Албена Попова – Alberta: „Творецът си е творец навсякъде, независимо в какви условия е поставен”
Албена Попова, или както е известна на почитателите си – Alberta, е бургаското участие в онлайн-списанието „Public Republic”. От доста време тя е редактор на рубриката за изобразително изкуство, за което обаче си има и основателна причина...
Алберта е не просто журналист, а художник с международно признание, участвала в редица пленери у нас и в чужбина; нейни авторски керамики, стъклописи, цветна графика и монотипии са притежание на частни колекции в България и зад граница. До момента Попова има три самостоятелни изложби – колаж, монотипия и смесена техника, и още няколко участия в смесени изложби. В проект е поредната й изложба, този път на арт фотографии.
- Алберта, от колко време се занимаваш с изкуство? Кои бяха твоите учители?
- Занимавам се с изкуство откакто се помня. Първите ми опити бяха с пластелини върху балатума в къщи и рисунки на гърбовете на снимките, които намирах в семейния албум. Добре че не съм рисувала направо върху снимките, но вероятно ми е трябвало свободно бяло поле. Никога не съм искала да се занимавам с друго освен с това и когато ме питаха "каква искаш да станеш?" отговарях – художничка. По-късно ме приеха в първата по това време художествна паралелка, която се откри в Бургас, в “Св. Св Кирил и Методий”. Имах щастието да ми преподават Радостин Дамасков – скулптура, Валентин Ганев – графика, Георги Динев – живопис. За мен това беше ползотворно време. Научих много неща, които после доразвих в годините напред.
- Последните ти творби са, до колкото виждам, арт-фотографии. Има ли име това изкуство?
- Не съм фотограф, но обичам много да експериментирам и снимането с неговата необятност ми откри още една възможност за това. Харесвах много арт-фотографията и се възхищавах от красивите фотоси на автори, които откривах в нета. Започнах да снимам с един мъничък цифров апарат, или както ги наричат – сапунерки. До този момент не знех, че това ще се превърне за мен в нещо повече. Никога не съм си мислила, че ще се занимавам с това и ще сменя няколко фотоапарата.
Този вид фотография се нарича по много начини – дигитален арт, компютърно изкуство, експеримент, колаж. За мен е още един начин на рисуване. Начин, който може дори да замести класическите графични техники, стига да умееш да направиш изкуство от снимката си, или да рисуваш векторни изображения в празното поле както по белия лист или платно, придавайки им плътност, живот,
цвят, концепция.
- А може би първо трябваше да питам за „традиционното” изкуство... Ти рисуваш. Разкажи ми нещо за това.
- Традиционното изкуство за мен е основа на всичко друго. То е опит, послания, труд, отдаване, време, техники не по-малко интересни от компютърното рисуване. Лично на мен са ми слабост керамиката, скулптурата и приложните изкуства. В тази насока също продължавам да творя и ми е изключително приятно и интересно да откривам нови пространства за себе си. Красотата е необятна и е навсякъде, стига човек да отпусне сетивата си, за да я види.
- Как публиката приема това изкуство? Говоря за арт-фотографиите.- Зависи как е направена една снимка. Важно е да умееш да виждаш идеята и да я придадеш по специфичен, твой начин, но и красив и технически издържан. А и всеки автор е различен и си има стил. На едни ще им допадне, на други не. Хората не сме еднакви и приемаме нещата индивидуално и това разбира се е прекрасно. Но, определено това изкуство си има своите многобройни почитатели, защото е динамично и отличително.
- Спомена за предстояща изложба? Разкажи ми за нея.
- Замислям я и все още е в проект. Искам да отлежи и тогава ще реша в коя галерия да представя творбите си. Надявам се не аз да разказвам за нея, а самите картини да "говорят" за мен. Шегувам се, но и не съвсем.
- „Сверяваш ли си часовника” по отношение на изкуството? Кои новости следиш, кои арт-течения са мерилото ти за актуалност?
- Харесвам толкова много и различни автори ... Не бих могла да изредя всички, но определено ми допадат креативни и нестандартни творби. Посещавам изложби, или разглеждам в интернет фото-форуми, галерии, арт-сайтове, гледам клипове в youtube. Така, благодарение на технологиите се пренасям в пространството на безкрайно много места, седейки си пред компютъра в къщи. А, и какво значи актуално?! Един Роден, роден преди много години не престава да вълнува, нали?
- Извини ме за прагматичния въпрос, но имаш ли в сегашната действителност всичко нужно, за да се занимаваш с това?
- Творецът си е творец навсякъде, поставен в каквито и да е условия, но лично на мен не ми достига време за да реализирам още от проектите си. Занимавам се и с други дейности и това ме отдалечава на моменти от изкуството. Разбира се, иска ми се нещата да са по-различни тук в България и хората да бъдат усмихнати и доволни от живота си. Да се занимават само с това, което е истински тяхно призвние, или каквото те чувстват като такова. И явно съм голяма оптимстка щом продължавам все още да живея тук.
