Цалко Цалков е на 39 години, родом от Казанлък. Завършил е Националния военен университет „Васил Левски“. Цялата му кариера на офицер в армията е преминала в България. В Бургас живее от 16 години. Семеен с две деца. Голямата му страст е фотографията. За най-интересните моменти от снимането и кой е най-вълнуващият му кадър? Интервю на Грамофона нюз.

Цалко, защо избра армията?

Дядо ми и баща ми също бяха военнослужещи по време на детството ми. То премина в игри и забавления, а армията бе навсякъде край мен - от радиоточките и ежедневните вечерни проверки по телефоните в дома ни, до игри и чести посещения при баща ми в поделенията. За мен армията винаги е била символ на гордост, страст, достойнство и много себеотдаденост. С тези ценности и настроения съм възпитан и с тях израснах.

Има ли някакъв интересен случай от кариерата ти, за който би ни разказал?

Изборът да бъда в армията беше лесен - това е била моя мечта и моя реалност. Няма нищо по-хубаво да работиш това, което ти доставя удоволствие, да работиш в среда, в която се чувстваш на мястото си и отразява разбиранията и мирогледа ти. Детайли и случки от професионалното ми поприще като офицер в армията обаче ще оставя забулени в малка тайна.

Снимките, които правиш са повече от впечатляващи. Как се запали по фотографията и какво е тя за теб?

По фотографията се запалих преди няколко години. Винаги съм имал усещане за кадъра, винаги съм търсил изкуството във всеки кадър, независимо с какво, кога и къде снимам. Всичко като че ли започна с една метаморфоза в мен самия.

В един момент децата поотраснаха и по всички фронтове от живота ми нещата започнаха да се поуспокояват и да гледам с различен мироглед на всичко около мен. Започнах да откривам щастието и настроението и в малките неща - кафето на фона на изгрева, уханието на морето, плисъка на вълните...

Мисля, че сме щастливи, че живеем в този невероятен град... И от гледките всяка сутрин малко, по малко започнах да снимам с телефон сериозно и да практикувам мобилна фотография по изгреви, залези, заведения и всичко красиво, което хващаше погледа ми. В последствие, разбира се започнах да снимам с апарат и да търся все по-добри и по-добри кадри.

Кое е по-голямата ти страст – пейзажната или портретната фотография?

Фотографията е страст и усещане, тя е нещо, което просто трябва да извира от вътре в теб. Фотографията е всички онези неща, които ежедневно виждаме с очите си, пречупени през погледа и настроението на фотографа. И в този ред на мисли пейзажната фотография е това, което ме запали и това което ме кара да търся красотата във всяко листо, във всяка вълна, във всяко насекомо, във всеки изгрев и всеки залез.

Разбира се, снимам и много детски рождени дни, обичам и рекламната фотография, обичам и портретната фотография, страст ми е и спортната фотография. С две думи обожавам да съм зад фотоапарата. Фотографията ми е дала много - и настроения, и познанства, и емоции.

Спомняш ли си коя бе първата ти снимка и какво бе усещането, докато я правиш?

Може би първата снимка, която се е запечатала в съзнанието ми е даже с телефон, снимка на която е запечатана една прекрасна вълна и плисъка й на фона на емблематичния бургаски Мост.

А кой е най-интересният ти и вълнуващ кадър?

Относно най-интересния ми и вълнуващ кадър, не бих се и опитал да определя такъв. Просто във всеки кадър използвам въображението си, разчупвам стереотипите и търся красотата, красотата такава каквато я виждам с очите си.

Може би едни от най - интересните и вълнуващи кадри са свързани с професията ми на военен и възможността за снимане на самолети, ракети, експлозивност, скорост и много, много красота. Но разбира се повечето такива кадри много рядко виждат бял свят, но запазват емоцията и усещането от заснемането им.

Трудно или лесно успяваш да предразположиш хората, когато ги снимаш?

Работата с хора и предразполагането им да се чувстват в свои води по време на снимките е може би най - трудната част от работата на всеки фотограф. Хората са различни, към тях подходът е винаги различен.

Има такива, които просто са родени да се снимат и застават разчупено и неотразимо пред фотоапарата, пресъздавайки онази част от амплоато си, която искат да бъде запечатано, при други е по-трудно. Но и в портретната фотография търся уникалното излъчване и себеизразяване на всеки конкретен модел.

Случвало ли ти се е пред обектива да застане някой, който е труден за снимане?

Определено пред обектива са заставали и много трудни за снимане модели, но тайната е в общуването и многото, наистина многото кадри, от които винаги се ражда моментът, в който всичко изглежда страхотно.

Обичаш ли да снимат теб?

Категорично не обичам да заставам пред обектива. Определено зоната ми на комфорт е зад него и особено когато съм в настроение, се получават истински кадри, в които се пресъздава точно това, което усещам и начинът, по който виждам нещата.

Каква е формулата за един наистина успешен кадър, според теб?

Формула за истински успешен кадър няма. Точно в това се крие изкуството на фотографията - да усетиш момента и да уловиш мига, да запечаташ не само снимката, а емоцията с която е заредена, да предадеш настроение на тези, до които тя достига.

Хората са различни - това което харесват и усещат едни е съвсем различно от това, което откриват в същия кадър други. Формулата за успешния кадър е да се насладиш на момента и да го запечаташ в снимка.