Анета Кокаланова е детско-юношески психолог. Работи към център за Социална рехабилитация и интеграция на деца от аутистичния спектър към София. Тя бе в Бургас по повод семинар на отворените врати на психологическите практики. Интервю с Анета Кокаланова.

Г-жо Кокаланова, преди седмица бургазлията Христо Ковачев засегна темата за децата аутисти, които посещават детските градини. Как тези деца прекарват времето си в забавачките и училищата?

- Родителите доста се притесняват от диагнозата аутизъм. Напоследък наистина много се популяризира и доста се заговори за аутизма както в положителна, така и в отрицателна посока. Положителното е, че вече може да се каже, че тези деца не са опасни. Повечето от тях  са кротки. Стоят в ъгъла, не искат да участват в игрите в детската градина, не искат да вземат участие и да търсят контакт с другите. Това от своя страна също не е добре. Хубавото е, че учителите започнаха да се замислят как биха могли да оптимизират времето на децата, как биха могли да ги включат в заниманията.

Какво според вас е решението за тези деца?

- В момента това, което се прави е, че няколко детски градини са вързани към един ресурсен център. От него изпращат психолог, който работи с децата по час -два през седмицата. Един психолог отговаря за 5 детски градини. Проблем е, че няма достатъчно подготвени кадри, които да изпълняват тази функция. Има специалност-социална педагогика, която се учи в университета в продължение на 4 години, за да стане един човек ресурсен учител. Оказва се, че много малко успяват да стигнат до дипломирането си като специални педагози, тъй като тази специалност е трудна. Тя изисква отдаденост.

Трябва да осъзнаеш, че целият ти живот ще премине в работа с по-специални деца, които изискват от теб много усилия. Бургас има нужда от специалисти и то те да бъдат подкрепени. Директорите да ги подкрепят в

работата си, да им дават това пространство, да влизат по време на заниманията в детската градина. Много добре би било за час или два до детето с аутизъм  да бъде ресурсният учител, за да го превежда през заниманията, които другите деца правят. По този начин то самото ще може  да усвои нещата, които се преподават.

Какви са повечето деца с такъв проблем?  По-агресивни или напротив по-спокойни?

- Има деца, които хапят. Не е задължително обаче всички аутисти да хапят, да са агресивни, да чупят. Това случва само при някои деца. Има и такива, които са много гальовни. Те искат да се докоснат до теб, да те помилват, да пипнат косата ти. При различните деца трябва да се действа по различен начин. Отнема време учителят да опознае самото дете, да знае как да реагира в определени ситуации спрямо него.

Голям ли е броят на  децата с аутизъм в Бургас?

- Трудно е да се каже. Няма дори статистика за България. Диагнозата аутизъм се поставя  единствено в детската психиатрия „Свети Никола“ в София към МБАЛ-Александровка. От там  се опитаха да направят статистика за децата в България.  Може би в момента броят е 1 на 120 деца. За Бургас нямам конкретна информация.

Занимавате ли се с такива деца? С колко от тях работите?

- Да, аз се занимавам със специални деца. Работя към център за Социална рехабилитация и интеграция на деца от аутистичния спектър към София. Отскоро започнах да работя и с такива деца в Бургас. В София децата, които бяхме поели в центъра, бяха 60. По време на работата ми там през лятото има програма, по която деца от страната идват да им се направи оценка. Има още една  програма, по която други специалисти биха могли да работят с тези деца. Всяко лято 4-5 деца идват от Бургас на възраст до 5 години.

Трудна ли е работата с децата със специални проблеми?

- Мисля, че работата с децата аутисти не е толкова труда. Единственото е, че изисква повече търпение.