Елеана Генчева е кореспондент за БНТ от Бургас. Тя е едно от лицата, които всяка вечер ни поднасят порция морски новини от малкия екран. Нейното професионално приключение започва преди 10 години. Млада и едва на 22 години, тя се впуска в магията на телевизията. Започва работа още като студент в бургаската телевизия Канал 0. Така успява да сбъдне детската си мечта, да работи като репортер.

Елеана, с теб се познаваме от 9 години някъде. Работи ли сме заедно в телевизия Канал 0. Пред мен ти направи първите стъпки в журналистиката. Девет години по-късно съжаляваш ли за тази крачка?

Първите стъпки в кариерата винаги се помнят. Идването ми в Канал 0 беше спонтанно и емоционално. Може би най-хубавия подарък, който съм получавала за рождения си ден, защото ден преди това ми се обади главният редактор на телевизията, Красимира Сотирова, с покана за интервю. Тогава още следвах Журналистика в Софийския университет и на практика бях снимала няколко анкети в лекциите по Учебно студио. Предизвикателство беше първият репортаж, който трябваше да снимам в  църквата в Българово. Първо, изобщо не знаех какво е събитието, нито кой е кметът и дори каква е темата. Просто ми казаха да тръгвам. Тогава си дадох сметка, че микрофонът в ръка не те прави журналист. Опитът се трупа най-вече на терен. Но професията си е мой блян от малка. А възможността да правя новини ме зарежда и ме кара да се чувствам пълноценна. Телевизията е магия, която вярвам трудно се разваля. Ежедневието ти е наситено с цял спектър от емоции от едната до другата крайност. Срещаш се с хора от различни сфери, разказваш различни съдби, които пълнят очите ти със сълзи на щастие, но често и на тъга. В началото трудно успявах да се отърся от случилото се през деня, така че да не пренасям емоциите си у дома. С времето обаче се научих. Още повече, когато вкъщи имаш две малки деца, които чакат вниманието и ласките ти. Тогава се налага бързо да загърбиш работния ден пред входната врата и да влезеш в ролята на майка.

Как успяваш да балансираш между работата и семейството?

Много трудно. Така се стекоха обстоятелствата, че когато започнах работа в БНТ моят съпруг стана и мой колега. Радвам се, че и за него работата е на първо място и е удоволствие. А колкото до взаимоотношенията помежду ни - дългогодишното ни партньорство си казва думата и се разбираме само с поглед. Иначе трудно балансираме между работа и деца. Все пак и двамата трябва да сме на разположение по всяко време на денонощието. Но някак си намираме баланса и златната среда, както се казва. Аз не пропускам нито едно тържество на децата и не отсъствам от родителски срещи. Често пъти обаче почивките ни са съчетани с работа. Има разбира се и моменти, в които пренебрегвам децата си за сметка на телевизията, но след това правя всичко възможно да се реванширам. Миговете с децата ми не могат да бъдат откраднати.

Твоят съпруг, Никола Генчев, преди работеше като автоинструктор? Трудно ли ти беше да го убедиш да стане оператор и сега да сте екип?

Не се е налагало да го убеждавам. Той сам изяви желание да работи като оператор. Нямаше и много време да се научи, защото първото му снимане беше пряко включване и първа новина в централна емисия новини. Беше безупречен. И се гордея с него!

По- лесно ли ти се получават репортажите като сте рамо до рамо?

Казват, че не трябва да смесваш личния си живот с работата. Обичам да действам против общоприетите правила. За тези години съвместна работа не съжалявам, че така се стекоха обстоятелствата. Може би заради силната връзка, която сме изградили помежду си. Освен двойка, освен колеги, ние сме и приятели.  С Никола се допълваме във всяко едно отношение и някак си не си представям да виждам друг зад камерата.

Сега все още продължаваш да учиш. До къде искаш да се развиваш?

Смятам, че човек цял живот има какво да учи и да се развива професионално. В момента съм последна година докторант във Факултета по журналистика и масова комуникация в СУ „Климент Охридски“. После продължавам напред.

Мислила ли си да се занимаваш с нещо друго?

Никога не ми е хрумвало. Телевизията е част от моя живот. Кара ме да се предизвиквам всеки ден, въпреки всичките съпътстващи препятствия, които не са никак малко. Но в това се крие смисълът на професията ни. Тя взима много, но и дава още повече.

Голяма част от обществото обвинява медиите, че са зависими. Към днешна дата според теб има ли свобода на словото?

Развитието на медиите според мен следва пулса на обществото. Трябва хората да са наясно, че традиционните електронни медии са обект на много стриктна регулация, която има за цел да гарантира обективността на информацията и да защитава обществения интерес. В БНТ всички журналисти спазват принципите на журналистическата етика. Без значение от полюсните реакции. Много често определена информация не се харесва на дадени обществени кръгове, но аудиторията трябва да е убедена, че националните медии представят точно, проверено и обективно фактите. Смятам също и, че сервилността в журналистите може да има пагубен ефект за професията. Може би това е и една от причините в последните години нагласата на част от обществото към медиите да не е толкова положителна.

Как се обличаш за ефир, има ли някакъв стандарт? Въведен ли е дрескод за репортерите на БНТ?

Когато съм на снимки или събитие винаги “играя по правилата”. Нося сако или риза задължително, защото както се казва “по дрехите посрещат”. Слагам грим, който може да ми отнеме както 5 минути, така и 50. Понякога нямам време и се гримирам в колата. В чантата ми има от слушалки за ефир до червило.

За какво мечтае Елеана?

Мечтая по много и често. Най-хубавото е, че винаги позволявам желанията ми да се сбъднат!