Докладна записка в Общинския съвет постъпи от Регионалната камара на занаятите в Бургас. Членовете й настояват занаятчийството в града да се възроди и търсят помощ от общинските съветници. Gramofona.com потърси професионалното мнение на общинският съветник от Движение България на гражданите Живко Табаков.

Г-н Табаков, нужна ли в на Бургас улица на занаятите?

- Определено да – и от икономическа, и от туристическа гледна точка. През годините, като работещ в туристическия бранш, съм имал възможност да контактувам с много чуждестранни туристи. И знаете ли, онова, което много често търсят те, е да посетят място, което е специфично за нас българите, място, което носи и разказва за нашия бит и култура. Чужденците ценят високо общуването с българи, които живеят в селата и по-малките населени места, защото от тях чуват истории, които не могат да прочетат в нито една книга, или туристически пътеводител. Смятам, че една улица на занаятите или най-общо казано място, където да бъдат представяни традиционните български занаяти, е нужно на града ни. Там чуждестранните туристи ще имат възможност да се запознаят с атрактивните техники на различни занаяти, да опитат някои от тях  и да си закупят уникално изделие, изработено от самия майстор. Така ще отнесат със себе си част от Бургас, част от България. Колко по-добра реклама от това?

Как приемате идеята за съживяването на сектора?

- В последните няколко години се наблюдава една тенденция към по-голямо търсене на българските стоки, организират се фермерски пазари, малки производители участват все по-често на националните ни туристически борси. Това е добре за микробизнеса. В западните държави прилагат различни подходи за съживяването на занаятчийството. Обикновено занаятчиите работят съвместно с бизнес експерти, дизайнери и медии, като целта е възможно най-успешно да бъде наложен един продукт. Искам да обърна внимание на това, че т.нар. "ол инклузив", който масово се прилага, до голяма степен лишава търговците от директни продажби и влошава бизнес средата.

С какво занаятчийският комплекс по идея на Занаятчийската камара ще допринесе за развитието на икономиката и туризма в града и региона?

- Мисля, че изключително добър пример в това отношение е архитектурно-етнографския комплекс „Етър” в Габрово. От години комплексът е една от най-атрактивните туристически дестинации на територията на цяла България, и забележете – основният туристопоток там е български. Това обаче е обект, разработван дълго време, не очаквам, ако в Бургас създадем такъв, той да даде сериозен икономически тласък веднага, но ползата ще се усети в един момент.

Можем ли да кажем, че занаятите са остарели и не трябва да ги възраждаме?

Категорично не. Това е все едно да се отречем от историята си. Миналата година посетих Казанлък по време на Празника на розата. Имаше и улица на занаятите. Направи ми впечатление,  че бяха съчетали много фино традиция и съвременност. За всеки имаше по нещо – от традиционните български занаяти като грънчарство, тъкачество, плетиво до рисуване върху стъкло и коприна, и гравиране върху ориз.

Ще подкрепите ли предложението на Камарата и защо?

- Ние сме длъжни да запазим здрав моста между минало и бъдеще. Занаятчиите са един вид съвременни будители, какво по-голямо основание за подкрепа от това? Камарата на занаятите в Бургас не може да се бори сама, защото реализирането на занаятчийски комплекс, училище или улица изисква сериозен финансов ресурс. Налага се Община Бургас да помогне. То това всъщност е и апелът на камарата към общинските съветници.