Тя е Мариана и като всички нас е създадена от Господ по негов образ и подобие. Но за разлика от някои от нас тя вярва и му служи не само с душата и сърцето си, но и с ръцете и ума си. Родена е през октомври 1980 г. в град Ямбол. От детска възраст изкуството е част живота ѝ. Завършила е художествена гимназия в град Сливен със специалност рекламна графика, а по-късно и висше образование в Югозападен университет „Неофит Рилски“ – Благоевград, специалност „Педагогика на изобразителното изкуство“. Животът ѝ обаче поема в различна посока и професионалният ѝ път преминава през различни сфери. Работила е като сервитьор през студентските си години, а по-късно в сватбена агенция „Марция“ – Благоевград, където се докосва до красотата и естетиката на специалните моменти – създаването на булчински и абитуриентски визии и декорация на ресторанти за сватбени тържества.

След няколко години работа в сватбената агенция, започва в отдел „Култура“ на Община Благоевград, където участва в организирането на събития и изготвянето на културния календар на града – опит, който задълбочава връзката ѝ с изкуството и хората. През този период създава семейство със съпруга си Станислав Джаров и през 2009 се ражда синът им Костадин. Не след дълго през 2013, 2014 и 20015 г., водени от желанието за по-добро и спокойно бъдеще, заминават за Англия, Лондон (един по един).

Началото е трудно – нова среда, езикова бариера и много предизвикателства. Но именно в тези моменти на несигурност и изпитания нейната вяра, че силата не идва от нас самите, а от Бога, се задълбочава. „Когато ние сме най-слаби, тогава Той е най-силен и тогава има възможност да действа и да помага.“

Именно тези убеждения ѝ дават смелост да продължи напред, да се адаптира и спокойно да премине през бурите на живота. Изкуството отново намира път към нея. Започва да рисува – първоначално като вътрешна нужда и израз на преживяното.

Появяват се първите продажби и първите хора, които откриват смисъл и утеха в нейните картини. За тях ще си поговорим днес:

Трудните моменти на адаптация в Англия ли Ви върнаха към изкуството?

Да. Трудностите, през които преминах като личност в Англия, ме промениха и засилиха вярата, смириха ме, помогнаха ми да осъзная най-важното – че всичко, не само препятствията, но и благословенията, които виждам всеки ден в живота си и в семейството ми, имат смисъл.

И дойде моментът, в който разбрах, че дарбата, която имам, не е случайна, а отговорност първо пред Господ – да я развивам, да я използвам и да я споделям.

След години пауза, какво беше усещането отново да започнете да рисувате?

По-скоро беше преоткриване – с повече осъзнатост и яснота. Върнах се към рисуването по един по-зрял и дълбок начин.

Имаше ли страх или съмнение в началото? Как го преодоляхте?

Да, имаше и страх, и съмнение. Преодолях ги, като просто започнах, без да чакам да се почувствам напълно готова.

Откъде черпите вдъхновение да рисувате?

Най-често ме вдъхновява вътрешното ми състояние, но също така и срещите ми с хора – разговорите с приятели, познати и дори с напълно непознати.

Често именно в тези моменти се раждат идеи, които не идват просто от мен, а като водене отвътре. Тогава започвам да изграждам творбата – слой по слой, текстура по текстура, докато вътрешният заряд придобие видима форма.

Кога една картина е „завършена“?

Това е може би най-трудният момент – да реша кога и да кажа „стоп“. Понякога процесът ме увлича и винаги мисля, че има още нещо, което бих могла да добавя или променя. Именно затова често търся и мнението на най-близките си хора – моя съпруг и син, които ми помагат да видя творбата с по-свеж поглед. Може би и затова създавам колекции – няколко картини, които се допълват, продължават една друга или носят общ стил и идея. Така чувството за завършеност не е само в една творба, а в цялата серия като едно цяло.

Как бихте описали стила си?

Като съвременно абстрактно изкуство с изразена текстура и релефни форми. Композициите ми са изградени чрез наслагване на различни материали, контраст между светло и тъмно, игра на цветове и акценти с допълнителни елементи.

Чувствате ли се като „проводник“ на нещо по-голямо, когато рисувате?

Да, смело мога да заявя, че се чувствам, като „проводник“. Всяка една картина започвам и рисувам с молитва. Моля се тя да достигне до своя човек – този, за когото е предназначена, и да намери своето място. Вярвам, че всяка творба носи нещо повече от форма и цвят – тя има своя път и своето послание. Затова всяка картина изпращам със специален подарък – фоторамка, придружено със стих от Библията, като малък духовен жест, който допълва смисъла на творбата.

Вярвате ли, че изкуството може да лекува?

Вярвам, че истинското изцеление идва от Господ. Но вярвам също, че Той действа по различни начини, включително и чрез изкуството. В този смисъл арттерапията е един от тези пътища – начин човек да изрази, освободи и осмисли това, което носи вътре в себе си. Понякога една картина може да донесе утеха, тишина или размисъл – не защото тя сама по себе си лекува, а защото може да бъде средство, чрез което човек се докосва до нещо по-дълбоко.

Как реагират хората, които купуват вашите картини – какво ви споделят?

Реакциите на хората са много различни, но винаги искрени. Често ми споделят, че усещат нещо лично в картината – че ги докосва по свой начин или че намират в нея спокойствие и смисъл. Много силна е и реакцията към подаръка, който придружава всяка картина – фоторамката със специално послание и стих от Библията, за които споменах. Това често прави преживяването още по-лично и значимо за тях. За мен най-ценното е, когато една картина намери своя човек.

Как избирате имена за творбите и колекциите си?

Имената като Пулсът на сърцето, Кръст от звуци, Корени и криле, Вътрешен ритъм, идват естествено като продължение на самата картина, но това е и една от по-трудните части от процеса на рисуване за мен. Понякога ми отнема доста време докато се роди „името“ от притчи, които придават още по-дълбок смисъл на творбата. При колекциите търся обща нишка – идея или духовно състояние, което свързва всички картини в едно цяло.

Картините ви могат ли да се нарекат съвременни икони?

Не бих определила моите картини като съвременни икони. За мен е важно да има разграничение между изкуство и поклонение. Вярата ми ме учи, че поклонението принадлежи единствено на Бога. Моите творби са израз на вяра и посока към Него, но не са обект на поклонение.

Мечтаете ли за изложба или по-широка аудитория?

Да, разбира се, мечтая за по-широка аудитория и за възможността моето изкуство да достига до повече хора. За мен това не е просто стремеж към популярност, а желание посланията, които нося чрез творбите си, да достигат до сърцата на хората – там, където имат смисъл.

Какво бихте казали на някои, които имат дарба, но се страхуват да я развият?

Бих им казала да не се страхуват да направят първата крачка. Дарбата не е случайна – тя е дадена с причина. Не е нужно да чакат перфектния момент. Понякога най-важното е просто да започнеш с нагласата, че пътят ще се открива стъпка по стъпка.

Как съчетавате ролята си на творец, майка и съпруга?

Старая се да пазя баланс, като семейството винаги е било на първо място за мен.

Днес вече синът ни е самостоятелен и няма нужда от мен по начина, по който беше преди, като майка, която да го обгрижва постоянно. И може би именно това отвори пространство и време за мен самата. Това свободно време се превърна в една от причините отново да се върна към творчеството и да му дам по-значимо място в живота си.

Подкрепя ли Ви семейството във вашия творчески път?

Мога да заявя твърдо – да. Семейството ми ме подкрепя изцяло – съпругът ми, синът ми, майка ми, свекърва ми, зълва ми и всички близки до сърцето ми хора. Тяхната вяра и присъствие ми дават сила да вървя напред.

Тук е моментът да изкажа своята искрена благодарност към всички тях, и най-вече към съпруга ми, който винаги е до мен.

Какво искате синът ви да научи от вас?

Искам синът ни да израсне с вяра в Господ, да се научи на търпение и трудолюбие. Да носи любов в сърцето си, да не губи надежда дори в трудни моменти и да знае, че всичко има смисъл и време. Да се научи да прощава, да не вярва в „късмета“, а в Божието провидение.

 

Днес изкуството е не просто част от живота на Мариана, а нейно призвание. Творбите ѝ са вдъхновени от светлината и Божието слово. Чрез тях се стреми да предаде надежда, любов и духовна сила – защото вярва, че всичко, което можем да правим, е възможно чрез Него и за Него! Тази млада жена рисува, озарена от Господното проникновение, с подкрепата на Божията десница. Тя не е само художник. Тя е будител, мислител, пример, че за вярващия човек няма непокорени висоти. Че вярващите съзидават, окрилени от божествената благодат!

Нели Арнаудова ни запознава с различни и интересни хора в рубриката "Бургазлии зад граница", но и не само. Тя ни разказва за различни места във Великобритания, често ни среща и с любими български актьори от популярни сериали. Нели е от Бургас. Щастливо омъжена е и живее със семейството си в Бристол, Англия. Автор на няколко книги и пиеси.