Калоян Димов е на 33 години от Бургас. Той е полицай в Съдебна полиция и треньор по бокс. Какво е нивото на спорта в момента? Нахъсани ли са младите да тренират? Интервю на Gramofona.com с Калоян Димов.
Г-н Димов, на какво ниво е боксът в момента?
- Боксът не е като в годините, в които бях малък. Сега юношите имат други занимания и по-малко наблягат на спорта. Това се дължи на ранната им подготовка в училище, където не се набляга на физическото възпитание. Затова и във всеки един спорт има все по-малко желаещи.
Колко деца тренирате в момента?
- Децата, които тренирам са около 30. Големите, които тренират при мен любителски са 20.
Как се справят юношите? Идват ли с желание на тренировки?
- Да, всички. Никой не идва на сила в залата. Едни тренират да свалят килограми, други за спортна форма, всеки по различен начин разбира спорта.
Кое е това, на което Вие държите те да се научат? Кое е най-важното?
- Във всеки един спорт има специфика на трениране. Треньорът се старае да тренира желаещите, така както той е трениран на времето.
Как Ви тренираха
вас?
- Всичко започна от „А“ и „Б“, докато се стигне до накаква върхова форма.
Трудно ли се постигат успехи и се печелят награди?
- Трудно е, няма лесни неща.
Как според Вас хората разбират бокса?
- Повечето като бой, а за нас е спорт.
Какви са впечатленията Ви от традиционния турнир по карате Шинкиокушин, който се проведе вчера в Бургас?
- Не е много атрактивен спорт, защото няма удари по главата. Харесаха ми демонстрациите по джудо и айкидо, които състезателите направиха.
Всъщност по какво двата спорта се различават?
- В ударите по главата, които при каратето ги няма.
Кои са допирните точки между двата спорта?
- Ударите с ръце и това, че двата спорта са бойни.
Гордеете ли се с учениците си, носят ли те награди?
- Всеки треньор се гордее. Преди двадесет дни се върнах от Пловдив с двама състезатели и двамата станаха републикански шампиони.
Снимка: Тодор Христов
