Иван Жабов е кмет на гр. Средец от половин година. Той е роден в Средец, на 45 години, с дългогодишен педагогически опит. Завършва Технически университет - София - "Инженерно педагогически факултет" в Сливен, специалност "Транспорт и енергетика". Учителства в помощното училище „Васил Левски”, техникума по електроника и машинострноене в родния си град и за кратко – в Професионална гимназия по автотранспорт – Бургас.
До избирането му за кмет е директор на Професионална гимназия по механизация на селското стопанство и електроника "Никола Йонков Вапцаров" - Средец.
Повод за това интервю и тази среща е ромското население в Община Средец. Може ли да конкретизирате какви точно са проблемите, които ви накараха да съберете всички отговорни институции?
- От една седмица се занимаваме само с ромското население, не че го изключвам от картата на община Средец, напротив - искам да им помогнем да бъдат по-уверени в себе си. Да не посягат към лесни пари, които лесно се придобиват, а след това трудно се доказват. Да не им се случват спречквания с полицията и други институции. Искаме да ги вкараме в правия път, като им предложим образование и реализация.
Какви са основните изводи, които направихте сам за себе си от тази среща?
- В детските градини всички работят в правилна посока и подготвят децата за постъпване в училище. Работят по проекти, самостоятелни са, вършат си работата. Обръщат изключително внимание на децата. Не ги делят на българи и етнически малцинства, което прави чест на колегите, тъй като и аз съм от педагогическата гилдия.
Какъв процент от населението на общината е ромско?
- В учебните заведения и като цяло статистиката сочи почти 50 на 50 % българи и малцинства. Но това не трябва да е стряскащо, дори цифрата да се увеличи - всички сме хора. Услугите, които предлага държавата са за всички, ромите само трябва да решат как да ги използват.
Разбрах, че има назначен човек в общината за работа с ромите, който също е от ромски произход. Какво точно прави той?
- Така е, назначен е човек за по-добра комуникация с ромите. Ние се притеснявахме, че не знаят български език, но се оказа, че всички говорят спокойно. Причината е, че те са по-затворени, малко по-обичащи себе си. Направихме една връзка, като назначихме човек от тях, за да бъде подобрена комуникацията.
Има ли резултат?
- Резултат има. Първите стъпки са направени. В момента, в който ромите искат среща в общината или се налага да попълнят документи, минават през този човек. Той се отзовава веднага и оттам проблемите ги решаваме заедно.
Вашите заместници на срещата споменаха, че има проекти, по които общината осигурява заетост на ромите. Какви са тези проекти?
- Първо има 10 човека по оперативна програма „Регионално развитие” към Бюрото по труда. Тези хора са разпределени в 4 професии. Ще бъдат обучени и след това ще им бъде предложен трудов договор до 12 месеца, средствата по който поема държавата. Общината работи и по регионална програма „Археологически разкопки село Дебелт”. По нея има назначени 10 човека. От социални помощи има осигурена заетост на други 10 човека. Има лични асистенти, които са от ромски произход. Има доста назначени в „Чистота” и в общинска администрация. Моята политика е да осигуря заетост на поне един човек от семейство.
Успявате
ли?
- Ами много са безработните, но на 99% считам, че съм успял по един човек от семейство да има назначен на работа.
От срещата стана ясно, че някои деца не са редовни в училище и вие сте предприели мерки да ги привлечете да посещават редовно училище и детска градина. Какви са тези мерки?
- Те, директорите добре казаха, вършат си работата... Първите стъпки са уведомителни писма до родителите. Храна, транспорт...това е, което като цяло общината осигурява за всички. Примерно, децата от с. Драчево са в детската градина в с. Дебелт. Има осигурен безплатен транспорт, който всяка сутрин ги взима от Драчево, води ги до Дебелт и след това ги връща. Безплатен транспорт имат и децата от с. Драчево и с. Дюлево до СОУ – Средец.
Орлинци има самостоятелна детска градина, Загорци има самостоятелна детска градина. Храна за ученици от социално слаби семейства също се дава. В Професионалната гимназия по механизация на селското стопанство в Средец има самостоятелен стол. Има и правила, по които могат да се определя по един човек от клас, социално слаб наистина, да ползва безплатна закуска и обяд. Аз мисля, че общината предприема сериозни мерки за интегрирането на етническите малцинства. До колко те ще дадат резултат, ще покаже времето. Но така или иначе ние досега показахме някаква ангажираност, събрахме детски градини и училища, социални звена, просто да покажем, че сме отворени към тази интеграция... А и по този начин да накараме да се замислят всички, които бяха в тоз кабинет, че все пак ще има някой, който ще следи какво вършат.
Защо отправихте апел да работят по-скоро с децата, а не с родителите?
- Защото аз като бивш преподавател и директор знам как се комуникира с такива деца. Аз също съм използвал абсолютно всички правила, които ми е давалва нормативната база като директор, пращал съм писма, не съм получавал отговори, знам какво е да изхабиш няколко топа хартия и да не получиш нищо насреща. И съм тръгнал на варианта да убеждавам самите деца. Да покажа на децата, че това е пътят, това е правилната посока, да се уважават родителите. Когато има вече някаква крачка напред или някаква разлика се е получила от това, което аз съм свършил, тогава викам родителя при нас. И му казвам: „Ето, виж твоя син, много сме доволни, виж какво е направил сам. Ако искаш ти да го осакатиш от тук нататък и да остане като тебе неграмотен, взимай го и се махай.” И вече тогава, при свършен факт хората разбират, няма значение те какви са... разбират, че образованието е една стъпка по-напред. Разбраха го и сега, когато започнахме да събираме безработни хора за тези курсове по оперативна програма „Развитие”. Там има определени правила. Пише за завършен шести клас, завършен четвърти клас най-малко, минимално ниво. Те идват с първи-втори... „Ами, не сме учили навремето...” Да сте учили, съжалявам! „Ама, не може ли самоподготовка...” Не, просто няма как да стане... Съжалявам, и толкоз. И влязоха други хора. Сега те го оценяват като грешка. Ама вече е много късно.
Така че, всички тези проблеми, които изтъкнаха и колегите, са ми до болка познати. Както и самия директор в момента на професионалната гимназия спомена, там 80 % са роми и знае как се работи с тях. Ние работим с децата само в гимназиален етап, които вече са в една такава възраст, че не знаят риба ли са, рак ли са, щука ли са... И самата им възраст предполага всякакви изненади. Запознат съм до болка с проблемите, просто трябва да намерим правилния път да ги решим.
