- Г-жо Любчева, как работите с Ивайло Калфин? Има ли разделение в групата на българските социалисти в Европейския парламент?
До вчера Ивайло Калфин беше член на нашата българска делегация на социалстите в Европарламента. И ние останалите се отнасяме много толерантно към него. Независимо, че аз не приемам неговата позиция да се яви като водач на самостоятелна листа. Но си мисля, че тази толеранстност като че ли вече е губеща, защото според мен той и останалите попрехвърлиха границата на тяхната толерантност към нас.
Всичко има някакъв баланс. Когато си толерантен, независимо от различията, всичко може да е поносимо. Но когато ти станеш и демонстрираш нетърпимост към останалите, нещата са в по-различна позиция. Аз лично смятам, че имаме различичия, но това са различия в личностно поведение, а не толкова в политиките. Защото ако той претендира за различни политики, аз също съм работила по тези политики, по които и той е работил.
Ние нямаме там различия - за социалните права, принципите на образование, на икономическа стабилност. И за мен е изненадващо, че всички тези политически различия се превърнаха изведнъж в негови лични политически различиея. За мен губи иБСП, губи и АБВ. Още повече, че АБВ не се идентифицира като политически субект с цели, приоритети, струкуриране на политическите послания. Това, че говорим за промени в политиката, то всеки говори за това. Това е доста неясна разделителна линия, която те поставиха към нас.
- Насълзиха Ви се очите когато започнахте да говорите по тази тема, защо?
Не знам защо, но възприемам това като един сериозен опит да бъде омаловажено всичко, което Българската социалистическа партия е направила до този момент. Защото не съм забравила позициите си когато Калфин беше издигнат за външен министър, и не само моите позиции, но и позициите на партията. Когато той беше издигнат за кандидат-евродепутат, когато беше издитгнат за кандидат-президент. И може би, защото аз бях председател на клуба "Ивайло Калфин - президент" на регионално ниво.
Беше вид отдаденост на една кауза. Сега тази кауза загуби и аз се чуствам много лично засегната, защото не съм намерила тези различия, които да са основа на това разделение. БСП е кауза, която си струва да се защитава, защото БСП носи социална справедливост, носи истинността на човешкото и хуманно отношение. Независимо, че и аз искам БСП да се променя към все по-добро, да няма грешни решения, които да са взети. Но ако аз имам някакво отношение към тези грешни решения, аз трябва да ги кажа там където им е мястото. Вие не се сещате, предполагам да съм дошла при вас и да кажа: "Аз се различавам от БСП, защото моята позиция е друга."
Аз съм си казала мнението по проблемите на образованието,
за външната ни политика там където трябва - в структурите на местно, регионално, национално ниво. Не съм афиширала различието си пред медиите. Работила съм много сериозно за Първанов, за Калфин, за Сергей Станишев. За мен е изключително болезнено да взема решение на чия страна съм в момента. Това не е болезнено само за мен, а за всички хора, които са градили отношения за тази партия. Аз съм член на тази партия от 1967 година, което според мен означава много.
- Освен Ивайло Калфин обаче, от БСП си тръгнаха силни, знакови фигури.
За това казвам, че това е много болезнен процес за всички нас. Беше много тежко решение и както виждате ние не го взехме бързо. Всъщност аз не крия, че бях на учредяването на АБВ. Защото имаше очакване, че АБВ може да бъде едно интелектуално и генеративно движение за промените в БСП. В един по-предишен период съм била член и на генералското движение в БСП. Аз свързвам себе си с едни процеси на обновление на политиките, които БСП води. Сега обаче нещата излязоха извън рамките на партията.
Толерантността вече започна да се отразява зле върху самата партия. Намеците, открите упреци не вътре в партията, а отвън партията води до насаждане на обществено мнение, каоето негативира. Аз лично много трудно взех решението за себе си, както и много колеги. На няколко пъти попитах Ивайло: "Ивайло, няма ли връщане назад? Няма ли компромис?" Последният път ми каза: "Рубиконът е преминат." Аз не разбрах за кой Рубикон става въпрос.
Политиката за демографските пробелми, за които се твърди, че БСП не разрешава? Не, това не е вярно и първият, който надигна глас, че страната върви към демографска катастрофа беше профл Михаил Мирчев. Някой да вземе да порчете книгата му, сигурно ще има кой да научи нещо от него. Проблемите на образованието? Ние отдавна сме ги поставили. Те бяха загърбени при ГЕРБ, но ние имахме национална рамка, която беше стопирана.
Не мога да намеря различия в политическите приоритети. Те са различия в личностните приоритети на определени хора. Щом казват ние не сме с вас, няма как да ги заържим. Друг е въпросът, че някои хора казват дали имаме, или нямаме право. Принципно това решение казва, че ние се разделяме. Уставно това е друг проблем, но ние се разделихме с тези хора, зощото те не ни искат, не обратното.
- А обвиненияза за коалицията с ДПС?
Аз имам контра въпрос - Кой от тях постави въпроса, че ДПС трябва да бъде спряно по някъкв начин на партиен форум? Румен Петокв беше част от групата , която определяше коалиционната политика на БСП. Ако имахме различия, да се бяхме карали в рамките на Националния съвет, в рамките на нашите структури. В чие правителство беше Румен Петков преди няколко години? Не беше ли в Тройната коалиция, но тогава не бяхме против.