Стремежът на всеки човек е да създаде собствен визия, стил и маниер. Но в света на дизайнерската италианска мода и масовата, с евтино съдържание от Китай, това става все по-трудно. Но тя е намерила решение за този казус, а аз намерих нея – момичето, избрало да твори красота. С въображение тя превръща обикновените дрехи в истински шедьоври. Ето какво ни разказа за себе си. 

Аз съм Виктория Илиева – художник, който превърна страстта си към рисуването в бизнес за ръчно рисувани дрехи и обувки.

На 27 години съм, от град София.

По образование съм Ландшафтен Архитект, но не го практикувам. Завърших магистратурата си с мисълта, че все пак ще продължа да преследвам мечтата си и ще се занимавам с това, което обичам – именно изкуство. Първата рисувана дреха, която направих, беше дънково яке за мен. Имах идея за дреха, която нямаше откъде да купя и тогава си казах – еми ще си я направя сама! Така първо рисувах само за себе си, след това за познати.

В началото си направих страници в социалните мрежи, в които просто да показвам изкуството си 

. И за моя изненада се появиха и непознати хора, които имаха интерес към мен и работата ми. Така ден след ден и с много, много упорита работа, днес – 6 години по-късно – това е начин да споделям изкуството си с хората и да правя ежедневието им по-цветно и специално. Всяко изделие е рисувано на ръка с внимание към детайла, устойчиви материали и много любов. Целта ми е да превръщам обикновените дрехи в специални, лични и запомнящи се.

А ето и въпросите, които зададохме на Виктория за да научим повече за нея и необикновеното ѝ призвание: 

 

Помниш ли коя беше първата дреха, с която стартира своя  бизнес? 
Съвсем в началото рисувах дънки и тениски за близки и познати. Малко след това създадох Instagram страницата си

 и няма да забравя момента, в който получих първата поръчка от непознат човек – тениска с анимационните герои от „Ну, погоди“.

Откъде черпиш вдъхновение за своите оригинални дизайни?
Вдъхновението за мен е навсякъде – в цветовете, формите и детайлите от ежедневието. Вдъхновяват ме музика, филми, книги, картини и всякаква форма на изкуството и хората, които го създават. 
И много силно вдъхновение идва от самите клиенти – когато ми доверят идея, която още няма форма, и аз трябва да я превърна в нещо реално.

Когато започваш нов проект, как протича творческият ти процес – от първата искра до финалния резултат?
Процесът е дълъг и изцяло в мои ръце. Започва с комуникация с клиента, за да разбера каква е идеята му и какво иска да постигнем като резултат. След това идва измислянето и визуализирането на дизайна.

Същинското рисуване е най-важната част – там всичко оживява. Когато завърша, показвам резултата на клиента и след одобрение следва финалната част – подготовка, опаковане и изпращане. Това вече е по-малко артистична, но също толкова важна страна на процеса ми на работа.

Ти превръщаш обикновените материи в нещо изключително – колко време, търпение и отдаденост стоят зад една трансформация?
Всеки проект е различен и времето зависи изцяло от сложността му - отнемат часове, дни, а понякога седмици работа. Но най-важното за мен е вниманието ми към детайла. Всяко хубаво нещо се създава бавно и трябва много търпение да имам както аз, така и чакащите клиенти.

Коя е най-нестандартната и дръзка поръчка, която си получавала досега?
Имала съм няколко по-нестандартни поръчки, които наистина са ме изненадвали. Една от тях беше да нарисувам два чифта ботуши за музикален клип – много различно и вълнуващо преживяване за мен. Успях да вникна в света на такъв тип продукция и изкуството ми да е част от него.

Няма да забравя поръчката за 60 куфара за гимнастичките на Локомотив София – това беше едновременно шок и огромно предизвикателство, което ми даде много увереност. 
Също така съм работила върху микрофони, каски за мотор и други по-нетипични артикули. Подобни проекти са много освежаващи за мен, защото ме предизвикват и развиват, въпреки че фокусът ми си остава върху дрехите и обувките.

Какво е усещането да създаваш не просто дреха, а произведение, което носи лична история?
За мен това е процес на превръщане на идеи и емоции в нещо, което хората могат да облекат. Това прави всичко, което създавам, много по-ценно от просто масови продукти от поточна линия. Най-вълнуващото за мен е, че това изкуство излиза от мен и става част от ежедневието на хората.

Имам лично правило - не повтарям рисунки. Всеки дизайн създавам персонално за конкретния клиент и гарантирам, че остава единствен. Дори когато получа нови запитвания за вече направен дизайн, отказвам, защото вярвам, че именно това го прави толкова специален.

Как успяваш да уловиш характера и емоцията на човека, за когото създаваш своите творения? 
За мен всичко започва с комуникацията. Винаги отделям време да разбера какво харесва човекът отсреща, какъв вкус има и каква е идеята зад поръчката. Често това не е просто рисунка, а нещо лично – спомен, любим човек, музика или емоция. 

След това пречупвам идеята през моята призма и се стремя да създам нещо, което не просто изглежда добре, а се усеща като лично и уникално за човека. Обикновено подготвям няколко варианта, а чрез обсъждане и корекции стигаме до финалния дизайн, който да им нарисувам върху дрехата.

Има ли проект, който определяш като шедьовър? 
Аз съм много самокритичен човек и може би затова не мога да определя конкретен мой проект като шедьовър. Винаги, ако потърся, мога да намеря какво би могло да се подобри.

В същото време давам всичко от себе си за всяка една поръчка и влагам много внимание и любов във всяка една творба – и се надявам това да си личи.

Как реагират хората, когато видят за първи мечтите си завършени? 
Смея да твърдя, че за последните години, съм донеса много позитивни емоции у хората с работата си. Това ме прави безкрайно щастлива и е една от основните ми мотивации да продължавам напред.

Реакциите са различни – от изненада до радост и благодарност, но винаги са много истински. За мен това е най-голямото удовлетворение – да видя как една идея се превръща в нещо, което човек наистина обича и цени. Тогава виждам, че това, което създавам, има смисъл.

Имало ли е момент на съмнение по пътя ти, и как успя да го превърнеш в още по-голяма сила?

Разбира се, че е имало моменти на съмнение – мисля, че това е напълно нормално, когато си посветил изцяло себе си на нещо. И до днес – 6 години по-късно, имам такива моменти.

Разликата е, че се научих да не им давам твърде голяма тежест – приемам ги като част от процеса, намирам решение и продължавам напред. Именно това постоянство ми помага да се развивам.

Ако трябва да опишеш стила си с три думи, които най-добре улавят неговата уникалност и въздействие – кои биха били те?
Разнообразен, емоционален, персонален

Не се ограничавам до един стил – за мен най-важно е всяко нещо да носи характер и да бъде лично за човека, който ще го носи. Дълго време слушах различни хора да ми казват, че трябва да избера стил или една конкретна техника. Не мога да избера само един стил и това е напълно съзнателно. Обичам да рисувам всичко. Обичам да риусвам пъстри дизайни и цветя, любими музикални изпълнители, детски дрешки и обувки, сватбени дизайни, както и портрети на домашни любимци. Харесвам и проектите ми с Формула 1 пилоти, които се превърнаха в любими на много хора през последната година.

Обичам да превръщам лични истории, символи и идеи на хората в уникални дизайни. Обичам да създавам нещата, които клиентите ми обичат и да вкарвам изкуство в ежедневието им.

За какво мечтае Виктория?
Мечтая да съм щастлива и доволна от живота, който съм изградила, както в личен така и в бизнес план. Искам да не спирам да творя и радвам хората. Искам все повече хора да имат моето изкуство и да бъде разпознаваемо по улиците.

В свят, в който еднообразието често доминира, Виктория Илиева се откроява като настоящ творец със смела визия и почерк. Тя не просто рисува върху дрехи – тя вдъхва, характер и емоция. Историята ѝ е доказателство, че когато талантът срещне смелостта да резултатът е не просто красив – той е неповторим!