Ефирна, красива и талантлива Милена Илиева е очарователен повод за завиждане. Родена е на 3-ти септември 1981 година. Завършва гимназия „Кирил и Методий“ в Бургас. Била е модел, владее перфектно английски език и е живяла в Холивуд и Бевърли Хилс.

Авантюрист ли си по душа?

- За мен авантюрист е човек, който рискува всичко, без да има никакви очаквания от крайния резултат. Ако много се замислим ще изплуват страхове и бариери. Да! Авантюрист съм, тръгвам на края на света без план, без да познавам никой, само с голям куфар и с големи мечти, а в същото време за дребни неща, като вещи мога да се чудя и по цели дни и месеци. Обожавам да пътувам. Това е хобито ми и мечтая да видя целия свят. Посетила съм Лас Вегас, Палм Спригс, Маями, Сан Диего, Мексико... около 26- 27 различни държави.

Сбъдна ли американската си мечта?

- Донякъде, да. Америка е мечтата ми от детството, някак си знаех, че ще отида там, само не знаех кога и как. Иска ми се сега с този акъл да се върна 10 - 12 години назад, за да бъде по различно... Но за съжаление няма как: една диня, колкото и да я пръскаш си има време и час за узряване. В Щатите възможности и предложения имах много, сега съжалявам, че не се възползвах. Всъщност това с американската мечта е доста банално и някак овехтяло вече. Със сигурност мога да кажа, че Америка не е, която дават по филмите!!! Да, уникална страна, уредена, но да отидеш много млад, с документи, паспорт и да не си сам.

Празничен ли е животът в Лас Вегас?

- В Лас Вегас е бляскаво и празнично. Място само за забавление, но не за живеене. На мен лично ми е покварено. Маями много повече ми хареса.

Разкажи ни за Лос Анджелис и Бевърли Хилс, моля!

Аз бях в абсолютно неведение къде, как и при кого отивам, като поех абсолютен риск. Знаех само, че Ел Ей е мястото за актьорско поприще, но е доста смешно, тъй като всеки втори,  който срещнеш ти казва: „Аз съм продуцент, обади ми се!“ и ти дава визитка. Тъй като знаят, че хората драпат за това и са готови на всичко. Повечето си остават излъгани, защото си мислят, че като пристигнат ги чака червен килим и букети.

Ел Ей е огромен: само магистрали, няма хора по улиците, което на мен изобщо не ми допадна. Ако нямаш кола, никъде не можеш да излезеш. Не е като в Ню Йорк например да си вървиш по улиците... На мен лично ми харесаха само палмите, друго не. Има палати и имения на звезди, които са истинска атракция, но като си там някакси не ти прави такова впечатление, просто виждаш огромно имение и някой ти казва: „Това е къщата на еди кой си!” Нагледах се на такива. Една от най- най красивите беше в Плам Спрингс на известна певица.

Бевърли Хилс е може би най-хубавият и луксозен  квартал с магазини за диаманти и т.н. Аз имах късмета да живея там за кратко и да работя в най-скъпия магазин за мъжки дрехи в света на дизайнера Биджан Пакзад.  Работа е силно казано, избират те по красота, за да се усмихваш и посрещаш клиенти, а магазинът приличаше на дворец, никой случаен не може да влезе без запазен час. Знаех, че президенти и само важни и доста богати личности го посещават. Например Обама си пазари оттам, имаше снимки залепени отвън, винаги имаше Ролс Ройсове в различни цветове на собственика, който почина преди няколко години.

По какво се различават американските звезди от българските артисти?

- Различават се по това, че ако не ти кажат кои са никога не може да предположиш, тъй като са супер неглиже и с нищо не парадират. Видях доста известни Ерик Робъртс, Шер, певци и др. Както споменах живеят в имения и обичат да си правят частни партита. Няколко пъти ходих на парти, едното беше на Плейбой.

А приличат ли си по нещо нашите със световните звезди?

- По нищо не си приличат, съвсем различен манталитет са.

Как може бургазлия да пробие в Холивуд- Меката на киното?

- Ако е безскрупулен и минава през трупове само и само да успее, защо не? Там има не хиляди, а милиони, които отиват точно с тази цел. Някои се борят години, какви ли не жертви правят за една минута слава. Чужденците с акценти не се търсят по принцип, това си е сериозна пречка за тях.  Аз говоря с техния акцент, но конкуренцията е безмилостно жестока. Ако тук за една роля се борят 200, там са 200 000. 

Повечето местни актьори са сервитьори, работят на две места и ходят в свободното си време на кастинги. Кастинги има всеки ден, но разстояниято е все едно да отидат до София и обратно. Нямам предвид големите звезди, говоря за тези, които мечтаят да се снимат някъде за половин кадър .

Как се кръстосаха пътищата ти с Талантино?

- Случайно видях във Фейсбук публикация и поразпитах. Търсих варианти да изляза от депресията си заради Щатите. Все още ми е болна тема де, но мога да говоря спокойно, за разлика от преди.     

Какво се случва между тоя и оня свят в пиесата на  Ерик Еманюел Шмит?

- Пиесата ми е любима, тъй като е автентична и мястото, за което се говори съществува реално. Хора, които са диаметрално противополжни, като характер и поведение, попадат докато са в кома в така наречената „чакалня”,  или както авторът  го нарича хотел.   

Героинята ти е лекар. Какво лекува?

- Обожавам си ролята и като визия, и като поведение. Донякъде прилича на мен. Тя външно е строга, равнодушна, пестелива откъм обяснения, а вътрешно е „тенджера под налягане“. Не знам защо я нарича доктор, тя по скоро е психолог или навигатор на заблудени души, лутащи се между тоя и оня свят, или пратеник на другите светове.

Вярваш ли в прераждането?

- Да разбира се, аз лично знам за мои девет прераждания. Прераждането вече е научно доказано, не знам защо има хора, които се съмняват все още в това. Деца от Индия и Америка дават точни факти с имена: къде и как са умрели, при което се проследява информацията и се установява, че е вярна. Най -известният случай е на американче, което от малко рисува самолети и бомби и си казва името и къде точно се е взривила лодката.

С екипи отиват до мястото на смъртта и установяват, че това е истина. В други случаи си казват имената на убийците и къде са ги заровили.  Искам да питам, хората които се съмняват във фактите, как някой идва с белег на челото, друг със страх от коли, трети със страх от вода, като мен например, по-скоро ужас от цунами?

Повече от логично е, че всички фобии, страхове, афинитети, омрази и симпатии към определени хора и места, дори вещи си имат своето обяснение, че са от предходно съществувание.

А вярваш ли в Господ?

- Аз съм силно духовна личност, но не религиозна.  Има голяма разлика. За мен бог не е в църквата или седнал на някакъв облак с арфа и раздаващ правосъдие на грешниците и награда за праведниците...  Или глупостите с вечния ад и рай.  Бог е абсолютна Любов -  първоизточник, който е във всеки и всичко, навсякъде и винаги.

Казабланка твоят артистичен псевдоним ли е?

-  Не е псевдоним, а шега, която си мислех заради профил..., да е сложно за намиране.

">

Това беше всичко от нас с Казабланка. А сега ви каним най-тържествено на спектакъла ,,Между тоя и оня свят” на 14 май в Кукления театър!

Нели Арнаудова ни среща с интересни личности основно в рубриката „Бургазлии зад граница“. Самата тя е бургазлийка, която е избрала живота зад граница. Живее със семейството си в Бристол, Англия. Пише стихове, разкази и други забавни и не толкова неща в няколко сайта.