Интервю с председателя на политическа партия „Движение Гергьовден” Драгомир Стефанов

Драгомир Стефанов е на 36 години, от Бургас. Доктор е по икономика и преподавател в УНСС. Сертифициран инвестиционен консултант.
От 2013 г. е председател на политическа партия „Движение Гергьовден”.
Женен е, с едно дете.


Господин Стефанов, в началото на февруари 2017 г. изтече информация, че водите преговори за участие в изборите през тази година заедно с АБВ и „Движение 21“. На 6 февруари трябваше да решите окончателно участвате ли в това споразумение или не. Какво е положението сега – с тези две леви партии ли сте на вота, самостоятелно ли предвиждате да се явите или търсите други партньори?

- С АБВ бяхме категорично обединени около експертизата и фигурата на Ивайло Калфин. Той наистина щеше да е много добър президент на България точно в този момент. Но с тях имаме и сериозни различия по ред въпроси на икономическото и социалното развитие. И ако все пак културният диалог предполагаше някакво сближаване на позициите по отношение на плоския данък, например, икономиката на високата добавена стойност, новите технологии и други области, то с „Движение 21” нямаме изобщо теми, по които да имаме каквото и да е сходство. Желанието за вътрешнопартиен реванш спрямо БСП просто никога не е било и не може да бъде каквато и да е кауза на Гергьовден. Лявата реторика ни е чужда, още повече диалектната лява реторика.

Татяна Дончева ли имате предвид?

- Имам предвид, че зад новите партньори на АБВ прозират олигархични кръгове около бивши банкери, което е меко казано смущаващо. Самата Дончева беше напусната през последните седмици от основни свои фигури в Бургас, София, Благоевград и другаде. Все пак пожелаваме успех на колегите ни от АБВ в трудната битка за влизане в следващия парламент и във вътрешно-коалиционен план.

Вие сте консервативна партия, което ви определя като десни в политическия спектър. През 2014 г. сте с ВМРО, ЗНС, ББЦ, предната година пък със СДС. Защо не търсите съглашение с десните политическите сили – Реформаторски блок, “Нова република” на Радан Кънев, та дори и ГЕРБ, които непрекъснато повтарят, че само те са алтернативата на БСП?

Дясното е заплашено от това и последният индианец да бъде изяден на конгреса на вождовете. Там също не успяваме да открием дори и следа от покриване на заявени позиции и реалност. Извинявайте, но имаме нова политическа сила, която дава заявки да се бори основно с корупцията в съдебната система, след което за 15 дни получава съдебна регистрация, при положение, че ние, нормалните политически субекти, чакаме по година, година и половина за вписване на промени в състава на Управителния си съвет. Колкото до ГЕРБ – те имаха цялата власт вече 7 години и резултатът го виждаме всички.

На местните избори през 2015 г. се явихте като коалиция „Народен съюз”. Водите ли разговори с тях за общо явяване?

- Тогавашната партия „Земеделски народен съюз” се прекръсти миналата година на „Народен съюз”, като на практика откраднаха това име в опит да присвоят и общото ни постижение на местните избори. Резултатът като цяло е добър – в България вече има една земеделска партия по-малко. Няма как да водим разговори с тях. Доколкото знам, след като не успяха да договорят добри места в листите на патриотите, сега водят разговори с БСП. Всъщност Румен Йончев вече веднъж беше депутат от БСП - през 2013 - 2014 г., и по тази причина ЗНС беше изключена от ЕНП.

„Движение Гергьовден” беше може би единствената политическа сила, която подкрепи провеждането на референдума на Слави Трифонов и водеше разяснителна кампания по него. Смятате ли, че въвеждането на мажоритарната изборна система е в състояние да коригира поне в някаква степен доминацията на партийното гласуване в парламента?

- Нямаше как да не подкрепим референдума на Слави. Той самият и целият му екип са сред учредителите на Гергьовден преди 20 години. Въпросите от референдума се съдържат в “Требник на Гергьовден” от 2001 г. Факт е, че хората не харесват в момента и избирателната система, и статуквото в политиката и затова толкова активно гласуваха със „За” на въпросите. Вижте какво става последните дни в партийните централи – знакови лица напускат партиите си, защото са оставени от ръководствата на по-задни позиции в листите заради по-послушни кандидати. Очевидно е, че трябва повече мажоритарен елемент в изборната система.

В едно свое интервю пред Канал 3 вие подкрепяте държавната субсидия за партиите да бъде намалена, но изказвате опасението, че корпорациите дебнат и лесно могат да вкарат някои организации в зависимост. От друга страна, известно е, че кръговете от фирми около големите политически сили тъй или иначе ги финансират под някаква форма, за което и вие намеквате. Тоест от редуцирането на субсидията могат да пострадат само малките партии. Има ли според вас оптимално решение?

- Абсолютно вярно! Нито една от големите партии у нас не разчита на субсидия. При тях има реална власт - централна и местна, а това значи „отчисления” от всяка обществена поръчка, от всяка концесия, от всеки договор. Част от тези отчисления стигат до партийните „черни каси”. Текат пари и от всички форми на сива и черна икономика – за политически чадъри, за назначения в ключови ведомства и дирекции. По-малките партии нямат достъп до подобни приходи – респективно до реклама, медии и т.н. Решението е едно – да има таван на субсидиите, за да не се ощетява политическият плурализъм, а в същото време да не се разхищава публичен ресурс.

Гласуването е задължително, но това не важи за референдумите, а, както става ясно сега, също и за българските граждани в чужбина - ЦИК там изисква активна регистрация при това с числови квоти. Вие сте на мнение, че кашата в кодекса след толкова промени е вече пълна. Каква според вас е оправията и ще спре ли практиката всяка партия, която дойде на власт да пише нов кодекс или да внася значими промени в него?

- Най-вероятно - не. Всеки, който се добере до властта, се опитва да прокара своя партиен интерес и да си осигури служебна победа. Нещо повече – всеки гледа само текстовете в закона, които го интересуват пряко, и така се гласуват абсурдни неща. Последните месеци бяха ярък пример за това. Със секциите в чужбина, със задължителния характер на вота, с квадратчето „Не подкрепям никого”, сега – с машините за гласуване.

Вашата прогноза за изборите на 26 март 2017 г. и дали ситуацията след тях няма да се окаже дотолкова патова, че на настоящото служебно правителство да му се наложи да потвърждава максимата, че временните неща са доста дълготрайни?

- Напълно е възможно това правителство да се задържи повече от 3 месеца. В същото време в нашата политическа реалност е доказано, че в името на „стабилността” се правят тежки компромиси и често се събират хора не само с огромни идейни, но и лични противоборства. Най-тъжното е, че на хората отново ще им се наложи да избират, и то задължително, по-малкото зло.

Накрая, вие сте бургазлия, ще се кандидатирате ли тук или ще предпочетете София, където също сте добре известен като университетски преподавател и доктор по икономика?

- Само преди седмица ми се роди син – Кристиян. Много ми се иска в личен план да пропусна тези избори и да се порадвам на детето си. За нас в Гергьовден властта никога не е била самоцел. Винаги сме били опозиция и така се чувстваме полезни. Желаещи за държавната власт има в изобилие, а за коректив на властта – не толкова.

Снимка: imedia.bnt.bg