Диана Саватева е зам.-кмет по култура в община Бургас. Автор на няколко книги и дългогодишен журналист. Саватева бе гост на поетично-театрален спектакъл на студентите от колежа „Любен Гройс“, с ръководител Димитър Маринов. Събитието, което се проведе в Дома на писателя преди дни, бе създадено по произведения на съвременни бургаски автори. За енергията на младите и симбиозата между актьори и поезия, интервю на Грамофона нюз.

Г-жо Саватева, дълго време ще се говори за събитието, на което присъствахме. Как усетихте спектакъла, който буквално се превърна в арт терапия?

Мястото, където се събрахме съществува повече от десет години и то наистина от една сграда се превърна в Дом – затова се нарича и Дом на писателя. Името му е популярно в цялата страна, както и извън границите на България. Всички ние идваме тук, защото знаем, че литературата е незаменимо лекарство. Дали ще е поезия, или проза, всеки сам може да усеща художествените текстове. Имам навика да казвам, че поезията е концентрат и трябва да се консумира много внимателно с мярка и отношение.

Това, което ни показаха студентите от театрален колеж „Любен гройс“ беше такова. Техните ръководители, в лицето на Димитър Маринов и Михаил Михайлов, много точно бяха дозирали текстовете, които младите поднесоха на публиката. Получи се така, че всеки един от гостите, дошли на това преживяване, можеше да открие своето, да си го отнесе у дома и да поживее с него поне още няколко часа. Събитието бе много гладко, стегнато, ефирно, чудесно поднесено, дори провокативно. Пространството в Дома на писателя бе буквално завъртяно на 180 градуса.

Спектакълът започна с Ваши думи за морето и бе много впечатляващ. Кажете ни повече!

Това е бургаската премиера на този текст и той наистина е много специален. Текстът е нов, написан в последния ден на месец август, докато имах възможност да съзерцавам в пълно спокойствие бургаския залив от терасата на Казиното. Този текст е моята поетична реплика към един друг прекрасен текст на Александър Секулов, едно бягство в неговата книга „Корабът на сирените“. Неговият текст е посветен на Егейско море, той обича тази част от Европа и много често пише за него.

Наслаждавайки се на прекрасната гледка от Казиното, наум написах няколко неща, хрумнаха ми и няколко образа. Когато се прибрах вкъщи много бързо седнах и подготвих този текст. На следващата сутрин, когато го прочетох, не бях толкова доволна от себе си и го преработих. В кратките текстове всяка дума има специално място и всяка сричка трябва да бъде позиционирана абсолютно точно.

Ако усетиш неправилен тон, трябва да го отстраниш и да намериш абсолютната хармония между думите. Всеки автор обича това, което е написал. Аз също обичам това откровение! Най-накрая написах моята любовна изповед не просто към морето, а към Черно море. Прелестта му е точно това, че към всяка багра добавя по няколко капки катран.

Поетичните текстове ми се струват много по-силни, когато са изречени от актьори. Как мислите Вие?

Съвсем друго е когато актьори четат текстове. На мен ми е много приятно да чета свои текстове, но го правя рядко. Предпочитам да чуя това, което съм написала с отношението на друг човек, който разбира, преработва и осмисля моите думи. Обикновено на моите премиери на книги четат или приятели, или актьори, дори случайни хора, защото тогава текстът е обогатен с друг външен поглед.

Трябва ли Бургас да има повече подобни вечери, споделени с младите хора?

Наша обща инициатива е определени пространства в града да се превърнат в пулсиращи културни точки. Радвам се, че имах възможност по време на спектакъла да се запозная с една дама, която управлява социално пространство. Бях чувала за него, но не бях го посещавала.

Много ми се иска през следващата година да започнем или през Общината, или през Фондация „Бургас 2032“ една програма, насочена към собственици или наематели на обекти, които имат желание да създават културно съдържание. Това може да е клуб, в който хората да се събират привечер, да споделят по питие и да си говорят за деня.

Мога да изброя поне десет такива места в Бургас, които са потенциални кандидати за една такава програма, която би могла да се финансира от Общината.

Тези пространства могат да се запълват с хора от всякакви възрасти, за да има контакти между поколенията. Много се радваме, когато млади хора посещават културни събития, защото те наистина внасят една доста по-различна енергия.