Георги Димитров е роден на 11 юли 1957 г. в Карнобат. Висше образование получава във Великотърновския университет, специалност „Българска филология”. През 1988 г. специализира „Стопанско управление”. На местните избори през 2015г. е избран за кмет на община Карнобат за трети мандат. По кои мащабни проекти работи Общината? С какви по-сериозни проблеми се сблъсква администрацията към момента? Интервю на Грамофона нюз с Георги Димитров.

 Г-н Димитров, по кои по-мащабни проекти работи община Карнобат и с кои тях се гордеете?

-  Не става дума за гордост, а за свършена работа! По програма „Региони в растеж” тече процедурата по ПУДООС за рекултивация на депото за малко над 3 милиона лева. Ще санираме още три блока по „Региони в растеж” и в същото време довършваме някои по предната национална програма. По програмата „Човешки ресурси” мога да кажа, че нямаме загубен проект. Преди няколко дни стартира първа копка за мащабен ремонт на жп гарата, пред финализиране е строежът на новата пожарна. Междувременно очакваме да стартира проектът, който се ръководи от Регионалната здравна инспекция в Бургас за изграждане на новия модерен Спешен център. Сега ще започне и ремонт на сградата на Районното полицейско управление.

Каква е степента на безработица в момента в община Карнобат?

-  За последния месец е 4,85 %. Спрямо предходни месеци пада с малко. Истината е, че една част от безработните не са във физическо състояние да работят, а други не искат да го правят. Всеки ден извозваме над 1 500 души от други общини, за да работят в местната икономика.

По какъв начин карнобатлии изкарват основно прехраната си?

-  Имаме няколко големи икономически единици – „Винпром Карнобат”, кабелния завод, шивашки предприятия, интензивно селско стопанство, които ангажират постоянно работна ръка. В летния сезон изпитваме остра необходимост, когато започва да се прибира реколтата. Общината също има проблеми с набирането на хора за работа. Има ли чужди инвеститори на територията на Общината? Кабелният завод е немска инвестиция, заводът за санитарни материали е турска инвестиция, но дошли тук-гледаме на тях като на свои. Те създават работни места, плащат заплати, плащат и данъци, а една община се издържа от данъци!

 Какви са по-сериозните проблеми, пред които е изправена община Карнобат?

-  Спънките понякога ние си ги създаваме. Спънките ни ги създава и демократичното законодателство. Година и половина бяхме възпрепятствани заради обжалване на една обществена поръчка. Законът дава право на фирмите да се жалят и няма нищо лошо в това. Проблемът обаче е, че няма санкции затова, че година и половина гълтаме прахоляк и газим в калта. Смятам, че това са текущи неща, а и не съм от вчера в Общината и вече съм свикнал да преодолявам проблемите.

В други общини от областта има доста зеленчукопроизводители и овощари. Голям ли е процентът в Карнобат?

-  Тук е най-големият регион за Бургаска област. Не случайно тук има и цех за преработка на такава продукция. През лятото работи и консервния завод. Една от фирмите изгради голяма хладилна база и доколкото знам се прави втора.

Общинският съвет реши да запазите контрола върху 72-та язовира на територията на Общината. Трудно ли се поддържат те?

-  Ние сме отдали по-голямата част от тях под наем. Търсим стопани и то не толкова с целта да печелим пари. От 72-та язовира наемната цена, която реализираме, е малко над 85 000 лева. Достигали сме и до 90 000 лева. Но те създават поминък и имат стопани, които се грижат за тях. Трайните насаждения пък не могат без напояване и затова язовирите са необходими.

Има ли Общината финансови затруднения?

-  Тази година стартирахме с първоначален проектобюджет двадесет и шест милиона лева. Бюджетът е балансиран и напрегнат и обръщаме сериозно внимание на събиране на собствените приходи, защото Карнобат е единствената община в Бургаска област, която не получава пари по постановление. Това означава, че разчитаме на собствени сили и доколкото виждате от отчета на Бюджета, успяваме да се справяме със собствени сили.

Към настоящия момент нямаме дейности, по които да изпитваме нужда от пари. Каквото сме планирали, ще го изпълним, независимо, че някъде се наложи да харчим повече пари, например за проект по „Красива България” бяхме заложили 100 000 лева. Спечелихме го, но съфинансирането върви към 280 000 лева. Ще търсим допълнителни източници и ще се справим. Няма да приключим с неразплатени сметки.