Sharkov_1От 17 до 19 юни Бургас е домакин на 11-тия Научен конгрес на Българския зъболекарски съюз.  Разговаряме с председателя на Управителния съвет на зъболекарския съюз д-р Никола Шарков.

 

 

Д-р Шарков, какъв е смисълът на този стоматологичен конгрес, който провеждате всяка година в Бургас?

- Нивото на българския конгрес е високо, нарежда се до научните конгреси в други страни. Поредният научен 11-ти конгрес представя изключително интересни лекции. Световноизвестната зъболекарка проф. Нермин Ямалик от Турция изнася лекции върху това как лекарите по дентална медицина могат да допринесат за общото здравословно състояние и доброто физическо състояние на своите пациенти. Професор Майер, научният консултант на световната федерация по материалознание, изнася лекция именно за съвременните материали, които използваме в денталната медицина – техните предимства и недостатъци. Тук е и професор Мондохай Сера от Йерусалим, който представя изключително интересна лекция: „Реконструктивна лицево-челюстна хирургия”. Има и много добри български лектори. Освен това научният конгрес има и постерна секция. От няколко години нашите колеги от факултетите София, Пловдив и Варна представят научните си постижения в Бургас. Тази година има над 30 постера. Преди 11 години започнахме със 150 участници, а в момента те са над 1000.

Да Ви върна към скандала в село Селча, където американски зъболекар извършваше безплатни зъболекарски услуги. Защо анатемосахте тази благородна инициатива?

- Като държава-членка на Европейския съюз ние спазваме европейските закони. Ако някой иска да упражнява временно или постоянно професията, той трябва да спазва законите на тази страна. Този американски зъболекар ако беше направил подобно нещо в съседна Гърция, Германия или Франция, той щеше да бъде моментално арестуван, защото това е нарушение на законите. Предлогът беше, че този американски зъболекар оказва помощ на населението, а хората в малките села казват, че от 40 години не са ходили на зъболекар. Аз съм сигурен, че те от 40 години не са ходили и на лекар. Ами в село Селча до преди 2 години ходеше наш колега от Девин. Да, има трудности, има много трудности за такива малки

населени места. Опитваме се да решим тези трудности, ние също подкрепяме благотворителността, но благотворителност, при която не е застрашен човешкият живот. На една жена от въпросното село и бяха извадени 5 зъба и едиственото, което и е било направено е да и бъде измерено кръвното. Ами ако тази жена има алергия, ако има общи заболявания, тъй като не е ходила сигурно 40 години на лекар, нещата могат да станат много сериозни. Още нещо, когато си благотворителен, бъди благотворителен докрай. Не можеш да отидеш и да се разположиш в училищна столова, където няма никаква хигиена, няма никаква стерилност. Зад подобен вид благотворителност се крият пари, зад нея се крият някакви други идеи, поне аз досега съм откривал много неща, които са скрити за публиката.

Преди години италианци дойдоха и се настаниха в дом за сираци в София и започнаха да лекуват. Тогавашният министър Евгений Желев спря действията им, защото те отново потъпкаха законите в Европейския съюз. Истината обаче беше, че те бяха обвързани с една фондация за осиновяване на деца. След две години в Пловдив се появиха американци, чиито дипломи изобщо не знаехме какви са, повечето бяха студенти. В крайна сметка се оказаха мормони. Те събираха слюнка, тоест събираха ДНК, един Господ знае за какво точно събираха тази слюнка.

Над 700 зъболекари са напуснали страната ни, сочи статистиката. Това висока цифра ли е?

- Да, висока е. Това е ествествен процес. Родните зъболекари напускат по икономически причини, добрите условия за работа, които получават в чужбина и разбира се по-доброто заплащане. В България трудът на висшиста не се цени. Трудът на хората, които трябва да бъдат елит, не се цени. Това е проблемът на малка България. Защото един общ работник казва, че за 50 лева са му малко за дадена работа, а зъболекарят цял ден ще работи, за да получи от цялата работа около 25 % от труда си и да вземе накрая на деня 50 лева. Тази работа изисква знания, умения, сръчност, инвестиции за апаратура и висока отговорност, индивидуална. Намалява броят на студентите по медицина и дентална медицина, защото никой от младите хора не иска да си слага примка на врата за тези две професии, в които има изключително голямо напрежение. Недооценен е трудът. Зъблекарите инвестират 100 000 лв. в един кабинет, само за да започнат работа.