Георги Тошев е български журналист, телевизионен водещ в научнопопулярната поредица по bTV „Непознатите“. В Бургас Тошев бе за премиерата на двата филма „Марина Абрамович-суперзвезда“ и „Тим Иъп – Китайски приказки”, на които журналистът е автор. Какви още интересни личности следва да снима и предизвикателство ли е това за него. Георги Тошев пред Gramofona.com.

Г-н Тошев, предизвикателство ли бе за вас да направите филмите за Марина Абрамович и Тим Иъп?

- Да, много голямо. Позволявам си да правя филми за неща, които първо са ми интересни на мен. Смисълът да се заминаваш с медии е ти самият да научиш нещо ново и да го предадеш на другите. Дълги години като репортер  съм възпроизвеждал дълбоко известни за всички нас хора.  Днес смятам, че е изключително важно да си позволиш лукса да разкажеш  на другите нещо, което дори те самите не подозират, че съществува.

Коя е следващата личност, към която сте се прицелили?

- Целите ми са много.  Сега искам да завърша голям филм за шведската поп група  АББА. На 7 май отивам на откриването на музея на групата в Стокхолм. Има само един човек, с който не съм се видял и това е Осе Агнета Фелтскуг –(б.р.) русата дама.

Също така открих внучката на прочутия оперен композитор Джакомо  Пучини,  за да се срещна с нея във Флоренция. През май трябва да се видя в Южна Африка с американския актьор Кевин Спейси. Много е важно хората/зрителите/ да научават повече. Медиите освен забава и всичко останало, трябва  да носят и образование. Светът е толкова глобален и възможен.

Има ли личност за която не бихте направили филм? Личност,  с която не бихте се срещнали?

- Не бих направил филм за български политик. Причината е, че няма български политик, който да събуди любопиството ми. За мен нашите политици през последните години са предвидими и ясни. Има българи, които са ми любопитни.  Искам да правя филми за хора, които стъпка по стъпка да разгадават техните тайни. Има световни политици, които ме интересуват като Михаил Горбачов, с когото съм се срещал.

Българските политици са толкова предвидими, като това  колко ще изкарат, кой ще спечели, как ще загуби. Всичко това, което се случва в политическия живот е много предвидимо. Така че предпочитам да правя филми за всичко друго, но не и за български политици. Не бих направил и за героите от риалити-шоу, които са популярни с нищо неправенето си. Мен ме интересуват хора, които правят нещо. Само работещият и правещият човек е този, който се развива. Другият просто седи и вегетира на едно място. Аз обичам

хората, които правят и по-възможност това правене да остане, за да го видят другите.

Като заговорихте за български политици, каква е вашата прогноза за 12 май?

- Както обичам да казвам и тези избори ще бъдат хроника на предизвестената  смърт. Това не трябва да ни отчайва. Напротив  призовавам всеки да гласува. Смятам, че това е важно, дори и заради баланса. Не мога да се припозная в политическите сили, на които дават най-голям шанс, но аз ще гласувам, за да има баланс.  Това, което се появява като прогнозни резултати лично мен ме обезпокоява и смятам, че днес България има нужда от консенсусно по възможност правителство на експерти.

Моята лична прогноза е, че в управлението на страната  не трябва да бъде една политическа сила, защото не вярвам, че има политическа сила от трите най-представителни, която може да се справи с най-важния дефицит на това общество. Да, прогнозира се, че една политическа сила ще бъде победител. Но смятам с цялото ми уважение към нея, че тя не се радва днес, за нея ще е вредно. Тя няма да може да управлява сама, защото най-сериозният  й опонент- доверието е разклатен. Българинът днес  няма респект от политическата класа. Затова не е виновен бедният българин. Има нещо много важно-политическата класа в България през последните 23 години не успя да намери центъра в себе си.  Всяка политическа сила яхва властта, буквално я употребява  за свои цели. Това обаче винаги става ясно за хората.

От какво управление смятате, че има нужда България?

- Смятам, че България има нужда от експертно, а не политическо управление. Политиците в страната  са по-слаби от експертите. Доказа го и последното правителство. Имаше силни личности и много слаби експерти.

Имате ли страхове, че сте бил подслушван?

- Работил съм за политическия кабинет и със сигурност съм подслушван. Добрата новина е, че няма от какво да се притеснявам. Моят живот е много явен, видим. Във Великобритания вестник със 150-годишна история „News of the World” на Рупърт Мърдок си позволи да подслушва и бе закрит. Ние не можем да закрием държавата си. Ако се подслушват по  нерегламентиран начин обикновени хора-бизнесмени, журналисти, частни лица- това говори много лошо за България.

Мисля, че последствията за страната тепърва извън България ще бъдат много тежки. Последното, от което имаме нужда е да се гледа на България с недоверие. Тепърва трябва да върнем доверието към чуждестранния инвеститор, който да повярва, че в България освен ниския плосък данък има нещо много важно за правенето на бизнес и пари –спокойствие и сигурност.