Слънчева, усмихната и винаги в добро настроение. Това е бургаският журналист Марина Костова. Първите професионални стъпки прави във вестник „Компас“ през 2007 година. Освен това тя е голям мечтател и обича да рисува. В картините си Марина понякога показва част от душата си. Днес тя има личен празник – имен ден. Вижте всичко интересно за най- позитивния журналист в интервюто на Грамофона нюз.

Марина, вече толкова много години работиш като журналист. Харесва ли ти това, което правиш?

Мога да кажа, че съм от щастливците, които от малки са искали да работят. Първите ми стъпки в журналистиката бяха още в седми клас. Още тогава пишех малки статийки и ги носех на Александър Инджов във вестник „Черноморски фар“. Темите бяха като сигнали кога закъснява автобусът, кога нещо не е наред в комплекса и той ми ги пускаше, като сигнали от читатели. Аз тогава много се ласкаех, че има мой материал във вестника. Никога не съм искала да бъда друго освен журналист. Такова е образованието ми. Харесвам професията и мога да кажа, че я работя с голямо удоволствие и не бих я сменила.

Освен журналист ти имаш дарбата и да рисуваш. В какъв за теб момент грабваш четката?

Средното ми образование е свързано с рисуването. Тогава се налагаше да го правя. После дълги години бях отдадена на журналистиката и не се сещах да рисувам. До един момент, в който се наложи да си сменя работата и имаше такива турбулентни моменти в живота ми и като, че ли го открих наново това изкуство. Сега честно казано това е моето хоби и сядам да рисувам в моменти, в които изпитвам необходимост.

Имаш много хубави картини. Имаш ли си любима, която ти е на сърце?

Да, имам две любими. Едната е на Джоко Росич, която бе предизвикателство за мен. Използвах нова техника за нея. Сега много творци рисуват така, но тогава си бях наумила да пробвам да я изрисувам с кафе и после да дооформя с моливи и да стане графика. Другата картина е на Чарли Чаплин. Тя е с много подобна техника. Благодарение на художника Мирослав Моновски, който загубихме преди месеци светла му памет, я изпрати в Дома на сатирата и хумора в Габрово и те я включиха в една изложба. Тази картина ми е любима чисто сантиментално. Не смятам, че има някаква художествена стойност, но просто това е нещото, което ме представи в чужбина.

Участвала си в много изложби. Имаш и самостоятелна. Планираш ли нова такава?

Имала съм една самостоятелна изложба и съм участвала в няколко съвместни. В момента имам няколко предложения. Едното е в чужбина, но честно казано нямам време, а другите са в София и Бургас, обаче съм си казала, че ще чакам да дойде момента, защото смятам че нищо не трябва да става на сила и на всяка цена. Като дойдат музата и вдъхновението нещата ще се случат.

Зная, че по душа си пътешественик. Кои са твоите любими места и къде още искаш да отидеш?

Ако някой човек си има слабост, то пътуванията са моята. Мечтая да посетя друг континент, тъй като в Европа малко са държавите, в които не съм успяла да отида. Много искам да посетя Южна Америка, Азия и Африка. Аз съм толкова любопитна като човек, но знаеш всички ние журналистите сме такива и поради тази причина все още нямам конкретна държава, защото където и да отида, не целя да посетя туристическите обекти, а да се потопя в атмосферата. Наистина си пожелавам това да ми се случи някой ден.

За какво мечтаеш?

Извън това, за което всички мечтаем нашите близки да са добре, искам да имам възможността да мога да пътувам с любим човек.

Днес имаш личен празник. Как ще отбележиш имения си ден?

На този празник от рано сутринта получавам пожелания от приятели, което прави деня ми специален. А иначе не отбелязвам имения си ден шумно. Събирам се само със семейството.

Екипът на Грамофона нюз честити на Марина празника, като й пожелава безброй споделени пътешествия, в които да се потопи в атмосферата им със своя любим човек!