Благой Рагин е председател на Асоциацията на хотелиерите и ресторантьорите в България. В бранша е от 25 години, основател е на първото сдружение на частните хотелиери у нас. Въпреки, че самият той е непушач, в последните дни Благой Рагин е един от най-ревностните привърженици на идеята за смекчаване на тоталната забрана за пушене.

- Г-н Рагин, дебатът около тютюнев дим в заведенията отново е на дневен ред. Оказа се, че вие сте един от радетелите на смекчения цигарен режим. Защо?

Като гражданин бих забранил тотално производството и потреблението на цигари. Като бизнесмен обаче не мога- това е икономика, бизнес, добавена стойност, акцизи. Тази година, която мина е крачка напред. Ние подкрепяме Закона, забраняващ пушенето. Подкрепяме забраната за пушене на обществени места - болници, учреждения, в районите около училища и детски градини. Всички хотелиери подкрепят закона и са солидарни. Знаем, че връщане назад няма. Тук става въпрос обаче за градските заведения. В провинцията положението е много тежко. Там стандартът на живот е много нисък и хората губят поминъка си.

 - Какво точно искате да се промени в забраната?

Ние искаме това, което го има в Европа. Тотална забрана, но с леки изключения за някои заведения. Другото ни желание е да не се политизира проблемът. Ако се стигне до прегласуване в парламента, депутатите да гласуват по съвест, а не по партийни убеждения. Туризмът не трябва да се политизира. В Гърция например когато става въпрос за туризъм висчик се обединяват. Няма Нова демокрация, нама ПАСОК.

- Обвиняват ви, че искате забраната да отпадне напълно.

Не е вярно. Срещу нас се изправиха над 20 фондации. Ходих при една фирма, която проучва общественото мнение и ги попитах как така мнението на хората е 90/10 в полза на тоталната забрана, след като в разговорите си с хората, усещането ми е коренно различно. И знаете ли какво ми казаха? Че това се манипулира и кампанията е много скъпа. Казаха ми, ако искате да вдигнем вашите проценти от 10 на 30, трябва да платите 150 хил. лева. Представяте ли си срещу какво сме изправени? Честно казано не повярвах.

Ние ще приемем всеки резултат, какъвто и да е той. Става въпрос обаче за регионалните структури. Те се заканват. Когато бяха събитията тези хора бяха на улицата и сега казват, ние пари назаем ще вземем, но ще подкрепим нови протести. Защо е необходимо да стигаме до крайности.

Французите например  казват ние се изтегляме от Тунис, Мароко. Защо не сте гъвкави и не се възползвате от ситуацията? А ние какво - пак се политизираме. Ние не сме врагове на никой, ние не искаме да тровим децата си, но освен здраве, трябва и хляб. Ето това е проблемът.

Питате ли ги дали им е лесно, след като трябва да избират между хлаба и здравето си? И за тях е по-добре да работят без цигарен дим. Тук битката трябва да е обща – на обществото, политиците, бизнеса  и медиите. Не трябва да има победители и победени. Трябва да използваме ситуацията, за да повишим заетостта, да повишим стандарта. И полека лека, богатият човек започва да мисли за здравето си. Сега сме притиснати и като им кажеш, те се озлобяват. Нещата трябва да се подхванат от друг ъгъл. Да се започне с възпитанието, децата да знаят, че това не е редно, че не е модерно да се пуши.

- Какво искате да постигнете с либерализирането на забраната?

Това което го има в Австрия. Да има обособени места. Предприемачът е този, който решава. Наскоро бях във Виена за откриването на един петзвезден хотел. И там във фоайето са обособени пет маси, заградени със стъкло, които са за пушачи. Попитах ги – как така, нали сте против цигарите? И те ми отговориха - Да, против цигарите сме, но когато става въпрос за бизнес, за работни места, се намалява натискът. На другите обществени места забраната е тотална. Ето това е добър модел. Във Франция също има тотална забрана, но там държавата отпуска субсидия от 300 млн. евро за потърпевшите собственици. Тогава какво му пречи на човека да каже – Ок, аз съм против, щом това не проваля бизнеса ми и не ме води до фалит. Ето го баланса. В САЩ например ако не пушите, имате 5 дни повече отпуска. Дават ви по-голяма заплата. Но там лостовете са търсени почти 35 години и вече почти са победили цигарите.

 - Значи не целта да опрвадава средствата, а да се търси подходящ механизъм за постигането й?

Въпросът е в правилния подход, превенцията и да не се политиканства. Да не се обижда опонентът. Представете си- напуснали сте работа, отваряте си едно кафенце. Изведнъж пада ви оборотът, губите си работното място, губите си апартамента, защото сте го заложили, за да изтеглите кредит за заведението. Ето това е - пострадаха най-малките, най-слабите. То е ясно, стратегията е една, цигарите трябва да се премахнат. Но как да стане това, как да се постигне, без да убием дребния бизнес?