Димитър Трендафилов е български худжник и професор по шрифт и калиграфия. Той е роден през 1937 година. През 1965 година завършва специалност „Илюстрация“ в Националната художествената академия в София и специализира шрифт в Талин и Прага. Ученик е на Борис Ангелушев, на когото сътрудничи още като студент във вестник „Литературен фронт“. Автор е на редица запазени шрифтове, проектира графичното оформление на множество книги и телевизионни предавания.

Проф. Трендафилов печели много отличия за шрифт и е носител на наградата „Александър Жендов“ на Съюза на българските художници. Успоредно с творческите си изяви, художникът е и дългогодишен преподавател по шрифт и калиграфия в НХА. Негови работи са излагани в Париж, Прага, Севиля, Брюксел, Москва, Истанбул, както и в много градове на България.

Споделете какво Ви вдъхнови да направите тази изложба?

- Никога не робувам на вдъхновението за всекидневната работа. Всеки ден от 10:00 до 14:00 работя, ако ми се работи. Ако не, го прескачам.

Имате много красиви ярки творби ...

- Красивото не е естетическа категория. Аз не робувам на такива неща. Това има друг смисъл.

Какъв е този смисъл за Вас?

- Всъщност изкуството е това, което е. Няма смисъл.

Все пак сте изразили по някакъв начин себе си...

- В съзнанието на човек има много изображения.

При Вас то цветно ли е като картините Ви?

- Не бих казал. По-скоро е черно-бяло. Но ако има такава среда, те излизат и ако съм в добро настроение, нещата понякога стават, но не винаги.

По-продуктивен ли сте, когато сте в добро настроение?

- Като всеки. Аз работя от 10:00 до14:00, ако ми се работи. И всеки ден е така. Раждането на едно изображение, то е акт на визуалния опит, който има човек. И разбира се, на настроението му. Как да Ви кажа, това не е лесно да се дефинира ... основните сили, определящи специфичния начин на нашето изобразяване, са нашите вътрешни идеали и мечти. Те понякога ни спохождат, стават по-ярки. Някои наричат това «поетическо състояние на духа». Ако имаш такъв шанс и си в такова настроение, то тогава нещата стават.

Вашата изложба я съпоставят с изкуството на Миро. Какво мислите Вие?

- Това е силно казано, но може би причаната са моите пристрастия към артистите от Парижката школа.

А имате ли предпочитани художници или направления?

- Да, имам. На първо място Мистиците като Джорджо де Кирико (Giorgio de Chirico), Ив Танги (Yves Tanguy) и американеца Полък (Paul Jackson Pollock). Предпочитам ги. И разбира се Жорж Папазов, за който някои не могат да си спомнят, че той е първият човек който е излагал нереални картини в Париж. Аз съм познавач на неговото творчество и неговата работа и го предпочитам много. Почитател съм на Парижката школа, но предпочитам балканския начин на живот.

Кое Ви харесва в балканския начин на живот?

- Всичко му харесвам, когато е от добрата му страна. Иначе съм пристрастен към френската култура.