Деница Георгиева е една млада и пълна с мечти, хъс и желание жена. Тя е родом от град Дулово, но пътят ѝ я отвежда в Бургас. През последните три години тя се отдава на приготвянето на занаятчийски хляб по нейна рецепта. В малката ѝ пекарна, която се намира в к-с „Възраждане”, тя организира и редица детски работилници, в които предава своя опит и любов към месенето на бъдещите пекари.

 

Деница, кое те накара да се насочиш именно към това - да произвеждаш хляб?

До занаятчийския хляб се стига осъзнато и с лична вътрешна потребност за споделяне на неговата философия, с всички мистични символики и здравословни ползи, които той носи. Но основната причина да поема по своите хлебни пътеки е чувството, което ми дава съкровеният процес на месене, и желанието ми да дам смислен принос с добри последствия с дейността си.

Всеки си мисли, че да месиш хляб е простичка работа. Разкажи ни за целия процес, през който минаваш, докато изложиш насъщния на рафта?

 Занаятчийският хляб е различен. Той не е твърде достъпен, не е навсякъде, не е много мек. Той е плътен и засищащ, той е бавен и изисква търпение. Той променя или избистря цялостно отношението ти към храната. Хлябът, който предлагам, можете да опитате само при Майстор Георги Лефтеров (Майстор Пекар - Пловдив) и при неговите ученици в страната и чужбина. Отличимото в технологията на този авторски хляб е съчетаването на източната и западната школа за направа по рецепти от цял свят, адаптирани към българския вкус. Втасването се случва на стайна температура, без оформящи и втасални машини и затова зависи както от благополучието и вдъхновението на пекаря, така и от сезона, обема и температурата на помещението. Без поточни линии и работници, занаятът остава в семейството. Друг основен принцип е хлябът да се прави само от брашно, вода и сол, със собствена закваска, без изкуствени подобрители, консерванти, набухватели и др.

Така, в търсене на автентичност,  при само 3 основни съставки, суровината трябва да е качествена. Подбирам натурални брашна от български сортове хлебна пшеница, ръж, спелта, семола, лимец, солта е черноморска. Храня и обгрижвам кваса, подготвям закваски, замесвам, оформям, изпичам. А често изпичането е едва на третия ден, като има хлябове с по-дълга ферментация. В почивните дни също тайничко прихождам, за да се подготвя за идните. 

Месенето е преди всичко усет, смиряване, смаляване, вдъхновение. Хлябът започва от нивата и мелницата. В своята дълбока същност, противно на наложените представи за пропорции, проценти и термини, процесът на правене на хляб е доверие или изборът да вярваш в доброто, в добрия резултат.

Хлябът не търпи суета. Когато знаеш какво правиш, защо и го правиш с чисти помисли, е лесно. Трудно е да достигнеш до овладяно и контролирано, регулярно състояние на мир и баланс отвъд и въпреки чисто човешките емоционални амплитуди или физиологични, астрологични и други обстоятелства, което най-общо наричаме кондиция, за да можеш да вложиш своята любов в хляба и да му вдъхнеш душа. А той всичко усеща.

Знаем, че организираш различни инициативи за деца, с които ги насърчаваш да се научат да месят?

Създадох инициативата „Работилница на Малкия Пекар“ още първата година с идея да дам възможност на децата да преживеят вълшебството на месенето. Работата с тесто има доказани ползи и предимства за разгръщане на потенциала и подобряване на сензорните възприятия. Тестото може да е за обучение и терапия едновременно, чрез хляба могат да се дават нравствени насоки, както и да се обвърже с всеки аспект от ежедневието и то с аромат и вкус. На децата им е нужно много малко ресурс, насока и свобода, за да разгърнат творческите си заложби и да сътворят чудеса със своята чиста енергия. Всяка работилничка, която  реализирам с доверието на родителите и живият интерес на децата (а обикновено те са много будни, любопитни, сръчни, с изявени многостранни интереси, и винаги творчески ориентирани),  е с различна тема в интерактивен формат, в който изговореното, намисленото и почувстваното се материализират .

Предстои ли някоя нова инициатива, с която да зарадваш децата?

Това интервю идва точно в седмицата, в която отбелязвам три години от създаването на пекарната. Реших да организирам три събития. Първото се случи на Благовещение с четене на истории за справяне с емоциите със специален гост детския писател Петя Петрова и украсяване на бисквитките на доброто. В събота предстои хлебна дегустация с кът за снимки и томбола и ще използвам възможността да поканя бургазлии от 13:30 до 19:30 часа на ул. „Македония“ 84 да опитат хляб, багети, баница, козунаци и други печива. В неделя пък е първото издание на „Месене с мама“, когато ще облечем традиционни престилки, ще замесим обредна пита с квас и ще я украсим с празнични орнаменти.

Април месец покрай хлебното номадстване на фермерски пазари ще проведа великденска работилница в Гимназията по туризъм. За лятото предвиждам летен хлебен детски лагер и един планиран майсторски клас за представяне на българския хляб като част от международен проект за културен обмен. Може да се каже, че програмата сама се пише и самонадгражда и съм много благодарна за този шанс, защото най-голямото удовлетворение от общуването чрез хляба е мое.

Действам в посока разработване на свързана обучително-занимателна програма, за да предложа едно по-задълбочено изживяване и знания по неформален начин, защото вярвам, че възпитавайки доброто отношение към средата, храната и света, създаваме градивото на бъдното можещо общество, което ще се погрижи за нашите достойни старини. Хлябът е един много мъдър и благ учител, а децата са изключително способни. Трябва само да ги докоснем до него.

 

Конкуренцията е голяма. Успя ли да наложиш авторския си хляб, който правиш, на пазара?

Хлябът е най-обединяващото, най-събиращо, най-социалното, най-културното нещо на света, най-универсалният език, най-дипломатичният елемент, най-омиротворяващият благодетел,  който тихо присъства в деня ни и допълва смисъла на съществуването ни. При хляба няма съревнование. Всеки хлебар, в същността си е добър човек, свети със собствени отблясъци и нюанси и придава частица от себе си и душата си в направата на хляба. А всеки човек избира спрямо своите усещания и представи. А и ако ще връщаме заслуженото място на хляба, трябва да гледаме в една посока.

Вярвам в силата на качествените натрупвания. Щастлива и богата съм с моите си хлебоприятели, които вече три години слагат моя хляб на трапезата си в делник и празник. Благодарна съм, че хлябът ни събра и се избираме взаимно всеки ден, за добрия енергообмен и сърдечното общуване, уплътнено с доверие.

Моите стремежи са към увеличаване емоционалната тежест и добавена стойност на пекарната. За мен е важно хората да я свързват с положително чувство, с лично убеждение, че тук се прави нещо добро за тях (като намерение, като съдържание, като смисъл) и да я припознават като тяхното специално и различно местенце, където е важен човекът, който уважава хляба и човекът зад хляба.

И мисля, че както с разнообразната програма от занаятчийски печива, технологията на приготвяне, бутиковите брашна, творческия подход и с интензивните културни взаимодействия и инициативи, успявам да вървя натам.

Мислила ли си някога да се занимаваш с нещо друго?

Едновременно с посвещението си, аз не правя и не мога само да правя хляб, а ставам негов доверен посланик. С осъзнаването, че има нещо много по-голямо от теб и дребните ти човешки слабости и ти си само инструмент да бъде осъществено това, което е посято в теб, и бидейки благословен да стигнеш до точката да намериш и знаеш своето предназначение, още повече, че то те прави и щастлив и цял, и че следвайки го, правиш света малко по-добър и някой има нужда точно от твоето дело, и получавайки необходимите благоприятни обстоятелства то да се случи, включително да ти се даде най-добрия учител и водач, който да повярва в теб, тогава съмнението, колебанието и излишните въпроси просто изчезват.

Месенето не само не ме ограничава, а дори ми дава пълна свобода и лекота за взаимодействие с околния свят. С него пътувам, с него стигам до сърцата и домовете на хората. Чрез него се развивам, облагородявам, узрявам.