Кирил Хаджиев, по-известен като Тино, нашумя покрай участието си в „Гласът на България”, но бързо се откъсна и вече не беше свързван само с формата, а със собственото си творчество. Макар да е талантлив, млад и харесван от жените, той остава скромен. В интервю за Gramofona.com споделя подробности за новия си албум и за впечатленията си от Бургас.

Наскоро сподели на страницата си във Фейсбук, че през есента ще излезе дебютният ти албум, по който си работил в продължение на година. Какво да очакваме от него?

Ако съдя по моя вкус за музика и моите търсения, предстои един много разнообразен и интересен албум. Най-после ще мога да представя един широк спектър от това, което мога да бъда в музиката и което искам да създавам.

Кога могат бургазлии да очакват да чуят албума ти на живо? Дали ще бъде скоро предвид сегашните мерки, които ограничават работата на заведенията само до 23:00 часа?

Моята публика знае, че през последната една година, не само заради мерките, аз почти не излизах на сцена. Имах нужда да се съсредоточа, да създам нещо ново и свое, което да представям на живо с истинско вълнение. На 17-ти юли това лято бяхме в Бургас и изсвирихме тайно и предпремиерно повече от половината песни в албума и се радвахме на силен отзив. Веднага след като спокойно мога да кажа, че албумът е завършен и публикуван, ще започнем отново с концертите и ще представим целия албум (ако и когато ситуацията го позволява, разбира се).

Знаем, че срещата с почитатели зарежда изпълнителите, а ти не си имал участия почти година. Как те накара да се чувстваш това и липсваше ли ти допира с публиката през това време?

Зарежда ме най-силно това, което се случва по време на един концерт - взаимодействието, което се осъществява между нас на сцената и публиката. Това за мен е най-великото чувство и моят основен тласък да бъда в музиката. Именно за това и е много неприятно да излизаш на сцена изчерпан и несигурен - нещо, което ми се случи един-два пъти и се усети като светотатство.

Допирът с публиката не ми липсваше през това време, защото се потопих в това да създам нещо, с което да изляза с ново вълнение и сила пред тази публика. Обземаше ме нетърпение, но не и липса.

Представяш ли си живота си без музика?

Мога да си представям всякакви неща, но не искам да си представям живота без музика.

Мислил ли си за друга посока за развитие и какъв щеше да си, ако не беше музикант?

Първото изкуство, с което започнах да се занимавам като малък, беше писането. Може би бих бил писател, ако не музикант. А извън изкуството вероятно щях да се насоча към психологията. Наблюдавам от известно време обаче как музиката обединява всички мои други интереси и дори ги прави по-мащабни. Една песен например може да е сеанс за много повече “пациенти” наведнъж, отколкото един психолог може да приеме в кабинета си за цял живот.

С кого би искал да направиш дует?

Точно с тези, с които правя дует в момента и с които се надявам да ни слушате съвсем скоро!

Разкажи ни някоя история от Бургас. От концерт, посещение или просто ни кажи нещо, което ти е любимо тук.

Бургаската публика е най-особена от всички градове, в които съм бил и всеки концерт в Бургас бива запомнен. На последния, след като слязох от сцената, твърде много хора ми казаха, че отпред е имало проблем със звука и им е липсвало от гласа ми, за това се качих отново, този път сам с китарата, и направих един акустичен сет. Този момент беше много хубав и ще ми остане за дълго.

Кажи ни истината – къде е по-хубаво – в Бургас или Варна?

Кой съм аз, че да казвам коя е истината в случая (Варна). За всеки е различно и всеки намира своето на различни места (Варна)… Иначе аз съм си от Варна.

Коя е най-специалната изненада, която си получавал от фенове? Писмо, подарък, обяснение в любов...

Имало е писма, най-различни подаръци, портрети, обяснения, разкази, в които съм герой и какво ли не. Всеки път ме изваждат от една моя черупка и ме карат да осъзная по-добре каква е ролята на артиста, каква част от живота на свързалите се с него хора е той и каква отговорност е това. Ето защо всички тези изненади са еднакво важни и специални за мен!

Снимки: Иван Петков