Д-р Стоян Христов е началник на отделението по Ортопедия и травматология в УМБАЛ – Бургас. медик с над 25-годишен опит. Интервю на Gramofona.com

Д-р Христов, предстоят новогодишните празници, при които много хора използват пиратки. Моля, кажете какви са последиците от внезапни инциденти с тях и за какво да внимават бургазлии?

Първо трябва да кажа, че в последните години нямаме пациенти, претърпели сериозни инциденти при боравене с пиратки или друга пиротехника. Може би причината се дължи на по-строгия контрол при продажбата и използването, а и при правилно използване те са относително безопасни, щом се продават в търговската мрежа. При невнимателно боравене с пиратки може да се получат най-различни травми – изгаряния, попадане на части от пиратката в кожата, нараняване на кожата.

Много инциденти е имало в годините, когато в магазините не се продаваха пиратки и хората си забъркваха сами различни взривни вещества, с които да се веселят по празниците. Но мисля, че това време отмина. Моят съвет на първо място е, ако е възможно, да се ограничи употребата им, на второ – ако все пак ги употребявате, спазвайте инструкциите на производителите, не разрешавайте на децата да боравят с тях.

Какви са най-честите травми, с които пациентите идват при Вас и броят на кои се е увеличил през годините?

Нашето отделение работи планова и спешна травматология, като спешните операции са около 75%.  Това е провокирано от начина на живот, големия район, който покриваме, сезонния травматизъм и не на последно място, че УМБАЛ Бургас е привлекателно място по няколко причини за пациентите, говоря за ортопедията, защото осигурява добър баланс между качество и цена.  Най-честите операции са свързани със сезона и с възрастовите групи – смяна на тазобедрена става вследствие на износване или фрактури при възрастните хора.

Другите са на горния крайник, фрактура на рамото, смяна на раменната става, артроскопии. Разширихме разбиранията по отношение на ставните заболявания. Мога да кажа, че сме място с най-голям обем оперирани пациенти на рамо. УМБАЛ Бургас е сред водещите центрове в страната по раменни ендопротези след две софийски болници. И говорим за модерно ендопротезиране на рамото с т.нар. ривърсни протези, които позволяват ранно постигане пълен обем на движенията.

Такива са няколко центъра в страната, като ние сме част от тях. Виждаме го и от това, че пациенти, оперирани другаде по стара методика, идват при нас. В последните години вече имаме и листа на чакащите, което отново е белег за повишен интерес към нашето отделение, що се отнася до плановите операции. Не толкова драматична като в Англия, успяваме да ги вместим в рамките на седмица-две.

В отделението сред колегите съществува  подчертан и задълбочен интерес в отделните подобласти на специалността ни – това определено позволява по-високо ниво на експертиза  в интерес на по-адекватна и качествена медицинска услуга. Това означава, че тези колеги посвещават повече време за специализация в дадената област, което ги прави далеч по-подготвени и в крак със съвременните световни тенденции. През изминалата година спечелихме и стипендия за биомеханично проучване, което ще се проведе в технологичната база на АО в Давос, Швейцария. В него водеща роля ще има лекар от Отделението по ортопедия на УМБАЛ Бургас.

Усилията на целият екип са насочени към това да бъдем по-добри от средното за страната ниво и мисля, че резултатите го показват.

Кой е най-странният или абсурден случай, който сте имал в практиката?

Помня случаите, които са били професионално предизвикателство за мен или за колегите в отделението. Вече имаме няколко пациенти, при които възстановяваме увредени кости, използвайки техните собствени – с т.нар. костна пластика. Един от тези пациенти беше Бай Горан, чиято ръка спасихме с кост от крака му. Той имаше онкозаболяване с метастази в костите, които бяха почти унищожили костта на ръката. Присадихме кост от крака, човекът е жив и здрав, ползва си ръката.

Имам и още един пациент, когото ще помня – Костадин беше прострелян на лов погрешка от близките си. Тежка травма на двете бедра, подбедрицата беше почти пред ампутация. Благодарение на бързата намеса на колегите, които бяха нощна смяна тогава, се овладя кръвозагубата, последва  реанимация, кръвопреливане, беше с около 40 хемоглобин. И този човек го лекувахме около 40 дни в отделението. Запазихме крака и функцията с цената на търпеливо лечение и няколко възстановителни операции.

Това са двама пациенти, които ме спечелиха със своя позитивизъм, заряд, с много добро отношение към колектива. Помня и едно момиченце на година и половина – Елфида, при която извършихме много дълга операция, повече от 5 часа. Тя беше с тазобедрена луксация и за да расте и да се развива нормално, беше необходимо да наместим ставата във физиологично състояние, да коригираме тазовите кости, бедрената кост, да направим пластика.

Попадал ли сте на пациенти, които разчитат на лечение по интернет, през фейсбук или от някой близък?

Има ли лекар, който да не е попадал? Хубаво е пациентите да бъдат грамотни и да повишават здравната си култура. Когато един пациент е информиран относно своето състояние и съдейства на лекаря, това улеснява лечението. Но интернет дава фалшива увереност, че като си прочел нещичко, вече знаеш и разбираш от всичко. Което може да бъде много опасно и неведнъж съм се уверявал в това. Медицината е не само знание, тя е изкуство, призвание, екипна работа.

Коя е най-сложната операция, която сте правил?

Имаме много сложни и продължителни операции, но мога да спомена две от тях – при едната оперирахме 21-годишен мъж със скъсен крак. Казваше се Румен. Беше счупил крака при падане, бяха го оперирали на друго място, но операцията се оказала неуспешна. Кракът се изкривява и скъсява, а всяко ходене предизвиква болка, той не можеше да ходи, не можеше да работи нормално.

Преди да дойде при нас, беше обиколил много специалисти и всички го бяха отпращали. Ние направихме няколко консултации с колеги на най-високо ниво в научната ортопедична общност, предприехме необичаен на пръв поглед подход – кракът беше “счупен” ( т.нар. остеотомия )отново, след това стабилизиран със специални импланти, за да може костта да зарасне в правилната посока. Такива операции се правят не повече от 5 на година в България.

Друго предизвикателство беше младо момиче с тумор на меките тъкани около тазобедрената става, който трябваше да бъде отстранен. Операцията беше много рискова, защото момичето е с много придружаващи заболявания – бъбречна недостатъчност, на хемодиализа, сменени клапи на сърцето, два пъти изпадала в клинична смърт. Тя приемаше антикоагуланти – лекарства, които разреждат кръвта.

Рискът да не оцелее при такава операция и да получи огромна кръвозагуба е много сериозен, но заради тумора тя не можеше да се движи нормално. Много искахме да й помогнем и заедно с колегите от реанимацията успяхме. Силно вярвам в екипната работа, защото е невъзможно да работиш съвременна медицина и съвременна хирургия без екип. Уважавам и ценя всички мои колеги и се стремя в моето отделение всеки да се чувства добре и да има свободата да се развива.

Доведе ли онлайн обучението до повишаване на гръбначните изкривявания при бургаските деца?

Не забелязвам бум на изкривяванията заради онлайн обучението, но и не смятам, че то се отразява позитивно на децата. Децата трябва да се движат повече и да прекарват колкото е възможно по-кратко време пред електронните устройства. Но забелязвам друга тревожна тенденция – зачестяват случаите на дисплазия -луксация на тазобедрената става при децата.

Това е изместване на ставата, което задължително трябва да бъде лекувано, тъй като може да доведе до сериозни усложнения – проблеми с походката, артрити в ранна възраст, несъразмерност в дължината на краката. За една година имаме диагностицирани около десетина деца с различна степен на дисплазия на  тазобедрена става, което е много. Причината е, че се пропускат важни прегледи след раждането, които трябва да се направят до третия месец на бебето. Вероятно и необичайната обстановка последните две години е причина за ненавременната диагностика.  

Съвременната медицина позволява ултразвуковия скрининг да бъде провеждан както от ортопеди, така и от рентгенолози, неонатолози, педиатри и това значително подобрява прогнозата на ранно диагностицираните деца.  Неправилно формираните тазобедрени стави  се износват значително  по-бързо в зряла възраст и това води както до ограничение в ежедневието, така и до намалена трудоспособност.

 Ако допреди няколко години оперирахме основно пациенти над 70 години, сега смяна на тазобедрена става се налага и при хора доста под 60 г. Това е тревожна тенденция, която се дължи на една първично несъвършена става, неспособна да понесе адекватно натоварванията от ежедневието.