Време е да Ви запозная с Боряна Стамболиева - брилянтен педагог, брилянтна спътница в живота, брилянтна актриса...С една дума БРИЛЯНТИНА. 

Здравей Боре, както те наричат колегите от ,,Талантино”. Харесва ли ти новият ти артистичен псевдоним?

-  Здравей, Нели! Няма да съм искрена ако кажа, че не се почувствах поласкана от определението “брилянтина“, но аз съм реалист и съзнавам, че думите не „правят“ човека. Така че не мога да се окича с такова хвалебствие. От друга страна знам, че хората обичаме да назоваваме нещата от живота – така се ориентираме в него, по-лесно ни е.

И за да те улесня, бих избрала определението „добра“. Опитвам се да бъда добър учител, добра майка, добър приятел, добра актриса, изобщо – добър човек. Доколко успявам?! Егото ми нашепва да спра да кокетирам и да приема този епитет.

Съгласна съм с теб, но след като изгледах дори на запис моноспектакъла ти ,,Зaбравена от небето”, поводът ни за това интервю разбрах, че само добра не може да определи твоята индивидуалност. Ти си брилянтна! Затова ти предлагам да оставим публиката, приятелите и времето да решат кое име ти подхожда повече. А сега ни разкажи за себе си, моля

-  Родена съм в Созопол, но от една годинка докато стана първокласничка съм живяла в Родопите-гр. Златоград /татко работеше в мините/- знакови места, нали? И двете градчета са малки, но пълни с история и романтика. Може би оттогава нося в сърцето си планината. Морето ми навява меланхолични настроения, а планината ме зарежда с живот. Обичам да ходя в планината, да катеря върхове, да откривам моите гледки, които пълнят душата ми.

Основно образование завърших в Созопол, следва гимназия „Раковски“. Бях решила да ставам актриса, подготвих се сама /имах високо самочувствие, че съм талантлива/, явих се и на третия кръг ме скъсаха. Толкова се обидих, че повече не кандидатствах във ВИТИЗ. След като не ставах за голямата сцена, открих малката. Завърших  Пловдивския университет, педагогическия факултет – начален учител.  Вече тридесет и три години работя като начален учител, като двадесет и три от тях в ОУ “Иван Вазов“, квартал Банево. 

Твоите ученици одобряват ли артистичните ти изяви?

 -  Както децата обичат своите родители, така и учениците, когато приемат учителя си, му дават своето доверие и любов. Радват ми се децата и идват на представления. Много от тях се записват и в детската школа към „Талантино”.

Ако представленията са сериозни, като ,,Забравена от небето”, ще могат ли да разберат посланието?

-  Естествено, че децата предпочитат комедийния жанр, но реагират много точно и на сериозни постановки. Ние възрастните често ги подценяваме. Спомням си какъв беше един детски коментар за "Полковникът и птиците" на Христо Бойчев. Героите в пиесата се намираха в психиатрична клиника. Дете на 10 години  ми каза: "Госпожо, тези всичките съвсем не бяха луди, а само се правеха на такива". 

"Забравена от небето" е толкова човешки спектакъл, че малкото деца, които са го гледали реагират съвсем адекватно. Някои от по-големите дори се замислят за избора си и си задават въпроса: "...езикова гимназия, университет и работа в чужбина? А какво и кого оставяме тука - у дома.., в България..?

Да предположим, че някой от тях иска да стане актьор. Ще му дадеш ли благословията си?

-  Разбира се! Аз ги подкрепям да изразяват своята същност там, където ги влече сърцето. Макар и малки, ние си говорим с тях, че истински щастлив и успял е този човек, който сбъдва мечтите си. Уча ги на това, че няма големи и малки мечти, че следването на мечтите е свързано с много труд, че всяка мечта е значима за човека, щом той се чувства щастлив.

Талантливо ли е подрастващото поколение? То ще може ли да промени представата ни за театър?

-  Аз мисля, че всяко следващо поколение е по-добро от предходното. Това е закономерно. Младите хора създават живота такъв, какъвто е и пак те ще го претворят на сцената. В този технологизиран век късмет за младите хора, а и не само за тях, е да попаднат на Ментор. Ние в „Талантино” сме големи късметлии, че наш ментор е Миро. А той води нас и децата не само в потайностите на театъра, а и в лабиринта, наречен Живот.

За теб театърът е?

-  Театърът е вълшебство, магия, живот...

Как се забърка с „Талантино”?

-  Преди 7 години моя колежка ми каза, че в читалището се сформира самодейна театрална група за възрастни. Събрахме се седем жени и се започна - пиеси, роли, репетиции, представления, фестивали. В „Талантино” имаше детски групи в Бургас, в кв. Банево, младежка група, а ние се нарекохме "Бабите". Сега групата е в Бургас, имаме си мъжко присъствие, но продължаваме да сме си "Бабите".  Ако трябва да използвам една дума за да определя времето, прекарано в „Талантино", то тя ще бъде ЕМОЦИЯ.

"Талантино" е това местенце в сърцето ми, където оживяват мечтите ми. Аз съм единствено дете и имам един син. В „Талантино” имам братя, сестри, много деца - едно голямо семейство.

 Разбрахме какво мислиш за децата, колегите, „Талантино”. А какво е за теб публиката?

-  Няма театър без публика и когато любовта ти е отдадена на театъра, значи е отдадена и на публиката. Уникално е усещането да "чуваш" как публиката диша заедно с теб /докато не звънне нечий телефон/.

Е, това се случва в живия живот. Хората са толкова завладени от играта ви, че забравят къде се намират. Приеми го като комплимент. Като говорим за театър, трудно ли се съжителства с гениалния Станимир Карагьозов?

-  Ами с мен се съжителства лесно.

Пиесата „Забравена от небето” е толкова завладяваща и силна, че аз съм сигурна, че всеки българин трябва да я гледа. Чия беше идеята и как се роди спектакълът?

-  И двамата със Станимир бяхме запленени от текста. Естествено, че решението беше негово, той ги случва нещата. Книгата на Екатерина Томова съдържа осем разказа за столетници от Родопите. Трябваше да се адаптира текстът за сцената. Не смеех да посегна към книгата. Такъв респект имах от текста. Вярно е, че нищо не съм променяла, просто се спрях на два разказа, на два женски образа и така се роди сценария на "Забравена от небето". Работата по спектакъла беше като раждането на дете - страх, сълзи, очакване, еуфория.

Боре, няма да крия, че тази пиеса толкова ми разбърка душата, че си забраних да я гледам,  защото си изплаках очите. Тя ми е по сърце. Самата аз съм емигрант, който не успя да се върне за да погребе майка си. Убедена съм че „Забравена от небето” трябва да излезе извън пределите на България, за да не позволи на емигрантите да забравят своя род и родина. Но преди това: Заповядайте на 9.10. в Куклен театър Бургас да гледате: „ЗАБРАВЕНА ОТ НЕБЕТО”

По Екатерина Томова

Постановка: Станимир Карагьозов

Хореография: Златина Амелева

Музика: Кайно Йесно Слонце

Участват: Боряна Стамболиева, Тонка Георгиева

„Всеки от нас има моменти, в които усеща душата си празна, изгубена и забравена. И тогава всеки тръгва да Го търси. Аз го намерих в храма на талантливите човеци, наречен Театър, в очите на една жена, чиито талант идва направо от Там. Боряна Стамболиева пресъздаваше българската душа – разказваше я, изстрадваше я, омесваше я, вплиташе я, втъкаваше я, за да не бъде никой забравен!

„Гледайте „Забравена от Небето“ в изпълнение на Боряна Стамболиева и се подгответе за буци в гърлото и сълзи от преклонение, възхищение, тъга, радост, благоговение, но бъдете спокойни – докато има такива постановки и такива актьори, никой никога няма да бъде забравен и българското ще пребъде!”

Тези думи за съжаление не са мои, а на Даниела Соколова. С тях още веднъж Ви каним да се насладите на неповторимата игра на Боряна Стамболиева- БРИЛЯНТИНА!

 

В рубриката "Бургазлии зад граница" с интересни личности ни запознава Нели Арнаудова. Тя е на 53 години от Бургас. Щастливо омъжена е и живее със семейството си в Бристол, Англия. Пише стихове, разкази и други забавни и не толкова неща в няколко сайта.