Певицата Катя Близнакова гостува на карнобатлии на 19 ноември. Тя представи новата си стихосбирка „Вечност от мечти” в залата на Археологическия музей. Стихове за любовта и приятелството, за разделите и доверието има във „Вечност от мечти”, която е книга на зрелостта. Така самата авторка определя стихосбирката си.

Катя Близнакова е зодия Козирог. А каквото каже Козирогът- прави го. Освен това Катя Близнакова е родом от Кюстендил, а който има македонска жилка в корена си, е два пъти по- държелив на думата си.

Казват, че жените- Козирог не са като другите, така ли е наистина?

- Вече се определям не толкова като Козирог, колкото като Везни. Защото както казваше покойната ми приятелка, след 33 години, човек повече придобива характера на изгряващия си знак, а той е Везни. Но наистина, жената Козирог не е като другите, защото тя разцъфтява много бавно, и дори и на младини да не е била чак толкова хубава, то когато започне да узрява и става все по- хубава и по- хубава. Или, накратко казано, като катедрали остаряват жените- Козирог. И още по- кратко: Никога не може да се забрави жена- Козирог.

Стихосбирката ти, втора поред, е с амплитуда от почти 20 години след първата.

- Дълго време я обмислях тази книга, трябваше да я направя много по- рано, но все нещо ме спираше. Но когато се разболя моята приятелка, актрисата Люси Захариева, тя даде и името на стихосбирката, се мобилизирах много бързо и книгата вече я има. Може да се каже, че отчасти „Вечност от мечти” е посветена и на Люси.

Какво отличава стиховете от 1995 г.  и сегашните- макар и с 18 години разлика, авторът е един и същ?

- Да, един и същ е, но авторът се е променил. Ако онези стихове от 1995 г. са били наивистични и малко по- оптимистично- романтични, сега отразявам цялата реална същност на моя живот. И мисля, че във „Вечност от мечти” всеки ще намери по нещо за себе си, защото стиховете са написани наистина само от преживени ситуации и събития като нещастна любов, предателства и загуба на приятели, за верните приятели. В книгата имам едно стихотворение посветено на певеца Георги Христов, с когото ни свързва дългогодишно приятелство. Стихотворението се казва „Изгарям”, Жоро го направи на песен по музика на Димитър Гетов и новият му албум носи името на песента.

Правиш ли песни по твои стихове и за други изпълнители?

- Не, само на най- добрия певец давам мои стихове за песен, а това е Жоро Христов. Той има душа дълбока и необятна като моята, и той ще изпее написаните от мен стихове с цялата тази душа.

Има ли стил музика, който да избягваш да слушаш, има ли нещо, което не ти харесва в днешните български песни...

- Аз не съм се променила през годините. Обичам да слушам хубава българска музика. Никога не бих седнала да слушам купонджийска чалга, не отричам, че има много хубави песни и в този стил.Но не обичам песни, създадени на коляното, за да станат хитове днес и които утре никой няма да помни. Държа когато се създава едно творчество, то да остава и след изпълнителя, а не да мине като метеорит и след това никой да не го помни.

Много са модерни риалити- форматите, би ли участвала в някой такъв... формат...

- Имала съм предложения, но никога не бих участвала в такъв формат, защото не вярвам в добрите намерения на продуцентите и всеки, който влезе в риалити, губи част от присъствието си. Да, може да спечели се евтина и бърза популярност, но се трупат и много негативи. Затова мисля, че ни ми е там мястото в риалити. Но пък иначе гледам тези ТВ продукции, за да видя докъде може да стигне пошлостта в България.

Любовта в твоя живот- първата, последната, голямата, несподелената, единствената... Има ли такива от изброените в живота ти, или има от всички?

- Има от всичките в изобилие, но какво значи голяма любов? Всяка любов, която идва, човек мисли, че е голямата му. Просто аз се отдавам на мига и от всяка щастлива връзка и разочарование трупам уроци,

които се надявам да не повторя за в бъдеще. На всички мои приятелки много им говоря, когато тръгнат в нова връзка, особено на тези, които са на по- малко години от мене, им казвам много да внимават. Защото нараняват душата си, а човек не бива да прави компромиси с този, който живее до него, защото животът е единствен, неповторим и ние сме си най- важни като атоми във Вселената. Затова трябва наистина да бъдем с хора, които дават, а не ограбват.

Една любов трябва да дава, да има взаимност, да има разбиране. Да, не може всичко да е по мед и масло, но трябва да се върви напред и да има градивност. С компромиси от рода на „защото го обичам” или „защото така трябва” – тогава вече не е любов, а ад.  Любовта е тази, която ни прави да бъдем човеци, майка Тереза е казала, че единствената реалност е любовта и аз съм абсолютно съгласна с нея и за мен любовта е начин на живот.

Старая се да се зареждам с положителни мисли и на никого, дори и с мисъл да не пожелавам нищо лошо, защото Вселената записва думите и тяхната сила е безгранична.

Когато те гледаме на снимки, клипове, по ТВ, виждаме те усмихната, позитивна, какво обаче те натъжава, какво може да те натъжи...

- Всичко може да ме натъжи, но сега, когато се занимавам с философски неща, си казвам, че така е трябвало да бъде и гледам философски да отмина това, този, който ме е натъжил. Единствената ми огромна тъга е по приятелката ми, която се спомина, Люси Захариева, тя е карнобатлийка, потомка на рода на Закарията. Когато човек загуби близък си казва, че нищо в този живот не си струва освен миговете споделени с близките ни хора. За нищо не бива да се ядосва човек- пари, работа... Здрав ли е, има ли хора до себе си, които да го обичат- повярвайте ми, нищо друго няма значение в този живот.

Вярваш ли в Бог и молиш ли се? Даваш ли прошка, искаш ли прошка и от кого?

- Аз вярвам в силата на Вселената, вярвам в ангелите като безплътни сили, които бдят над нас. Моля се на Бог само когато искам нещо градивно, не го натъжавам с моите проблеми. Винаги когато съм сгрешила, имам силата да отида и очи в очи в да кажа прости ми, сгреших. И винаги приемам прошка, защото човек, който обича, той не може да мрази. Каквото и да са ми сторили, прощавам. Граничи малко с глупостта и наивността, но съм такава. И се радвам, че съм такава. Не искам да се променям. Всичко мога да простя на всички.

Забравихме ли да мечтаем в последните години?

- Да, за съжаление, много хора забравиха да мечтаят. А мечтите са безплатни и човек не бива да се лишава от тях, защото без мечти човек е свършен. Аз не мога да си представя ден без мечти.

Твоите любими места по света, любимото ти море са...

- Любимото ми море е Бяло море. Страните, които много обичам да посещавам са Гърция, Кипър, Испания, най-вече Барселона. Сега, за рождения ми ден, за да си променя кармата, заминавам за Лос Алкасарес на 1 януари, за да мога на втори да посрещна там на морето моя рожден ден.

С какво гощаваш приятелите си най- често?

- Аз съм кулинар, обичам да приготвям вкусотийки за малкото приятели, които имам(но качествени). Стихията ми е приготвяне на специалитети от морски дарове. Всичко, което е свързано с морето, е в моето любимо меню- октоподи, калмари, скариди, всичко морско. Който опита приготвените от мен морски дарове, после казва: „Искам пак в твоя ресторант”.

Запознай ни с домашния си любимец.

- Имам прекрасен мопс, с който съжителствам вече 11 години. Казва се Грей и е изключително вярно и предано животно. Той е и най- верният ми мъж(смее се). Обича да песните на Георги Христов и Том Джоунс.

В книгата ти „Вечност от мечти”, която представи има и диск с твои песни...

- Да, той е бонус към книгата, в този диск са включени най- хубавите ми песни по мои стихове. Тъкмо да си ги припомнят хората, защото „Лиляно моме” ми уби толкова други мои прекрасни песни. Има ги в диска, ще ги чуете и ще им се насладите.