Инж. Калин Николов е директор на ДГС Малко Търново. Как премина Седмицата на гората на територията на стопанството и трудно ли се полагат грижи за горите? Интервю на Грамофона нюз с инж. Николов

През април традиционно отбелязахте Седмицата на гората. Как бихте описал грижите към нея?

Седмицата на гората е една от най-важните събития за нас, лесовъдите. Тази година тя премина с много събития и емоции. Имахме специална програма и извършвахме няколко дейности едновременно. Почистихме горски територии, имахме среща с ветераните, които са работили в Горско стопанство - Малко Търново, а и не само, ремонтирахме един от най-посещаваните в района заслони.

Ние опазваме не само дърветата в горите, но и тревите, животните, защото това е една огромна екосистема, която наистина се нуждае от грижи.

Колко души работят в Държавно горско стопанство – Малко Търново?

31 души, като работата е много и е всеки ден. Лесовъдският състав е от 17 души. Годишно добиваме около 33 хил. кубика дървесина. Площта на горите постоянно се увеличава, което доказва, че се грижим добре за тях. Средната възраст на горите също се увеличава на територията на горското стопанство.

Как бихте описал работата на горските служители към днешна дата?

Тя е призвание! За да бъдеш лесовъд, трябва да го носиш в кръвта си. Това не е професия, която се учи за ден, два, три, 3-4 години, да си лесовъд се учи цял живот. С настъпването на климатичните промени и затоплянето на климата, се променят екосистемите, изискванията към дървесните и храсовите видове. Много е важно на кого ще предадем знанията, които самите ние сме натрупали в годините.

Горди сме, че имаме дълга история и че продължаваме да развиваме и опазваме богатството на Странджа около Малко Търново.

Интересуват ли се младите от професията „лесовъд“ и има ли желаещи да тръгнат по вашите стъпки?

Знаете ли кое е най-голямото нещастие за лесовъда? Той не може да види плода на своя труд, но може да види плода на нашите предци, бивши лесовъди и какво са постигнали те, как даден вид се е развил и как ние продължаваме да го развиваме.

Както вече посочих в началото, грижите за гората и за голямата екосистема изискват много време, много средства, много усилия, и най-вече голямо желание. Децата наистина се интересуват от опазването на горите, особено когато им показваме инструментите, с които работим, когато им обясняваме какво точно правим. Когато те видят или чуят важните неща, интересът им нараства и те започват да задават въпроси, става им интересно.

Има ли по-сериозни проблеми в горите след снеговалежите през зимата?

Последните снегове през януари и февруари нанесоха доста вреди върху иглолистните видове. Снеговете бяха тежки и мокри и се получиха пречупвания при иглолистните култури. Всичките ни усилия се насочени главно с този проблем. В момента маркираме повредени насаждения, за да може посъвместно да се изведат санитарните сечи и да се прекрати разпространението на патогенни вредители – гъбни и насекоми.

Сериозният проблем с короядите, който беше преди години, вече е овладян. Това стана факт чрез съвместни санитарни сечи.

Вашите съвети към обществото и колегите Ви по отношение на горите?

На хората бих искал да кажа да бъдат по-отговорни, когато са сред природата, да се държат с природата така, както се държат у дома. Предстои противопожарният сезон и приканвам всички да бъдем особени внимателни, когато сме навън. Гората е богатството на всички нас, гората е бъдеще и живот, нека не спираме да я опазваме!

На колегите лесовъди пожелавам да са все така всеотдайни и с любов и грижа да продължават да изпълняват задълженията си.

Винаги ми е било приятно, когато се събирам с по-възрастни колеги, които ми разказват как е било преди, как е сега и какво можем да постигнем в бъдеще.