Димитър Борисов отбеляза 70-годишния си юбилей с интересна изложба живопис и скулптура в Бургас. Роден е в Елхово. Завършва Национално училище за изящни изкуства в София. През 1985 година завършва специалност „Скулптура“ в класа на проф. Величко Минеков в Национална художествена академия „Николай Павлович”. До 2011 г. е преподавател по скулптура и рисуване в гимназия „Кирил и Методий“ в Бургас, след което до 2020 г. е преподавател по скулптура и рисуване в НУИ „Добри Христов“ във Варна. Член е на Съюза на българските художници и Дружеството на художниците в град Варна. Има редица участия в групови изложби, както и самостоятелни такива в Лондон, София, Пловдив, Созопол, Елхово, Бургас и Варна. Интервю на Грамофона нюз

Специално за юбилея ли подготвихте изложбата, в която виждаме живопис и бронзови скулптури?

Не е съвсем специално за юбилея, просто така се случи. Започнах да работя с нов различен материал, който ми даде нови възможности. Юбилейна изложба представих във Варна, където дълго време работих. Не исках да пропускам и Бургас. Специлиална тематика на експозицията няма. Исках да направя неща, които не са авангардни.

Авангардистите в последно време станаха доста. Хора, които не са имали нищо общо с изобразително изкуство, правят изложби и показват неща. Една такава експозиция, която виждате обаче изисква много подготовка, много обучение. Тези творби са са по-реалистични.

В тях има абстрактен реализъм, не им липсват и живописни стойности. Замислих се дали съм виждал изцяло пастелна изложба, а се оказа, че моята е точно такава.

На влизане в зала „Ал. Г. Коджакафалията” на Морското казино стои Вашият автортрет. Сред пластиките се отличават скулптури на поетесата Петя Дубарова, на свети Николай Чудотворец, Дон Кихот и Санчо Панса. Защо точно тях избрахте?

Смятам, че автопортретът е едно постижение в акварела. Показвал съм го и на други места, исках и тук любителите на изобразителното изкуство да го видят. От години се занимавам професионално със скулптура, но и другото не ми е чуждо. Скулптурата тук не е някаква нова или концептуална, която да изразява определена идея. Има събрани неща от различни периоди. Използвал съм за тях различен материал. Темите са най-различни, но също будят интерес.

Как започна интересът към изкуството?

Още когато бях юноша в Елхово, ме знаеха като Художника. Живеех до гарата, баща ми беше железничар. Веднъж нарисувах един локомотив. Ах, как само му се радваха железничарите! За подарък ми купиха пуловер - това беше и първият ми хонорар. Историята остана скъп спомен. Вече написах моя автобиография, която се опитвам да издам. В нея много подробно съм описал различни случки от живота ми. Засега ще ги запазя в тайна, а когото издам книгата, ще можете да ги прочетете.

Освен, че творите от дълго време, Вие сте бил и преподавател. Много ли ученици научихте?

Преподавал съм и съм обучавал много хора на изкуството. Редица поколения ученици са минали през мен. Горд съм с тях, но и те с мен.

Как минава един ваш ден?

Сигурно странно ще Ви прозвучи, но в последно време много скучно. Човек не може само да рисува, той трябва и да се зарежда с много неща и тогава да даде нещо от себе си, да направи нещо по-различно.

А как успявате да се зареждате?

В последно време трудно, защото се откъснах от редовния живот на преподаване в училищата. Но си намирам свои пътечки, с които да запълвам празнотата. Сега имам повече свободно време и работя малко повече. Преди не правих толкова често изложби, но пък съм участвал редовно в национални, регионални и международни експозиции.

Какво ще посъветвате младите, които тепърва ще тръгнат по пътя на изкуството?

Държа много на тези хора, които съм обучил, които години наред съм обнадеждавал, че едно обучение ще бъде тяхно добро бъдеще. За да могат те да се изявяват, да творят, да печелят от труда си. Не искам да виждам тези, които са талантливи и могат да творят, които са научени както трябва, да бъдат бармани, сервитьори или да си търсят поминъка по някакъв друг начин.

Визитката ви е дълга и в нея са отбелязани десетки участия в изложби, много награди и признания. Каква е равносметката?

Има и награди, има и признания. Доволен съм от това, което върша. В годините съм трупал много опит. Самочувствието ми не е на върха, защото смятам, че винаги има какво още да се желае. Радва ме това, че след мен ще продължат учениците ми.