Калина Крумова е депутат от 41-вото Народно събрание, избрана с листата на партия „АТАКА". В края на ноември миналата тя напусна парламентарната група на националистите. Това предизвика скандал, последваха и обвинения от страна на атакисти срещу бившата им колежка...

 

kalina-krumova1. Как ще коментирате навлязлата в българския парламент практика, в средата на мандата отделни депутати да напускат парламентарната група на партията, от която са влезли в НС? - Не бих определила тази практика като нова или като някакво изненадващо явление, още повече в средата на мандата- депутати напускаха от първите седмици на парламентарния сезон и продължават да го правят. Съмнявам се някой да поглежда календара или да прави сметки точно в тази насока, но все пак хората са различни. Може да има и такива. Недоволни, разочаровани, хора на различно мнение винаги е имало и ще има. Не само в Народното събрание. Въпросите са до каква степен и от какво е породено недоволството, поправимо ли е, допустим ли е компромис и какъв. Нещата отстрани изглеждат по съвсем различен начин. Нима екипите на който и да е важен колектив не търпят промени с времето? В никакъв случай не твърдя, че е прекрасно или препоръчително, а само, че не е нещо невиждано или ненормално, в някои случаи дори- очаквано и предвидимо.

2. Това обаче не е ли подмяна на вота на избирателите. Все пак повечето хора гласуват не за отделен народен представител, а за конкретна партийна листа?

- Партийната листа, естествено, е от основно значение. Но ако хората, които ги водят, не са достатъчно убедителни, контактни, не са познати на обществеността и не са разпознаваеми за избирателите, те не биха дали гласа си. Нека не забравяме също така, че на вот се дава доверие, което с течение на времето трябва да се оправдае. Или се губи. Така както може да се разочарова и откаже от политическите си пристрастия всеки гражданин, може да го направи и народен представител. И той е човек. Ако види нещо черно, да му каже бяло само заради партийната си принадлежност ли?! На първо място един такъв човек е избран, не за да следва сляпо един посочен път, а за да прокарва такъв, добър за хората, благодарение на които, е на жълтите павета.

3. В този смисъл, трябва ли депутат, който вече не е съгласен с идеите на партията си да напусне парламента и да освободи мястото за следващия в партийната листа?

- Това е доста спорен въпрос, провокиран от събитията в родния парламент през последните месеци. И интерпретациите понякога са много погрешни. Едно е дадена партия да има платформа, друго - да я изпълнява. Може да продължиш да си съгласен с принципите, но виждайки, че не се спазват, кое е редното да направиш- да останеш, заради идеи на хартия или да си тръгнеш, заради неизпълнението им?! Още повече, винаги го казвам- не е полезно, не е и печелившо за българския институционализъм на депутатите да се гледа като на разменна монета, на носител на субсидия или кукла, облечена в политическа одежда. Нека за всеки един от 240-те в Парламента се направи равносметка - какво са постигнали помогнали ли са, били ли са реално сред избирателите си, да се тегли чертата с една дума. Защото ако за някой е много полезно и особена

чест да се нарече депутат след като е мълчал като риба или просто е записвал присъствие, за мен това не е повод за гордост.

4. Защо, според Вас подобно разцепление се наблюдава най- вече в малките парламентарни групи, а не в големите?

-Защото, може би, в големите политически групи, членовете им си дават сметка колко важно е да има диалог, но и да има чуваемост. Повечето хора, вероятно, приемат и по-лесно различията си. Не ги интересуват дребно- битовите интриги. Знам ли... Не съм във вътрешността на такава, за да анализирам. Предполагам. Още повече, в малките групи, винаги се привнася някакво напрежение отвън- че някой се кани да напусне, или е недоволен, или е направил еди- какво си несъгласувано... Само и само да има напрежение. Което според мен е пагубно и безкрайно излишно. Българският фолклор има една прекрасна поговорка за отговор- Малките камъни обръщат каруцата.

5. Вие лично говорихте ли с вашите избиратели преди да решите да напуснете групата на „АТАКА" в парламента?

- Такъв разговор, за съжаление, не бе възможен по много причини. На първо място, с одобрението на Централата на партията, аз доста дълго време бях изолирана от голяма част от избирателите си. Въпреки, че да си призная... моите избиратели, избирателите... За мен винаги е било важно мнението на всеки човек, когото срещна. От всеки можеш да научиш нещо, дори от най-негативно настроените. И все пак, имаше места, където продължавах да обикалям и да се срещам, да правя приемни. Не съм имала твърдата нагласа, че ще напусна, за да предупредя хората преди това. Те, колкото и да са били манипулирани изборите, показаха своето мнение - за партията и съответните листи по места. Болно ми е и не бих искала да го коментирам. Изводите всеки си ги прави, действията, а не думите, говорят достатъчно ясно.

6. Какво е мнението на вашите избиратели за решението ви да бъдете независим депутат?

- Нормално е мненията да са разнопосочни и особено крайни, дори. Има хора, които на улицата, в магазина, ме поздравяват. Има и такива, които знам, че няма нито да ме разберат, нито да ме подкрепят. Има, естествено, и други, които намират някакви абсолютно несъответстващи на здравата психика начини за реакция, но не бих искала да ги коментирам. Опитвам се и продължавам да обяснявам, че не съм си тръгнала от хората, от така наречените избиратели, от проблемите им, а от една парламентарна група, където нещата не са били както трябва и както те очакват и им се иска. Това е. Хората, на които съм помагала или съм изслушвала, не са задължително мои или на партията избиратели, не идват при мен с партийна книжка или снимка на бюлетината си в стаичката за гласуване. Всеки трябва да бъде чут и, ако може, да му се помогне. Партиите са до време, политиците днес са едни, утре-други, доброто, което оставяш след себе си- само то остава.

7. В какви отношения сте в момента с бившите си колеги от „Атака"?

- ...Трудно ми е да отговоря. За съжаление обществеността ясно вижда поведението, отношението и, меко казано, наказателните акции от тяхна страна към мен. Не желая да влизам в сценариите им. Нито да им отговоря. Има, разбира се, един-двама души в групата, към които изпитвам уважение и винаги се радвам да видя - стойностни личности, на които се възхищавам, че все още издържат в тази атмосфера.