
- Ще се представите ли на читателите на Фрамар?
- Родом от Ямбол, завършил медицина в Пловдив и журналистика в София, работил като лекар в Ямбол и с. Ръжена, Казанлъшко, но влюбен в Родопите, защото това е най-здравословният район в страната и там живеят най-слънчевите хора. Главен редактор на вестник"Български лекар", председател на Клуб "Родопско здраве", автор на над 30 книги. Това е достатъчно, мисля.
- Националният Ден на Спасението - ще ни разкажете ли нещо повече за този ден? Как ви дойде идеята да предложите това да стане официална дата, в която да се почетат всички загинали по време на служебния си дълг, спасявайки друг човешки живот?
- На 15 август 1963 г. младият, едва 26-годишен лекар на великотърновското село Стрелец д-р Стефан Черкезов (изпратен е там по разпределение, току-що дипломирал се, на 1 януари същата година) се връща от служебна командировка в Горна Оряховица. Едва излязъл от града, препълненият автобус се сблъсква с камион и избухва в пламъци. От взривната вълна д-р Черкезов, който пътува буквално на стъпенката, е изхвърлен в канавката. Няма му нищо, но без колебание се хвърля и влиза в автобуса, за да вади пламналите хора. Запалва му се косата - изгася я с ръце и продължава към пламъците. Изважда 47 души! През това време идват линейките от Горна Оряховица и той товари пострадалите с носилките и ги поставя вътре. Отказва да бъде извозен, помага до последния човек. Накрая тръгва пеша към града. По пътя го пресреща линейка и го качва - изнемощял, едва дишащ. Найлоновата му риза се е разтопила по тялото му, кожата му буквално виси на парцали. В болницата отпраща втурналите се към него лекари с думите: "Колеги, оставете ме мене, аз ще умра. Гледайте другите хора!"
На другия ден, сутринта в 6,30 угасва в адски мъки, но без дори да простене. Над главата му ридае младата му съпруга Лидия Черкезова, майка на 5-месечната им дъщеричка.
Именно заради този чутовен герой, вероятно най-големият герой на лекарското ни съсловие, създадох през 2005 г. Националния ден на спасението. Той се отбелязва на датата на подвига му, по подобие на 2 юни - с 1-минутно мълчание точно в 12 ч. пред вратите на лечебните заведения, придружено от сирените на линейките. По традиция изпращаме писма до директорите на РЦЗ (днес РЗИ) заедно със здравния министър с призив да изпълнят ритуала.
Централният ритуал по традиция се извършва пред Паметника на медицинските чинове, загинали във войните (пред ВМА), със съдействието на ген. проф. Стоян Тонев.
Тази година в навечерието на честването на 14 август по моя молба великотърновският владика Григорий ще отслужи Панихида за д-р Черкезов и останалите българи, загинали при спасяване.
- Ще разкажете ли някои от другите интересни случаи за лекари, спасили живот и жертвали своя в замяна? Има ли и днес лекари като доктор Черкезов?
Над 120 са лекарите, които съм издирил поименно (упоменати са в моите "Книга за българските хирурзи" и "Кратка история на медицината"). От тези хора 51 са хирурзи, а от тях 26 са от "Пирогов". Умират от внезапна смърт (обширни инфаркти, инсулти или остри ритъмни нарушения) вследствие пренапрежение непосредствено след извършвани тежки операции или напрегнати нощни дежурства. Издирил съм и 20-тина,
заразени от своите пациенти и починали от болестите им; други 15-тина, загинали при катастрофи с линейки и т. н.
Сигурно и днес ще се намерят лекари като Черкезов, зависи от обстоятелствата.
- Предложението за това да стане официална дата е лежало на бюрата на няколко здравни министъра, как си обяснявате липсата на резултат?
- Така България ще стане единствената страна в ЕС, а вероятно - и в света, която отбелязва своите сънародници, загинали при спасяването на човешки живот (полицаи, огнеборци, минни и водни спасители). Липсата на отговор се обяснява с това, че вероятно не намират идеята за патриотична или достатъчно издържана, или направо - за излишна в днешното меркантилно време. Аз мисля, че на обществото ни му трябват морални стимули, но всички държавници и политици до един говорят само за пари.
- Забелязваме ли работата на лекарите - достатъчно уважаван ли е техния труд в България?
- Медиите днес забелязват само грешките на лекарите. Търсят сензация и теле под всеки вол. Не че няма бездушни и комерсиализирани лекари, но повечето са всеотдайни и почтени хора. Тази тема съм я засягал в десетки статии, както и в почти всичките си книги; с други думи - сигурен съм, че никой в България не е писал толкова много за лекарския труд колкото аз. И какво от това? Хората днес се интересуват от силиконки, чалгаджийки, плейметки, рапъри и прочие същества с празен, нужен само на тях самите живот. Отгърнете вестниците: от всеки от тях ви гледат Митьо Крика, Митьо Очите, Митьо Пищова, Ицо Стоте манекенки, Златките и други подобни нищо не правещи хора. Миналата година организирах 90-годишнината на проф. Станко Киров, онкохирург, който оперира раково болни всеки ден; не дойде нито една медия. Ако бяхме провели Мис "Мокра фланелка", нямаше да можем да се разминем от камери.
- Съвсем наскоро отразихме идеята на БЛС за налагане на тежки наказания за посегателство върху лекари. Как ви се струва тази идея, не е ли странно, че вместо признателност за лекарите, говорим как да ги предпазим от пациентите им...
- Това е стара моя идея - в НК има един подобен член 131, ал. 2 - за наказание при посегателство и нанасяне на телесни повреди на полицаи, прокурори, съдебни изпълнители и пр.; какво пречи там да се включи и категорията "медицински специалисти по време на работа"? Но БЛС не за пръв път ми крадат идеи, да са живи и здрави. Така навремето бившият председател Кехайов си присвои Деня на българския лекар (който съм създал през 1994 г.) и Чилови дни (1998) и ги организираше, представяйки ги като свои идеи, без дори да ме покани. А всичко е документирано в течението на вестник "Български лекар".
- Как виждате бъдещето на българското здравеопазване след 10 години? Защо все по-малко стават имената за пример, а все повече стават имената на лекарите, за които пациентите не са никак ласкави.
- Виждам го съвсем провалено. Оформиха се 5 основни дефицита на българското здравеопазване: финанси, квалифицирани кадри, профилактика (вкл. здравна просвета), човеколюбие и доверие. Това направи т. нар. "здравна реформа", сътворена от шепа негодници, алчни за бързо забогатяване.
Отговорът на втория въпрос се съдържа в горните 3 изречения.
- Парадокс, все по-модерна техника, а все по-малко доволни пациенти..и една все по-болна нация. Как си го обяснявате?
- И хората са виновни за състоянието си. Не пазят здравето си: всеки втори българин пуши; пият много, не се движат, затлъстели са, ядат нездравословно (пържено, мазно, обилно осолено, много хляб). И на всичкото отгоре - не се обичат. Оформил съм 7-те здравни гряха: тютюнопушене, стресово поведение, нерационално хранене, затлъстяване, обездвижване, злоупотреба с алкохол, употреба на наркотици. Защо се сърдят само на медицината?
- Какво ще пожелаете на читателите на Фрамар?
- Да спазват принципите на Клуб "Родопско здраве", много са простички: "Любов, Движение, Радост!"
Източник: www.framar.bg