Повече от 10 години Илиян Янчев е кмет на община Малко Търново. За него регионът е прекрасен, но изостава. Защо градоначалникът милее толкова много за странджанската община и все повтаря Странджа да се пази като зениците на очите? Интервю на Грамофона нюз
Преди дни казахте НЕ на това пътят до Петрова нива да бъде временен дърводобивен терен. Видяхте и заснехте камиони с дървесина, разбити пътища, дълбоки коловози. Кой позволи това да се случи?
Случващото се по пътя за Петрова нива е от години и ние се мъчим да изкореним проблема. Как така след толкова срещи Горско стопанство Звездец все още не знае, че трябва да има ред и най-важното, че този ред трябва да се спазва. Как така другите горски стопанства се научиха да работят както трябва, а те -не?
Съжалявам, че си изтървах нервите, но когато видях преди дни гледката - беше потресаващо. Само по себе си като се каже, че дейността е на Държавно горско стопанство аз разбирам, че това е стопанинът на гората. И като такъв той трябва да се грижи за гората, а не да я руши.
За пореден път моят апел към Горско стопанство- Звездец е работата да се върши точно, организирано и както трябва от стопанството.
Скоро ще тръгнем по туристически маршрут, който ще минава оттам, за да стигне до Созопол, до костницата на Свети Йоан и какво точно ще видят туристите – с калните коловози ли ще ги впечатлим?
Назначена ли е проверка от институциите във връзка с Вашия пост във фейсбук?
Обадих се и разговарях със служебния министър на земеделието Иван Христанов. Обясних му ситуацията, но той не може за пет дни като министър да знае всичко, което се случва от Малко Търново до Перник. Убеден съм, че ще бъдат взети мерки, защото забелязвам, че работи с голям замах. Нека има адекватни мерки и всеки да си понесе отговорността. Много хора ми се обадиха, след като оповестих какво се случва по пътя за Петрова нива, сред които Красимир Премянов и старият директор на Горското в Звездец Димо Димов, които ме подкрепят.
Нищо чудно Горско стопанство Звездец да изчезне точно заради такива ръководители, които не знаят как да работят. И въпросът сега е министърът наистина да дойде на място, да се направи проверка. Директорът на Горското в Малко Търново, Калин Николов и екипът му отидоха, за да разчистят и да направят така, че да заличат част от нанесените щети. За мое голямо съжаление, аз пак не видях там да е директорът на Горско стопанство Звездец.
Вие сте от кметовете, които милеят много силно за региона си и сте го доказал многократно с инициативи, каузи и събития. Какво още не му достига на Малко Търново?
Хората в Министерски съвет. Малко Търново може и да е далеч, но както обичаме да си казваме - България започва оттук, Европа започва от Малко Търново. Имахме уверението от Министерски съвет, от всички институции, министри, 23 кмета подкрепиха, че ще стане разширението на КПП-то, че ще стане пътят, който ще свързва КПП – Малко Търново – Бургас – Варна и Румъния.
Всичко това явно, когато дойдат избори, го развяваме като флагче и след изборите настава тишина. На Малко Търново му липсва това, че не сме чути. Не гледат на нас като на прекрасен регион, а си казват - 3000 души – с тях и без тях.
Докато продължава да се разсъждава, че в големия град ще се направи паркинг или облагородяване на градски кът, за да се вземат повече гласове, един такъв регион ще продължава да се обезкървява. Та ние оставаме все по-малко и по-малко. Хубаво би било тук да останат хора, които да предават прекрасните традиции и обичаи. Апелът ми към тези, които са по високите етажи, които не спорят, а постоянно се кълват, да дойдат като Вас тук и да усетят с душата и сърцето си духа на Малко Търново.
Тогава мисля, че нещата биха могли да се променят за добро. То какво се получава – ще започваме нещо хубаво, няма да започваме, нали така човек започва да губи и енергия, губи старание, няма удовлетворението от това, което върши. И идва моментът, в който човек спира да мечтае, което е най-жалкото.
От години каните министрите и властимащите да посетят региона и да видят на живо проблемите. Защо те не искат да дойдат?
Лошото е, че като дойдат трябва да бъдат подготвени – да знаят къде отиват и за какво отиват. Ако трябва да съм честен даже вече не идват и по избори, защото явно имат други цели. По-лошото е, че когато и аз отида при тях – се отнасят по същия начин. Започват едни приказки и до там – чиста загуба на време – да търкаш обувките пред министерските врати, да чакаш да те приемат.
Обикновено отивам с буркан манов мед, за да се сетят къде се намираме и след това чуваш едни заучени приказки, или ти показват как няма да стане. Нека пазим Странджа като зениците на очите си, защото имаме останали традиции, обичаи, планина и най-вече българския дух.