Доц. Евгени Евгениев завежда сектор „Наука“ към Постоянното представителство на Република България към Европейския съюз. Той е основен преговарящ за Република България по законодателни досиета, свързани с научни изследвания и иновации, вкл. "Хоризонт Европа", която е рамковата програма за учените за 2021-2027 г. Преди дни той представи в Бургас новата рамкова програма.Очакванията са бюджетът й да достигне 90 млрд. евро.

Доц. Евгениев, оказва се, че за наука и бизнес се отпускат сериозни средства, но като че ли липсва инвестиционен интерес от страна на Европа. Защо такъв огромен ресурс се насочва към САЩ, Великобритания и Австралия, а Европа като континент изостава?

Всички знаят за успешния модел на иновации в Силициевата долина в САЩ. Модел, който и азиатските държави, а и Европа опитват да репликират. Там водещ елемент е частният сектор, който има значителен опит в рисковите инвестиции. Но и Европа вече узря за този модел.

В новата програма „Хоризонт Европа“, която е рамкова програма за учените и бизнеса, е заложен и този модел на рисковите инвестиции. В т.нар. Европейски съвет за иновации ще бъдат заделени 10 млрд. Евро.Тук могат да участват и български потенциални бенефициенти. Моделът е изграден на базата на степен на технологична готовност и е разделен на девет нива.

От първо до четвърто са продукти и услуги, които все още не са готови за пазара. Тук има доста български фирми и добър потенциал на учени, които могат да участват с проекти. От пето до девето са нивата за по-зрели фирми, тук се включват фундаментални изследвания. В тези нива България също има много учени, които могат да се включат.

За да има по-голям успех обаче, мисленето на учения европееец трябва да се промени и да заприлича повече на американското. Там учените мислят не толкова за образователния капацитет, а за научния резултат от своята работа.

България заема нищожен дял от средствата, които се отпускат. Какво ни липсва и защо няма интерес от наша страна?

Швеция, Финландия и Дания са на първите три места, а България е на предпоследно място на класацията на европейското иновационно табло. Българските учени и бизнес не участват много, въпреки че потенциалът ни е много по-голям. Ние привличаме около 130 млн евро при бюджет от над 70 млрд. по старата програма. Това, което липсва на българската наука и българският бизнес е повече инициативност и фокус върху европейските проекти. Те осигуряват значителен ресурс, но са и много конкурентни.

Участието е трудно, самият процес по кандидатстването отнема от 6 месеца до година, трябва да бъдат привлечени между 7 и 10 партньора. Българските учении и бизнес не са лидери в тези проекти, но имаме възможност за участие като партньори. Хубавото е, че новата програма предоставя по-добра среда за участие. Условията са по-гъвкави и олекотени. Много е важно в Бълария да се стимулира повече участие. По данни на Министерството на образованието, средно в конукрс по „Хоризонт 2020“ ние участваме с много малко проекти – от два до пет. А успеваемостта е около 2%. Ние трябва да участваме с поне 100 проекта в конкурс, за да имаме успехи.

Кои все пак са бизнесите в България, които са конкурентоспособни и имат шанс?

Не трябва да изключваме нито една тема от оновните теми, които ЕС задава – това са здравеопазване, биотехнологии, земеделие, климат, морета. Бурагски регион има силна възможност по темата за моретата. Трябва да се насочим към това приоритетни екипи от частния и държавния сектор да бъдат подкрепяни и стимулирани, а подкрепата ще дойде от Брюксел. България трябва да стане видима.

Как може да станем видими?

България има шанс, благодарение на еврокомиар Мария Габриел. Тя постигна висока репутация за това как комисията й реагира на Covid-кризата. България може по време на нейния мандат да постигне много в сектора Иновации. Мисля, че екипът на Мария Габриел ще помогне, надеждите ми са да има повече стимули за българските учатници и повече възможности за представянето на българските бизнес и накуа в Брюксел.

До колко имаме капацитет да сме водещи, а не само партньори в проекти по програмата „Хоризонт Европа“?

Водещата роля в европейски проект не е нито химера, нито мираж. Имаме такива лидери от България, които участват като водещи координатори на европейски партньорства. Европейската университетска инициатива обяви резултатите от втория си конкурс преди две седмици и Нов български университет е един успешен пример за лидер на консорциум, който успя да привлече инвестиция от 5 млрд. евро.

Необходима е силна амбиция, добър екип и капацитет, който непрекъснато да се гради. Както и участие в партньорство с бизнеса и местната власт. Това е железният модел за успешно кандидатстване.

Стигаме отново до връзката между бизнес, наука и образование, за която говорим от години, но все още не сме изградили...

Да, това е казус, който се опитваме от години да разрешим. Трябва да ви кажа, че бизнесът е много практичен. Когато бизнесът има интерес, той влиза със своя ресурс. Въпросът е учените да успеят да продадат своя продукт.

Има факултети в наши университети, които успешно си партнират с бизнеса и привилчат ресурси от над 1 млн. лева годишно. Имаме учени, които имат опит в чужбина. Работели са за големи компании, връщат се в България, но те разбират начина на мислене на бизнеса. Учените трябва да се обръщат към бизнеса на неговия език. И тогава бизнесът ще дойде.

В Южна Корея казват, че там където са успешни научните среди, бизнесът идва сам. Ако един учен е достатъчно силен и уверен в своята област, той лесно ще привлече бизнес интерес. Но трябва да се покаже и комерсиалният ефект. Тогава бизнесът чука на вратата и предлага финансиране.