Христина Арсенова е директор на Държавния куклен театър Бургас  от 1994 година. В навечерието на 24 май бургаският кмет Димитър Николов тържествено честити 60 годишния юбилей на кукления театър. Как се чувства дългогодишният директор Христина Арсенова? Интервю на Gramofona.com

Г-жо Арсенова, какво означава държавен куклен театър-Бургас?

Едно изкуство, което хората тепърва ще заобичат все повече, защото ползва средствата на много видове изкуства и това го прави съвременен. В момента в една куклена постановка може да видите мултимедия и изобразително изкуство, правим и спектакли по класическа музика. От това родителите не трябва да лишават децата си, защото е съвсем различно от киното и неживото изкуство.

Как се чувствате през всичките години?

Все по-трудно и по-отговорно. Има все повече работа. Незнам как го правя, може би сама си я създавам, но ежедневието ми е много напрегнато.

Приятно изморена ли се прибирате?

Да, понякога не ми стига времето да свършва всичко и работя до късно. Турнето беше много хубаво и малко дълго. В Испания играхме в 6 града, българите идваха разплакани при нас и ни казаха, че много са ни

харесали. Всеки фестивал отваря пътища и за следващи. Догодина сме канени в Белгия.

Как гледат на вас в чужбина?

Като хора на изкуството гледат на нас с  изключително висока оценка. Ние имаме много добри куклени театри.

Какво си пожелавате още да се случи, което не е ?

Иска ми се целият празник да е празник на града. Замислила съм през август всяка вечер от 9 до 17 на сцената на Охлюва да има по един или два спектакъла. Поканила съм гости от Русия, Италия, Испания, Франция.

Защо го правите? Какво искате хората да научат и видят?

Смятам, че силата на духа, посланията които имат нашите спектакли, децата да виждат положителното, искаме усмихнати очи и ведрина в погледа. Смятам, че изкуството е надстройка, така че тя не може да се занимава с материалния свят.

Живият спектакъл винаги носи в себе си емоциите на хората, които го играят. Един път спектакълът може да зазвънти, друг път може да не мине толкова добре. Вълнувам се от всяко представление, а те са по две на ден. Това е доста изтощително. Но искам да поддържаме едно доста високо ниво. И проблеми, ако имам някакви, то това е да убеждавам колегите че всеки един ден и час независимо как се чувстват, те трябва да играят на 100 % като за последно.