Иван Сурчев е ментор на руския музикант и писател  Марина Яковлева. Двамата решават  да покажат на бургазлии  стойностни неща от руската култура, тъй като са на мнение, че в България има вече достатъчно голяма група рускоезични граждани. Марина Яковлева е от Москва, но живее в с. Маринка. С нейно съдействие успяват да се свържат  с първия изпълнител, който концертрира на 16 ноември в Бургас  именитата руска пианистка Анна Шелудько. Тръгвайки с пионерски ентусиазъм, те са убедени, че бургазлии ще се  забавляват и класическата  музика ще им хареса дотолкова, че голямата зала на оперния театър ще  се напълни.

Г-н Сурчев, разкажете ни повече за тези ваши прояви?

- Нашето желание е почти всеки месец в Бургас да им концерт, изпълняван от класни музиканти. Мисля, че класиката е нещо, което винаги ще помага на хората да станат по-добри, както е казал Хендел. Той е споменал, че не иска с музиката да забавлява хората, а чрез нея да ги прави по-добри. В момента призовавам затова повече хора да узнаят за тези прояви. Аз и Яковлева сме много нахъсани за тази дейност и се надяваме, че нещата ще се получат. От една страна на самите нас ни е приятно да контактуваме с такива известни и доказани виртуози. В същото време се надяваме да накараме публиката да се докосне до самите тях.

След концерта на Шелудько едно момиченце от Руската гимназия я гледаше с такъв захлас и след това дори й каза: „Колко сте красива?”. Аз самият нямам думи, с които да опиша нейното желание за свирене, за начина на свирене, за лекотата, с която тази млада дама го правеше. Разбира се като първи концерт, който се опитахме да направим, имахме и доста проблем. Тръгвам с пионерски ентузиазъм към нещата, но се надявам, че всеки следващ концерт ще бъде по-лесен за осъществяване.

Какви проблеми имахте? С какво бяха свързани те?

- Не бих искал да ги разкривам, те са от организационно естество. Но те останаха вече зад гърба ни. Нека тези, които са били на концерта да помнят само хубавото, което им се е случило. Нека  не знаят за онова, което на нас ни е било трудно относно това да направим този концерт.

Въпреки всичко успяхте ли  да преодолеете трудностите?

- Да. Като се има впредвид, че това е нашият първи опит в тази насока, смятам, че е сполучлив.

Как избирате кои изпълнители да дойдат?

- Ние не ги избираме. Поставили сме условия тези изпълнители да бъдат качествени. Когато решихме да правим първия концерт, споделих на мои познати, че искам да направя концерт- класическа музика. В първия момент те ми отговориха, че тук няма достатъчно публика за класическа музика, защото според тях много хора не я разбират. Аз мисля, че човек докато не започне да слуша нещо, то няма как да го разбере.

Смятам също, че ако тези прояви започнат да се разпространяват и да се информират гражданите, по този начин публиката ще може да се наслади на това нещо, което не напразно се нарича класика. Руският пазар предлага такива музиканти, които правят класическа музика. Голям интерес от българска страна за съжаление, какъвто българската публика заслужава или поне може да заслужи с присъствие, обаче няма.

Защо смятате, че няма интерес? Какви според вас са причините?

- Причините са много. Най-малкото по отношение на писаната класика, класика е това, което всички знаят, че е класика, но никой не я чете, говоря най-вече за литературата. Всички знаят, че Моцарт и

Бетховен са класика, но ако попитате някой какво точно е слушал от тях, няма да може да ви каже, с изключение на няколко произведения, които са станали наистина популярни.

Защо насочихте поканата си към руски изпълнители?

 - Руската класика и руските изпълнители са прекрасни. Едно, че тук им е приятно да пребивават, друго- че езиковата бариера е по-малка. С руското присъствие, което има тука, мисля  че могат да се получат добри изяви. Още повече за Бургас, който е пристанищен град, град  който има достатъчно връзки с чужбина. Знаете тук има достатъчно моряци и моряшки семейства. Също така и „Лукойл” е руска фирма, в която има много служители от Русия. Струва си да се работи с руския пазар.

Какво за вас е класическата музика?

- Не биха казал, че съм израснал в семейство, в което се е слушала класическа музика. Не получих от родителите си такова възпитание поради различни причини. По-скоро се слушаше фолклор. Класическата музика за мен е по-късно откритие. Когато в теб не е възпитано подобно отношение, човек и в по-късни години може да открие и да усети чувствеността от класиката.

А вие усетихте ли я?

- Имам такова желание за себе си.

Кой ще е следващият виртуоз, когото ще поканите в Бургас?

- Казва се Дмитрий, той е музикант, който свири на баян. Това е инструмент, който се ползва повече в Русия и е от типа на акордеона. Този изпълнител толкова добре свири класика на баян, че ние просто бяхме удивени от неговите умения. Той е просто виртуоз. Това, което чета в интернет за него е, че той концертира в цяла Европа- САЩ, Канада, Азия, Корея, Китай.

Мислили ли сте да поканите писатели или художници например, или засега само музиканти?

- На първо място ще е музиката. След това  ще търсим симбиози с други изкуства. Нека първо да направин нещо, да заходим. Оказва се, че Русия и бившите републики, които са около нея имат огромно количество много способни музиканти. Макар и техният пазар да е голям не може все пак да даде изява на всички и те търсят някакви изяви в Европа.

А мислили сте да се занимавате с фолклор например?

- Не, засега няма да се занимваме, защото има достатъчно голяма изява на международните фолклорни празници и няма смисъл да се дублират нещата. Най-важното е бургазлии да се забавляват и тази музика да им хареса дотолкова, че да успеем спокойно да напълним голямата зала на нашия оперен театър. Дори Яковлева и Анна дадоха за пример, че в Русия  един град от размерите на Бургас спокойно пълни операта там. Без никакви проблеми и особено голяма реклама за проявата.

Смятате ли, че човек, който не е запознат с класическата музика след посещение на такъв концерт, той ще я обикне?

 - Разбира се. Дори  ще може да го разбере смисъла на тази музика. Удоволствие е  да  видите и да изслушате такъв концерт. Всеки може да се опита да вникне в тази музика. Колкото е трудно да се възпреме, човек може поне да се опита да я възприеме. Първият път няма да ти стане интересно, втория също, третия вече не може да не те впечатли. Много хора казват- аз опера не слушам. Те просто не са се заслушвали какво можат  да видят  в тази опера. Не са се опитали  да вникнат, защото операта е като един филм, роман. Всеки чете романи и гледа филми. Разликата е , че в операта се пее и то се пее добре. Според мен подобни неща не могат да предизвикат агресия. Така ми се струва. Дай Боже да съм прав.