Пламена Кирова е главен уредник отдел Етнография при Регионален исторически музей Бургас. Тя и нейните колеги представиха днес ритуалите и обредните практики на празника Еньовден.
Г-жо Кирова, днес е Еньовден, разкажете ни за празника, традицията и как се предава?
- В цяла България на 24-ти юни всички се прекланят пред билките, слънцето и водата. Това са елементите, които на този ден имат най-голяма лечебна сила. Предимно в Странджа е запазен ритуалът Еньова буля, който е Момински летен обичай, свързан с предсказване и гадаене на това какъв ще бъде бъдещият съпруг на девойките, които участват в него. Това са момичетата, които по-рано през годината са били лазарки. На този ден преди изгрев слънце всички трябва да станат, за да видят как слънцето трепти и се отърсва от водата. И всъщност тази вода, падайки като роса по земята, има лековита сила. Също така се прави се венец, в който задължително има билки. Традицията повелява техният брой да е 77 и половина.
На днешния ден се казва, че билките са най-лековити. Защо?
- Да. Билките, са най-лековити когато се наберат рано преди изгрев слънце. Тогава се приема, че те са събрали в себе си росата и магията на слънцето. Старите хора са вярвали, че около нас са съществували 77 болести и половина. За също толкова от тях има и билки, за половинката болест няма. Затова, когато билкарите отивали да ги берат, най-старият от тях затварял очите си, откъсвал по една билка, разполовявал я е и я наричал за половинката болест до следващия Еньовден. И така венецът трябва да бъде направен от 77 билки и половина. Нашият в двора не е от толкова много, но задължително присъства билката Еньовче, която пък е характерна само за Странджа планина.
Какво представлява ритуалът Еньова буля?
- Момичетата, които участват в него, от предната вечер подготвят малки букетчета. В тях всяка слага свой нишан, за да си разпознае китката. Обличат малко момиченце между 4 и 6 години в сватбени дрехи, тъй като то играе символната булка на Свети Еньо. С нея обикалят из селото. След като приключат обиколката на селото, се връщат в дома, слагат я да седне и в краката й поставят менче с тези китки, които са набрали предната вечер. Те задължително са престояли в мълчана вода под звездите, за да могат да съберат всички магически сили в себе си. Еньовата буля започва да ги вади, а те казват наричания, с които всъщност гадаят какъв ще бъде техният бъдещ съпруг.
Тази традиция продължение ли е на Лазаровден?
- Да, традиционните празници в България (женските или моминските) имат женитбена насоченост. Гадае се какъв ще бъде бъдещият съпруг, коя ще бъде първата булка до другия Лазаровден. Хората са вярвали на тези неща и са ги спазвали.
Имаме ли сведения или датировка на празника Еньовден? Или е просто фолклор, който се предава от уста на уста?
- Това е фолклор, който се предава от уста на уста, после започва да се записва и вече се предава от поколение на поколение. Самото вярване в слънцето и в способностите му идва още от древните траки, от езическите вярвания. При навлизането на християнството, към традиционните тогава езически ритуали се прикрепя подобен църковен празник.
Защо празнуваме Еньовден точно на 24-ти юни?
- Първо тогава чисто църковно е рождената дата на св. Йоан Кръстител, второ – хората са вярвали, че 24-ти е най-дългият ден и слънцето стои най-дълго на небето. И лека полека, чисто християнският празник се обвързва с тези техни вярвания. Такива примери са и нестинарството, което се играе с икони. Обичаят е чисто езически и уж отричан от Църквата, но в същото време в огъня се влиза с иконите на Св. св. Константин и Елена. Дали християнстовто се прикрепя към тези празници или хората прикрепят тези свои вярвания към съответния християнски празник - мисля, че почти никой не може да каже.
Споменахте Йоан Кръстител, това означава ли, че Йоаните днес имат имен ден?
- На днешния ден, имен ден освен Яна, Еньо, Янко, Яни, Янислав и всички производни от това, могат да празнуват и Йоаните, Ваните, Ивановците. Както се казва като сме безделници, поне да не сме без празници. Така че нека си имаме повече празници.