Той е Георги Димитров. В Бургас е известен като Жоро от „Петлите“ или Жоро от „Коджакафалията“. Не крие, че е израснал в детски дом, но иска хората да го свързват с това, което прави, а не с това какъв е бил. Не обича виртуалната подкрепа в социалните мрежи, а реалната. Защото много добре знае какво е да ти трябва помощ, а да не я получаваш. Знае и какво е в точния момент някой да ти протегне ръка.

Защото са му протягали, но и самият той протяга. Малко известен факт е, че в момента Георги работи с младежи с увреждания. Учи ги да танцуват народни хора. Иска да ги качи на сцената заедно с танцьорите от „Петлите“. „Да имат поне минимално участие на нашите концерти, защото това е интеграцията. Както направихме и в „Петлите“. Вкарахме при децата от дома деца от семейства.“

Въпреки че животът му от години е свързан със сцената, Георги не обича да говори за себе си. Срещаме се с него обаче заради най-новия му проект „Да докоснеш мечтата“, който реално описва неговия живот.

Няма как да не те попитам, ти не обичаш да показваш себе си, как тогава ще се покажеш на сцената и ще разкажеш живота си?

Много мои приятели знаят, че много мразя някой да говори за мен и много мразя да разказвам личния си живот. Миналата година с приятели отидохме на моноспектакъла на Алекс Сърчаджиева. Бях много впечатлен и когато излязох от залата казах, че аз ще направя нещо подобно. Ще изразя себе си и ще предам цялата тази емоция. Тя толкова много ме докосна, че аз се разплаках. Почувствах я много истински.

Много се надъхах от нейния спектакъл. Казах си, че ето така много хора ще разберат истинския Георги Димитров. Как съм тръгнал, какво правя, за да постигам целите си. Хората казват за мен: Георги от „Коджакафалията“, Георги успешния. Много хора ми се радват, но реално не знаят какво чувствам, какво мисля и как създавам една продукция. В началото тръгнах сам, а в момента зад мен има голям екип от хора, които се грижат за мен, за децата, за нашите постановки.

Не е ли страшно да застанеш пред толкова хора и да разказваш за себе си?

Много е притеснително, да.

Не си го правил досега, нали?

Лично за себе си, не. Аз нямам притеснение от хората. Единственото нещо, което ме притеснява е, че представлението е много силно като емоция. На репетицията хората отстрани се разплакаха. Много е тъжно и емоционално, а знам, че хората обичат да се смеят.

Убеден съм обаче, че тези, които ще бъдат в залата и ще чуят моя разказ, ще намерят себе си. Дори и хората от пълноценни семейства имат лични драми, различни трудности. Аз ще говоря много лични неща, ще говоря за срещите си с много хора. За паденията ми и как след всяко падане аз успявам и намирам себе си.

И си казвам „Ма*ка му, аз ще продължа каквото и да ми струва.“Доста от нещата, които ще разкажа ще са свързани с хора, ситуации. Ще разкажа как правиш събитие за кауза. Как събираш 800 лева, а всъщност средствата трябва да са минимум 4 100. И как всички се бием в гърдите, че помагаме, а реално не го правим. Защото след това събитие теглих кредит, за да платя лечението на наше дете. За щастие с него сега всичко е ок.

Когато пратих сценария на Гергана Стоянова, тя ми се обади и каза: „Аз много плаках. После го прочетох на майка ми и тя плака. Не знам как ще издържа на сцената.“ Това е много лична история, която е съчетана и с танци. Освен част от „Петлите“ ще излязат и моите хореографи. Целта ми е да е по-малко, мобилно и усамотено за зрителя.

Идеята не е да правим Уау ефект, а  да стигнем до хората. Всяка една картина ще бъде преиграна със мултимедия и танци. Искам хората да знаят, че такива като мен има навсякъде и не само по празниците. Защото аз съм ок, аз съм се оправил. Но има много семейства, които имат болни деца, например. Има много хора, които са по-зле и от децата от домовете, но знаеш ли какво ми прави впечатление? Ние ги подминаваме, забелязваме ги само по Коледа. Или само даваме един нищо не значещ лайк. Реално не подкрепяме хората, а собственото си его.

Това винаги ме е изяждало и за това по празниците никога не правя нищо. По Коледа се мятат едни кашони с подаръци с дрехи, показно. Показваме добри сърца, Коледа и така. А януари с какво помагаме? През януари някой пита ли бабата как ще си плати тока? Благодетели сме по празниците само.

Георги от „Коджакафалията“ или просто Георги Димитров от „Петлите“?

Георги Димитров от „Петлите“. В един момент знаеш ли какво се случва? Отиваме на участие  и някакъв човек казва: „Аааа, вие сте от дома.“ А ние не сме само с деца от дома, дето се казва вече нямаме деца от дома, защото няма домове. Нашите деца от дома, с които тръгнахме навремето вече са пораснали и станаха много успешни.

Аз много се гордея с тях. Точно тогава започна деинституционализацията на домовете и ние се опитвахме със всички тях да успеем заедно. Да се интегрираме, да се отделим от агресията и да си помагаме. Всъщност ние успяхме! После започнахме да привличаме деца от по-бедни семейства, после деца от семейства, които са много готини. Отделно аз работя и в ромския квартал също, а също и с младеж с увреждания.

Този месец в Бургас ще имаме възможност да те гледаме два пъти. Доста натоварен ноември за „Петлите“.

За първи път правя в един месец две постановки на „Петлите“. На 21-ви е личният ми разказ с Гергана Стоянова, а на 29-и е „Помниш ли“. Това е много интересен спектакъл, направен е на базата на български стихове. Разказва за две момичета.

Едната заживява в големия град и въртележката така я завладява, че забравя дори и за майка си, която умира. Сестра ѝ се обажда и тя тогава всъщност разбира, че майка й вече я няма на този свят. И започва да си спомня – за старата люлка пред къщата, за питката, която са правили с мама.

Изключително интересен, смислен и много връщаш назад лентата спектакъл. Ние сме го играли три пъти тази година. Последно го играхме в Поморие и когато излизаха от залата, на много хора очите им бяха пълни със спомени. Имам един наш татко в трупата. Той е много над нещата и не влиза в темата на това, което по принцип правим. За първи път дойде и ми стисна ръката и каза: „Жоре, това е топ.“

На каква възраст са твоите танцьори?

От 6 до 23 годни.

Как караш малките да пресъздават емоции, които трябва да стиснат зрителя сърцето на зрителя? Не е ли натоварващо и за тях?

Може би най-малките не го приемат толкова сериозно. Ние им разказваме темата, но те са дошли просто да танцуват при Георги. По-големите много се впечатляват, те ми дават много съвети и с големите много спорим. Откровено си казват, когато дадена сцена не им харесва. Те са ми коректив и много голям критик. Те са хората, които директно ми казват:

„Това го махай“. Много се ядосват когато ние направим нещо, което не им харесва или не откриват в него смисъл. Толкова влизат вътре в сценария, че се обръщат и казват – това не може. Наскоро коментирахме една от картините, която въобще не им харесва. Режисьорката беше в залата и 4-5 момичета се обърнаха и казаха: „Това не е това, което търсим“. Ние се допитваме до тях.

Свикнали сме обаче емоционалните теми да ни се представят от зрели актьори и танцьори, защото те имат повече житейски опит.

А защо? Представи си едно дете, което е изживяло в реалността тази картина. Такова дете ще го приеме по един начин и ще го предаде по начин, по който няма как да го пресъздаде този, който не го е преживял.

На 15 ноември „Петлите“ представиха „Да докоснеш мечтата“ на софийска сцена. Близо два часа след представлението зрителите чакаха за автограф от Георги и да споделят емоциите си от спектакъла. На 21 ноември Георги ще представи личната си история в Бургас и ще разкаже какво се случва когато изгаснат светлините на сцената. Началният час е 19:00, а залата е НХК.