Даниел Иванов е зърнопроизводител от Камено. Той и 30 негови колеги от Бургаско се включиха по-рано днес в Националния протест на заетите в бранша. За какво протестираха зърнарите от региона и как инфлацията се отразява на бизнеса им? Интервю на Грамофона нюз

Г-н Иванов, изкарахте тракторите по улиците на Бургас, за какво протестирате?

Заради вноса на украинско зърно и заради това, че европейските министри искат да вкарат от 2023 година зелени практики. Чрез тях се цели добивите на земеделските производители да намалят, което е изцяло в наш ущърб.

Не може цяла Европа да е под суша, светът да е гладен и същевременно ние умишлено да си намаляме добивите. Заради въпросните зелени практики аз и поне 80 % от колегите ми ще се откажем от тези 10 лева, които ще ни бъдат дадени под формата на субсидии.

Какви са най-големите Ви притеснения?

Притеснителното е, че не знаем какво зърно се вкарва от Украйна, защото никой не го изследва. Какъв хляб ядем - също никой не знае, а нашето зърно стои по складовете. Как да се купува то, като се вкарва евтино украинско, което идва на 0.50 стотинки за килограм. И най-лошото е, че го смесват с нашето и го изнасят като българско. Това е парадоксът! Ние по всякакъв начин се стараем и изкараваме добри показатели на зърното като спазваме изискванията на Европейския съюз относно третиранията с препарати и торове.

Как се отразява тежката инфлация на бранша и отговаря ли цената на зърното на цената на горивата, торовете и препаратите?

Инфлацията в нашия бранш влияе много зле. Всичко хвърчи нагоре. Цената на препаратите е скочила само веднъж, за разлика от тази на торовете, която се е повишила 300-400 пъти.

Какво е да си зърнопроизводител в днешно време?

Както е добре, така е и зле. Добре е, защото ние, зърнопроизводителите сме влюбени в земята и я обработваме с любов. Аз съм в бранша от 30 години, работил съм и в тежки, и в леки условия. С труда си успяхме да си купим машини. Макар някои хора да насадиха омраза на населението към нас като зърнари, ние продължаваме да работим.

Всички земеделски производители са горди с данъчните си декларации. Плащаме си данъците на 100 % и не сме в сивия сектор. Не е добре днес да си зърнопроизводител, защото няма работна ръка. Новите машини много малко хора умеят да ги управляват. Повечето зърнопроизводители работим семейно, с помощта на синовете ни.

Училищата вече нямат капацитет да изкарват кадри, както преди, а и нямат достатъчен ресурс да закупят машини като тези, които ползваме, за да могат да се обучават хората на тях.

Имате ли диалог със служебния министър на земеделието?

Министър Явор Гечев разбира много добре нещата и откликва на нашите искания, но европейските министри не искат да ни чуят и затова протестираме.