Георги Мицов е управител на „Хотел България“ в Бургас. Помориец е. През целия си живот е работил в туризма и затова казва: „Просто знам и мога, и добре знам какво знам и мога“. Туризмът е движеща част от икономиката за бургазлии, за работните им места и влиянието на политиката, Gramofona.com разговаря с Георги Мицов.

 

Г-н Мицов, голям скандал се заформи за проектобюджета за следващата година, искаха орязване на болничните от 70% на 50% за първите дни, но после се отказаха. Като работодател как гледате на една такава мярка?

- Гледам на нея като страшна, тежка, неприятна, но навременна мярка, целяща да защити  системата и нормалните хора от колапса. И веднага се аргументирам защо. Здравноосигурителната система функционира по следния начин: би трябвало да взима от всички участници в процеса по малко и редовно, а събраните средства да се използват, когато на осигурените хора им се наложи.

Какво се оказва на практика? Ние станахме прекалено социалистическо общество, различно от социалното. Системата се задъхва, защото десетки хиляди хора се правят на меко казано луди и не внасят своя дан в системата, а се опитват да я точат. Това поставя под заплаха устоите на самото общество. Виждаме как фалират болници, а хората, които са се трудили и плащали, страдат. Рано или късно ние трябва да излезем от тази епоха на социализъм и действително  помощ да получават тези, които са дали своя дан. Оправдания от типа „не ми се работи“ са неприемливи, както и десетките хиляди в гетата, които се крият от системата и само я източват. Нещата трябва да бъдат затегнати, за да не колабира всичко. Това е моето мнение. Правилна, тежка мярка, дай Боже да е за време.
 

А как ще коментирате призива на премиера към бизнеса да повиши заплатите? Синдикалните организации настояват за най-малко 10% увеличение?

- Напълно нормална и навременна мярка. В крайна сметка за да се завърти колелото на живота в една система, в началото й трябва да се появят някакви пари. Ние като компания полагаме максимални усилия и винаги сме били на 100% в белия сектор - плащаме заплати, осигуровки, колкото и да ни е трудно и винаги плавно повишаваме заплатите на нашите служители, защото само така една система може да работи. Така че премиерът е абсолютно прав и аз горещо го подкрепям.

Може би самите профсъюзи трябва да се поразмърдат и да спрат да събират своите средства от ведомост процент и действително да има работещи профорганизации. Не съм против профсъюзите, напротив – това са обединения, които винаги са стояли в защита на работниците, поне така е по света, не знам как е в България, тъй като не членувам в профсъюз, но горещо препоръчвам да има и профсъюзи.

Същевременно премиерът е принуден да иска това, защото някои работодатели няма да карат Майбах, а ще трябва да обърнат повече внимание на своите работници. Защото какво стана на практика, всички „почитаеми работодатели“ налагаха рестрикции по отношение на заплатите и всичко що е читаво, умно, работливо почти изтече от страната. Поне в туристическия сектор е така. Ние сме малко по-различни тъй като в нашите обекти се опитваме да поддържаме персонала  целогодишно, колкото и да ни е трудно. Не сме имали проблем с хората,  които работят за нас и може би това е следствие от това, което правим за тях. Пак казвам мярката и акъла на премиера е навременен.
 

Достатъчно ли ще е заплатите да се повишат с 10%, за да се „завърти колелото на живота“, както казахте?

- Никой не знае, но би трябвало всеки работодател да се замисли и да даде своя дан в едно плавно увеличение на работната заплата.
 

Ситуацията конкретно в туристическия бранш, оправдаха ли се очакванията за ръст на туристите и  каква посока се задава за следващата година?

- Благодарение на геополитическата обстановка бих казал, тренда на развитие е възходящ. Има възходящо развитие в пристигащия туризъм, но по мое мнение, за разлика от мнението на официалната власт, има ръст от порядъка на 2 до 5-6%. Това е добре. Показва, че България има място на световната туристическа карта, но ние трябва много здраво да работим, за да се наложим като познати и любими дестинации.

Много свеж полъх за нашия регион е, че бургаското летище ще се отвори допълнително към света с още една нискотарифна компания, която от началото на лятото ще започне да обслужва още четири дестинации. По мое мнение трябва всички местни хора, които се занимаваме с туризъм, да дадем своя дан, може би трябва да създадем пуул и да участваме с някакви средства и разумно да рекламираме Бургас като туристическа дестинация. Не като хотел България, не като хотел Приморец, не като Дядо-Ганьовата воденица, а като Дестинация България, Дестинация Юг или както там я наречем. Защото ние имаме много да покажем на света: Царево и околностите му са уникално красиви, Поморие, Вечния Несебър, вътрешността на красивата Странджа... Много неща са се променили към по-добро и имаме какво да покажем и дадем. Но това, повярвайте ми, не е само работа на държавата и общините. Това е работа и на нас. Трябва да бъдат събрани средства и те трябва да бъдат разумно похарчени.

Давам свеж пример. Вижте какво прави Република Гърция. Става ми тъжно, когато в един от българските сайтове чета статиите, които са спонсорирани от Министерството на туризма на Гърция, представящи страната, отделни нейни градчета и дестинации. Но те са правилно насочени и позиционирани в съседна България, която е изпращаща страна в сферата на туризма. Т.е. ние трябва разумно да харчим парите, а не в картички и билбордове в Америка. Трябва да се насочим към пазара на Република Турция. Там има четени сайтове, в Истанбул, Къркларели, Одрин, Република Гърция, Сърбия ако щете, Македония. Баницата е голяма и ако разумно управляваме процеса, ние можем да откъснем голямо парче.
 

Не се ли събирате по-големите представители на туризма в региона, за да обсъждате идея като тази и въобще не се ли заражда някаква съвместна инициатива между вас?

- Аз членувам поне в 15 организации, а чувам че били повече от 150. Хайде да се обединим! Лично не знам колко туристически организации има в България и всеки чака на гърдата на Министерството да хвърли някой лев, някой грант и да живурка. А не съм прочел едно хубаво четиво да речем за Бургаска област. Наскоро имах няколко англичани, на които лично аз организирах посещения в региона, на Св. Анастасия, на Сюлеймановата баня, в Дебелт, вампирски тур в Созопол. Оказа се, че никой не го прави. Всеки говори за велики дела как ще се обединим, как ще откриваме топлата вода, а парите са между нас и никой не се навежда да ги вземе. Просто трябва обединение.
 

Загатнахте за 400 000 картички... ?

-Подчертах въпроса с картичките в кръга на шегата, защото все пак като част от туризма, не мога да приема това. 400 000 картички, зад тях стоят сигурно минимум по 3 лева на картичка за плик, марка, няма да донесат толкова, ако тези пари бяха похарчени в тези страни, плащайки на регионални  медии като вашата. Да пуснем 4-5 неангажиращи четива за нещо си в Царево, в Несебър, за някакво археологическо откритие. Но Америка не е нашият пазар. Много рядко ще дойде турист от Америка. И не си струва харченето на пари там. Те никога няма да стигнат оставените тук пари. Ние можем да промотираме България в Индия. Това лято навъртях 11 обиколки на едно градче, което има само 17 млн. жители. Глупаво запитах индийския партньор „колега, не ви ли е скъпо при нас, защото чувам в Индия средната заплата е ниска“. Той обяснява „да де, ама ние продаваме само в това градче, а то е 17 милиона и от тях поне 4 млн. души имат доходи над 1000 евро на месец“, т.е. тези хора искат да пътуват, да гледат. Нашите пазари са тук около нас - Индия, Китай... Давам само примери. Вземете ако щете Сърбия, Гърция, Турция, Чехия, Полша. Всичко трябва да е целенасочено.



 

Автор: Павлина Куцарова

Снимка: Личен архив