69-годишният ирландец Патрик Мартин, който е родом от Дъблин, ще се лекува в Комплексния онкологичен център в Бургас. Чужденецът претърпял преди дни много сложна операция във Варна. Мъжът е с диагноза карцином на панкреаса и буквално живее втори живот. Днес той бе посрещнат в КОЦ-Бургас от началника на лечебното заведение проф. Христо Бозов и медицинския онколог д-р Ася Консулова. Ето как протече разговорът пред журналисти:

Д-р Консулова, разбрахме, че заболяването на Патрик се е развило изключително бързо, какво точно се случи?

Д-р Консулова Пациентът усещал тежест вдясно и дискомфорт. Личният му лекар му назначил няколко вида лекарства, но той продължил да не се чувства добре. За около 2 месеца отслабнал с 20 килограма, от 86 кг станал 66 кг. Насочили го към „Лайф хоспитал”, където много бързо се поставила диагнозата карцином на панкреаса. Оттам Патрик е изпратен към експертен център, тъй като такива операции се правят само на няколко места в България. Тази хирургия е много агресивна и радикална.

Какво предстои оттук нататък, за да се възстанови нацяло пациентът?

Д-р Консулова: Патрик е насочен от хирургът д-р Костов за химиотерапия в Комплексен онкологичен център-Бургас. От две до четири седмици трябва да започнем терапията, в зависимост от това как се възстановява пациентът.

Проф. Бозов, как е преминала операцията на Патрик?

Проф. Бозов: Оперативното лечение е било перфектно. Това е класическата операция за карцином на панкреаса, като при Патрик е на дванадесетопръстника, но с обхващане на панкреаса. Това е една от най-тежките операции в хирургия и много малко хора я правят в България. Професор Костов от Варна е един от най-добрите хирурзи в тази област.

Патрик, как се чувствате след операцията?

Патрик: Все още имам дренажни тръбички, които не са премахнати, но съм значително по-добре.

Притеснявате ли се от химиотерапията и това, че лечението ви ще продължи още?

Патрик: В продължение на 2 месеца ден и нощ се чувствах много зле. Сега осъзнавам, че лечението е правилната стъпка. Мотивиран съм да го направя. Съпругата ми е тази, която се притеснява повече от мен. Имам чувството, че съм късметлия. Щастлив съм, че издържах успешно тази сложна операция. Вече започнах да възстановявам и тегло.

Какво е мнението ви за лекарите в България?

Патрик: В Ирландия няма възможност да се стигне толкова лесно до даден професор. В нашата страна когато получиш направление за специалист, чакаш страшно много време за консултация. Тук успяхме много бързо да се свържем с лекари и професори. Те се държат приятелски, което много ни харесва. Хората са усмихнати, а не високомерни. Приемат ни и гледат да ни помогнат.

От колко години живеете в Равда и защо се преместихте тук?

Патрик: Дойдохме за първи път тук на почивка преди 30 години и много ни хареса. Казахме си, че когато се пенсионираме, ще си купим къща и ще се преместим, за един по-добър живот. Заедно сме с двете сестри на съпругата ми и техните мъже.

А с какво сте се занимавали?

Патрик: Аз работих в болница с пациенти със специфични нужди, а съпругата ми Хелън се занимаваше с административна работа.

С какво ви привлече Равда?

Патрик: Храната тук много ни харесва. Обичаме спокойствието и тишината.

Какви са хората в България според вас?

Хелън: Малко по-срамежливи са и не се усмихват много.

Научихте ли езика ни?

Патрик: Учим български от 8 месеца. Труден ни е, но се стараем да запомняме.