Живко Табаков - кандидат за общински съветник в Бургас от Реформаторски блок: Бюлетина № 33, Преференция №3

Живко Табаков е роден в Бургас през 1977 г. Завършил е „Управление на хотели и ресторанти“, „Туризъм“ и „Международен Бизнес“.  От 1998 година работи в сферата на туризма. Управлявал и консултирал редица успешни компании. Съветник в Политическия кабинет на министъра на туризма – Николина Ангелкова. Член на Съвета на директорите на „Слънчев бряг“ АД. Заместник областен координатор и общински председател  на „Движение България на гражданите“ – Бургас. Кандидат за общински съветник от листата на Реформаторския блок.

Г-н Табаков, в предизборната си програма залагате основно на туризма. През последните години обаче българският турист избяга навън. Кой е инструментът за връщането му?

-  Не трябва да подценяваме българския пазар и ако наистина българите са сърдити на нашия туристически продукт, една от първите възможности, които имаме е да се опитаме да ги привлечем в Бургас. Много в тази посока направи популярността на кмета с инициативата „Най-добър град за живеене“. Ако акцентираме върху това, че Бургас е едно от най-добрите места за почивка в следващите години, можем да привлечем страшно много българи тук.

Една от основните цели на туриста е да пътува и да потребява. Ако тази година той е в Созопол, другата нека е в Бургас, а следващата– зад граница. Лоялните туристи, които почиват в едно и също населено място са малко. Всеки се връща заради някаква положителна емоция и тази мотивация трудно може да се прогнозира и анализира. Затова трябва да знаем, че пазарите и туристите се променят всяка година и привличането им изисква сериозни усилия, както отстрана на бранша, така и отстрана на общината и държавата.

Развитието на туризма в Бургас за цяла година звучи прекрасно, но как можем икономически да захраним кварталите на града, за да се развият те?

-  Имах възможност да проведа редица срещи с хората в по-малсите населени места и кварталите в общината. Направи ми впечатление, че едни от най-задаваните въпроси са свързани със здравеопазването и създаването на работни места.

През развитието на туризма хората виждат надежда и възможност за бързо създаване на работни места. Моята концепция за града е, че центърът трябва да се превърне основно в пешеходна зона, зона за отдих и развлечения. Трябва да инвестираме в още по-сериозно възстановяване на старата част на града, защото в нея се крие неговият дух. Там може да се развие занаятчийски комплекс и други атракции, които да ни върнат духа на стария Бургас. В същото време трябва да се направят дребни неща, като поставяне на ясни указателни табели, защото има много туристи, които слизат от круизите и посещават неорганизирано Бургас и се оказва, че трудно се ориентират при посещението на забележителностите.

Това, което искам да кажа на хората в по-малките населени места и кварталите е, че в туризма няма само сервиз, но и производство. Освен предлагането на разнообразни туристически услуги, на нас ще ни трябват и продукти, които няма как да се произвеждат в центъра на града. Затова тези производства ще трябва да се създадат именно в периферията, която е много подходяща за подобни инвестиции. Ако приемем туристическата индустрия като приоритет на Бургас, бързо ще се развият леката промишленост, селското стопанство и търговията, които ще са двигател на икономически растеж и възможност за развитие на дребния и средния бизнес. Когато има търсене, предлагането ще дойде само. За фирмите чисто логистично е по-добре да инвестират в база, която е по-близо до крайните потребители на продукта им и това ми дава надежда, че ще можем да привлечем редица малки и големи инвеститори в крайните квартали и комплекси. Това означава нови работни места в тези райони, а оттам и увеличаване на доходите.

Круизният туризъм по света е доста популярен. От нас обаче избягаха яхтсмените. Как можем да върнем яхтсмените в Общината?

-  Един яхтстурист на ден харчи средно колкото осем други туристи. След разговори с хората от Сарафово разбирам, че те плащат за престоя на лодките си в други страни, защото тук таксата е много скъпа. За мен това е сбъркана политика, от която губим всички. Затова една от първите ми задачи като общински съветник ще бъде да върна този разговор в Общинския съвет и решението да бъде преразгледано.

Ако имаме политика или рекламна стратегия за развитието на такъв тип туризъм, ние ще се рекламираме в яхтени пристанища, които са близо до нас – Турция, Гърция и много голяма част от яхтсмените, които са стигнали до там, могат да пресекат Босфора и да посетят нашите яхтени пристанища. Ако един такъв турист влезе у нас, той в рамките на няколко дни, ще посети няколко различни марини, ще акостира, ще слезе, ще си напазари и ще отплава. Това е много сериозен бизнес и съм убеден, че общината трябва да го стимулира много активно.

Казахте, че  „Дисниленд“ в Бургас би извел града на международните пазари? Има ли шанс в града да стъпи сериозен инвеститор?

-  Аз съм готов да работя в тази посока, колкото и идеята да изглежда прекалено голяма за мащабите на града ни. Не крия, че съм водил разговори с такива инвеститори. Този тип инвеститори се интересуват най-вече от сезонността и броя на потенциалните клиенти. Те не разчитат само на хора, които в момента посещават Бургас, а на туристи, които идват в региона. Големият фактор за привличане на такъв тип инвеститори е близостта на Истанбул, който е посещаван от милиони туристи всяка година. За да се случи такава сериозна инвестиция първо самите ние трябва да инвестираме в това Бургас да започне да придобива вид на целогодишна туристическа дестинация или поне да има перспектива за това. Това зависи от местната власт и затова, толкова упорито акцентирам върху развитието на туризма.