Българският планинарски съюз иска нови туристически маршрути в Странджа. В момента служители на ЮИДП Сливен и служители на държавните горски стопанства в региона подготвят заедно с екипа на съюза новите маршрути. На първата среща, която се проведе преди дни стана ясно, че много често горските служители са поставени пред свършен факт и никой не ги уведомява, че се разработват нови маршрути. Това пък от своя страна може да попречи на работата им. Много ли са маршрутите в Странджа и трябва ли да има нови – интервю на Gramofona.com със зам.-директора на ЮИДП Сливен инж. Андон Кондузов.

Инж. Кондузов, в Странджа има много туристически маршрути, а сега се подготвят и нови. Има ли нужда от тях?

На този въпрос няма еднозначен отговор. Не мога да кажа дали са много туристическите маршрути, или не, защото в различните сезони посещаемостта е различна. Ето например Средна Стара планина – Национален Парк Централен Балкан - там не се върши нищо като горска дейност.

Гората е изцяло затворена за дейности, защото е разрешен туризма и има туристически маршрути. Не се върши нищо друго освен туризъм и опазване от служителите на националния парк „Централен Балкан“, докато в Странджа е много по-различно. Първо е природен парк и е близо до морето. Второ - в една част от Странджа, наситеността на хора е много висока. Гората е общодостъпна целогодишно заради географското си разположение. Странджа, в голяма част, е с горско-стопанско значение, а потокът на туристи възпира донякъде нашата дейност.

Как успявате да се стиковате с туристите и да не си пречите взаимно?

С течение на времето сме се научили да си разпределяме работата времево по сезони. Знаем, че лятото е натоварено с туристи и доколкото можем, разпределяме дейността си преди и след активния сезон. Не можем, но и не е необходимо да спираме горската дейност. Много хора не разбират, че горската дейност не е само сечта. Тя е свързана и с борбата с пожарите – една изключително наболяла тема в момента, както и с превантивната борба с пожарите. Това е съвкупност от дейности, които не можем да спрем. Сечта е част от цялостната горска дейност, без която ние не можем. Първите лекции по лесовъдство започват с това, че отглеждането на гората изисква и сеч.

Могат ли туристическите маршрути да дублират горските пътища?

Ако туристическият маршрут е регламентиран и ние знаем за него, там намираме общ език и туризмът и горската дейност са съвместими. Но и не е задължително туристическият маршрут да минава по горския път. Все пак за туристите не е предизвикателство да вървят по утъпкан път или пътека. Ако се измести техният маршрут с 5-10 метра, туристите сами ще си направят пътека и няма да пречат на нашата дейност. Важно е да се уточни, че горските пътища са два вида – постоянни и временни.

Постоянните се поддържат целогодишно, защото са важни за нашата стопанска дейност. Временните горски пътища обаче се създават и служат за определен период от време и за определена дейност. Ползваме ги два месеца в годината и после не ги поддържаме.

Това е разликата. Едните са ценни за нас и ги ползваме в цялостната си дейност, а другите са временно – за усвояване на дървесина. В Странджа релефът е такъв, че основните пътища са по билата. Където има сеч, пътищата се наричат извозни. Там има коловози, защото техниката ни е такава.

Има ли места, на които не трябва да има туристически маршрути?

Ние нямаме право да спрем никой. Нямаме право да заграждаме в гората, там всеки може да ходи. Всеки може да си грабне раницата и да отиде където си поиска – с колело или пеша. За това за нас е по-добре да има регламентирани маршрути, ние да ги знаем и да се съобразяваме с тях. По-различно стои въпросът с ловните стопанства.

Всички знаят, че последната фаза на стопанисване там е изстрелът. Това се контролира – знае се в кой ден се ловува. Но другата дейност – подхранване, наблюдение и охрана на дивеча е целогодишна. Не е редно в ловни райони да има пренасищане с туристи. Ако имаме достатъчно туристически маршрути в горските стопанства, на мен чисто професионално ми се иска в ловните стопанства те да са по-малко. Има места, в които дивечът се размножава, зимува, ражда малките си и там се иска спокойствие. Всеки се радва да види например сърничка.

 Ако ние наистина милеем за тези животни и искаме да ги има, трябва да ги оставим на спокойствие. За отглеждане и поддържане на правилно съотношение на животните обаче е необходим ловът, както сечта в гората. Имаме достатъчно територии в България, в които са забранени всякакви дейности.

Първи сме в Европа по защитени територии, имаме наситеност на национални паркове, на природни паркове и защитени местности. Има гора, която се пази и е с по-особен статут. Има и гора, която е ресурс, който се използва. Горската дейност в България е доказала през годините, че има своите успехи.

Обвиняват ви обаче, че повече изсичате, отколкото залесявате .

Залесяване се прави там, където е необходимо. През 60-те години на миналия век е имало масови залесявания с иглолистни култури, където е трябвало да се овладеят някакви процеси. Тези култури създават условия за почвата и след тях вече могат да се настанят и нашите видове.

Тук, в Странджа, няма нужда от подобни действия. Тук гората се възстановява и възобновява естествено. В Чирпанско, Старозагорско, където се наблюдава масово съхнене на черборовите култури, е необходимо залесяване и се прави. В Родопите, в Пирин, Рила защо никой не залесява? Защото там няма нужда. Голяма част от иглолистните култури са създадени, за да се спре ерозията. А другите залесявания са със стопанска цел – за ускореното производство на иглолистна дървесина.

Масовото залесяване в Стара планина е в края на 19 и началото на 20 век. Това са горски дейности, които са били предприети, защото е било наложително.  В подножието на южните склонове на Стара планина не е имало възможност да се води земеделие, всичко е било засипано с камъни, свлечени от пороите.

В Странджа, както вече казах, няма такава нужда. Тук гората се възобновява естествено, тя се залесява сама и сама се възстановява по-добре, защото тук природата си знае работата. Още повече, че тук имаме местни , наши видове и няма нужда да вкарваме чужди, които да се конкурират с тях.