Керана Ангелова е родена в село Бродилово, само на пет-шест километра от морето, в мистичната планина Странджа. Има педагогическо образование. Работи като преподавател, програмен ръководител, журналист. Има издадени осем книги с поезия и проза. В края на месец октомври бургаската поетеса препълни Морското казино с  премиерата си  «Слънчогледи за Мария». Интервю на Gramofona.com с авторката на белетристика и поезия Керана Ангелова.


На каква възраст започнахте да пишете?

- Бях ученичка в четвърти-пети клас. Десетинагодишна. Пишех предимно пейзажни стихотворения и подскачах от радост – така, както ме радваше природата, правеха ме щастлива и несръчните ми първи стихотворения. Вероятно човек затова прописва – за да „улови” пеперудата на щастието и от мимолетно пърхащо чувство да го превърне в спомен завинаги, в чувство завинаги. В думи завинаги.

Как протича работният ден за вас?

- В писане. Общо взето – в писане до забрава. През последните години наистина пиша много и интензивно и това е за сметка на контактите ми, на другите ми интереси, дори на разходките ми сред природата, които много обичам.

Какво Ви накара да се включите в Есенните литературни празници?

- Преди шестнайсет години аз бях водещата на първите Есенни литературни празници – дано не бъркам цифрата, но май толкова много време измина оттогава. Може да се каже, че съм свързана с тези празници лично и отговорно. Освен това, есенната литературна палитра е богата и разнообразна и е приятно да се впишеш в подобен артистичен контекст. Празниците ти дават атмосфера – ти им даваш собствената си багра, вписваш я и я открояваш в общото многообразие и многобагрие.

Кое Ви вдъхнови да напишете романа "Слънчогледи за Мария"?

- Трудно ще ми бъде да отговоря с едно изречение. Пък и с много – един роман може да се разкаже единствено сам, от първата до последната страница. Но все пак: отдавна исках да напиша книга за любовта и безлюбовието, за самотата и потребността от близост, за лудостта на света, за насилието, за отчаянието и надеждата. Дойде времето онова човече в мен, човечето на Едвард Мунк, което се е свило в дълбокото на всеки един от нас, да нададе вик на отчаяние и надежда едновременно: светът не може да продължава повече по този начин.


Какво символизира за Вас слънчогледът?

- Много неща. Но понеже един от героите на романа е художникът Ван Гог, преди всичко моите слънчогледи са

взрени в изпепеленото от слънчева светлина небе на Арл. Символ са на изконният човешки порив на твореца да постигне небето, слънцето на своето изкуство.

Как точно решихте да преплетете 19 и 21 век?

- Казано с усмивка, моята проза няма проблем с времената – тя винаги се е движила по ръба на собственото си литературно време, а то е нещо твърде условно.

Бихте ли искали да живеете по времето на Ван Гог?

- Може би от значение все пак е това, че в романа си аз наистина „живея” и във времето на Ван Гог! Истински осезавах, виждах, чувствах и припознавах като действителни местата и хората, които описвах. Особено – Арл. Мисля си, че ако отида в този град, ще го намеря такъв, какъвто съм си го въобразила, пишейки романа.

Бихте ли направили филм по романа?

- Сюжетът предполага наистина да е възможно да бъде филмиран – щом ми задавате този въпрос, Вие самата сте го почувствала. Впрочем, така казват и за останалите ми романи, дори преди години режисьорката Румяна Петкова и операторката Светла Ганева ми предложиха да кандидатстваме с общ проект за субсидия от Филмовия център – бяха си харесали повестта ми „Зана”.

Най-ентусиазирана първоначално и впоследствие най-разочарована от отказа на комисията беше поетесата Малина Томова, редактор на проекта – не можа да се примири с факта, че от френска страна, която щеше да бъде съпродуцент, имаше решение за участие, а от българска страна отказаха поради липсва на средства за сценарий, в който имало „епоха”. Щели да бъдат необходими „разточително” много средства.

Защо в романа „Слънчогледи за Мария” основният акцент пада върху взрива на летище Бургас?

- Разказвам не само атентата в Сарафово, а и този в Буново преди 1989 година. Потърсих и открих, че и по времето на Ван Гог в Париж също е имало атентат, извършен от френски анархист – с витриолова бомба. Споменавам атентати в Сирия, онзи в Бостън… Всичко това – във връзка с една от сюжетните линии: лудостта на човечеството, бруталността и насилието в съвременния свят.


Имате ли идея за нова книга?

- Следващата ми книга със сигурност ще бъде стихосбирка.  Изминаха четири години от последната, която издадох – през това време не съм спирала да пиша и поезия.

Кои са авторите, на които се възхищавате?

- Много са. Твърде много, за да изброявам имена. Мога да кажа само, че и добрите, и не особено добрите писатели формират отношението ни към писането – как трябва да се пише и как не би трябвало…