Георги Димитров е кмет на община Карнобат. Преди седмица градоначалникът бе гост на Срещата на върха на Мрежата на балканските градове В40, която се проведе в Атина. Какво дискутираха участниците и колко е важен форумът? Как се справя Общината в началото на година без бюджет? Интервю на Грамофона нюз.

Г-н Димитров, какви са впечатленията Ви от форума, успяхте да се видите с кметовете на Истанбул и Атина?

С кмета на Истанбул Екрем Имамоглу се познаваме отдавна. С градоначалника на Атина Костас Бакоянис сега се запознах. Неговата майка е първата жена кмет на Атина, а неговият чичо е Мицотакис. Баща му е убит от левите екстремисти. Бакоянис е потомствен политик, макар че е много младо момче. Едва 42-годишен, а е кмет на близо 4 милиона жители. B 40 е създадена по идея на Екрем Имамоглу преди 2 години. Бяха организирали няколко събития, включително и ние изпращахме делегации /млади момчета пожарникари, за обмяна на опит , една част бяха от Карнобат,  други от Бургас/.

Тогава още Бургас не беше член на В40. Първоначалната идея беше 40 общини от Балканските страни да се обединят. На срещата в Атина сега присъстваха представители на 11 балкански държави – бяхме общо 75 кмета от 75 общини. Имаше около 200 души обаче, защото някои общини имаха не само по един представител. От Бургас бяха кметът Димитър Николов и заместникът му Весна Балтина. Засякохме се и със зам.-кмета по строителство инж. Чанка Коралска, която беше по друг проект.

Целта на срещата е да търсим това, което ни обединява, а не това, което ни разделя. Обсъждахме няколко акценти около на дейността си, които са основни за В40 като взаимодействие в областта на инфраструктурата, екологията, дигитализацията и сигурността. Някои от държавите имаме общи проблеми, като мигрантския поток, например. Но този проблем не е по-малко важен за Северна Македония и Гърция, защото основните канали вървят оттук. Дори към тях може да бъде приписана и Албания, защото една част от мигрантите ползват пътя Италия –Албания , и през Албания и през Австрия заминават за Европа.

Макар че повечето от нашите страни са транзитни за мигрантите, те нарушават закона за държавните ни граници, създават проблеми, а не говорим, че покрай вълната се осъществява и търговия с хора. Самото трансфериране на хора от една държава в друга облагодетелства някои други, които обикновено са част от организирани престъпни групи, в които се включиха хора от други националности от цяла Европа – Полша, Румъния, Украйна, Литва, Латвия, Естония и други.

Кое е най-важното според вас, което може да се извлече от срещата в Атина?

Бяха изведени общите проблеми и общите желания за съвместни действия. Най-голямото богатство обаче за мен бе това, че направихме лични запознанства с повечето от колегите от държавите. Въпросите, на които акцентираме за съвместна работа, на практика се решават не от държавите, а от местните власти. Ако решаваме общи въпроси, не бива всеки да открива топлата вода, защото някъде тези въпроси вече са решени по-добре. Без завист, без някакъв сериозен материален ресурс, тези добри практики могат да бъдат използвани. Всички участници заявихме, че ще поддържаме контакти, защото имаме едно безплатно учене на добри практики от нашите съседи.

В моето изказване, а и на другите колеги стана ясно, че ние, страните от Балканите, си знаем прекрасно историята. Войни от Византийско време, Османска империя, Балканска война, Междусъюзническа война, Втора световна война. Аз например посочих, че трябва да четем тази история, преди да затворим страниците й, но й всичко онова от нея трябва да ни бъде урок, за да не го повтаряме.

Ето сега виждаме какви са проблемите с Македония. Когато говорим с кмета на Куманово, Митревски, в нормален разговор ние не сме противници, не сме врагове, но в същото време за себе си не можем да допуснем, че някой може да бъде пребит за неговото национално самосъзнание или заради неговата етническа принадлежност.

 В Карнобат сме модел за етническа толерантност. Тук има хора с всякакво самосъзнание и с всякакво минало. Българите сме три вида, дошли сме от три различни страни, с различни обичаи и нрави. При нас има турци, помаци, каракачани, копанари, мюсюлмани цигани, цигани християни, трети вид са в две-три населени места. Някога смесен брак беше екзотика, а сега вече се приема за нещо нормално. Ние се научихме да ценим хората по това, което могат, а не по цвета на кожата или тяхната етническа принадлежност.

Къде ще бъде следващата среща?

Следващото домакинство вероятно ще бъде в Албания, защото председателството е на ротационен принцип. Досега председател беше Икрем Имамоглу и вероятно следващият кмет, ще е кметът на Тирана.

Често малките общини взаимстват идеи от доста по-големите от тях. Големите могат ли да взаимстват от малките и може ли да има многопосочни връзки между различни по население общини?

Идеята за реализация на отделни проекти е нормално да бъде различна в една община с население от 25 000 души и в един мегаполис от 25 милиона души. Дали служиш на 3 милиона, или на 300 души, отговорностите са ти еднакви. Даже може да се окаже, че понякога ангажиментите ти към 300 човека или към 15, както имам в едно село, не са по-маловажни от ангажиментите в един милионен град. На 15-те също трябва да им бъде осигурено електричество, вода, лекарства, транспорт, инфраструктура до тях. И това създава повече главоболия, отколкото в едномилионния град, защото той разполага както с ресурс, така и с капацитет от хора, които да го свършат.

Близостта с Истанбул, който е само на 300 километра от Бургас, дава ли шансове на българските общини, които са близо до него?

Има една особеност, която забелязахме в присъствието на представителите на турските общини в Атина. Там бяха кметове, които поддържат светското развитие на Турция. Повече няма да коментирам.

Трудно ли работи Общината без бюджет?

Макар и трудно, справяме се. Свикнал съм с предизвикателствата. Работим с 1/ 12 от бюджета, защото няма приет национален бюджет. Налага се да гласуваме парче по парче и реално не можем да водим политика. Ако чакаме нови избори, нов кабинет и бюджет, това означава, че годината е похабена. Ново правителство, както и да бъде сглобявано - по-рано от юни общините няма да имат бюджети.

Няколко поредни години приключвате с преходни остатъци и без задължения. Откога е така?

2007 година я посрещнах с наследени задължения, а да сме изрядни, е от 2008 година. Всяка година след това сме минавали с преходни остатъци, защото януари месец е най-тежък за разплащане, с най-много разходи и с почти никакви приходи. Тази година успяхме да подготвим по-рано документите за данъчното облагане.

Имам голямата привилегия първи да си плащам данъците. Платих моите, на семейството ми, на майка ми, на сестра ми. Пенсионерите чакат с нетърпение да платя и те да са веднага след мен. Имането на пари обаче не означава, че непременно трябва да ги харчиш. Трябва да се наблюдава и законът.

На първата сесия за годината приехте нови правила за продажбата на дървесина на преференциални цени. Каква е причината?

Причината са прекомерно нарасналите заявления и съмнения за злоупотреби от граждани. Нека се върнем малко по-назад и да проследим  това, което се случи в България в резултат на общата икономическа криза. Ако миналата година сме купували пелети за 400 лева, цената в един момент стигна до 1000 лева. Цената на тока за нас е 250 лева, защото другата част се дотира от държавата, но на свободния пазар той има средна цена 350-400 лева. Карнобат е на компресиран газ и цената е два пъти и половина по-висока. Дървата за огрев на свободния пазар са 300 лева тона, около 150 лева за кубик. В този смисъл те се оказаха най-евтиното гориво.

Проблемът е в това, че ние имаме приет лесоустройствен план и по него можем да сечем около 8 000 кубика. По списъците обаче се записаха да купуват около 12 000 желаещи. Така се заформи дефицит от 4 000 кубика. От държавния Горски фонд взехме около 1000, но те са на по-висока цена от нашата. Да прехвърлим проблема към Югоизточно държавно предприятие за мен означаваше да абдикираме от него. По-малко ангажименти за общинската администрация и за кмета, хвърля се договорът на Горското и да се оправят. За мен към настоящия момент общинската гора не би трябвало и не е само източник на доходи. В такъв момент, когато хората бедстват и са на студено, общината е точно затова – да се погрижи за най-слабите жители.

И затова предложихме да има правила, по които първо да обезпечим детските градини, училищата, болницата, социалните звена в община, оттам да помислим за социално слабите, за пенсионерите. Ние сме печелили от гора между 200 000 и 300 000 годишно. Приходите затова, че сме я дали на Горското, ще са минимални, дори никакви. Важното е хората да не са на студено.

По време на сесията стана ясно, че бракониерите на дърва в региона са зачестили. Каква е ситуацията?

Проблемът е, че нямаме правомощията да контролираме опазването на гората, движението на каруците с крадените дърва, контрола върху продажбата. Има и един нерешен въпрос заради несинхронизирано законодателство. Срещу 7-8 каруци, в които има по 2-3 души, въоръжени с резачки, аз не мога да пратя служителите от обществения ред, които нямат нищо в себе си, за да се защитят.

Горските конфискуват каруцата на нарушителя, пишат му актове, но той не работи никъде и така актовете са несъбираеми. Пускаме съдия изпълнител, но той няма какво да им се вземе. Бракониерите, които се хващат са както от града, така и от няколко селата. Те не плащат данък сгради, нито такса смет. Те са на социални помощи. Познаваме си контингента.

Обявихте, че покривът в училището в село Кликач е протекъл, големи ли са щетите?

Покривът протече, ремонт не е правен от 30 години. Капе в момента над библиотеката и залата с компютри и сега сме преместили и книгите, и компютрите, за да не се намокрят. Има предписание на РЗИ до 30.09. да е готов ремонтът, но мисля, че до 30.06 трябва да намерим време и да направим покрива. Само се надявам да не вали, иначе няма да можем да качим бригадите да работят горе. Ако има десетина дена хубаво и слънчево време, ще го направим. Той не струва милиони, а 70 000 лева, ще го направим. 57 деца учат в училището, не са много, но все пак са нашите деца.

Решихте ли дали ще се кандидатирате отново за кмет, за пети мандат?

Не мисля в момента за избори, а за работа. До изборите през октомври съм кмет и имам работа за вършене. Мен хората ме оценяват по свършеното, а другите по обещанията. Искам след нас да остане нещо в този град, да е видимо, хората да го почувстват като начин на живот. Да усещат, че е станало по-добре. Другото са популистки приказки. Между другото от този парламент научихме много неща, по отношение на популизма.

В интервюто са използвани въпроси и на други медии!