Благой Атанасов е художник, скулптор и архитект, който живее и работи в Созопол и Вашингтон, САЩ. Прави абстрактна живопис и скулптура. Минал е през школата на катедра „Моделиране“ към Архитектурния факултет в София ,по-късно специализира в академиите на Виена и Брюксел. Магистър на Изящните зкуства по скулптура и инсталации от Университета на Мерилънд, в Колидж Парк, САЩ. Автор е на проекти и голямоформатни арт инсталации, на архитектурната част на паметника „1300 години България“ в Шумен и комплекса „Камбаните“ в София. Негови картини и скулптори са притежание на частни колекционери в цял свят. Носител е на множество международни награди. Благой Атансов представя изложбата си „Абстрактни икони“ в залата на Дружеството на художниците в Бургас и ще остане там до края на месец септември. За нея и за постиженията в живота си, Благой Атанасов говори пред Gramofona.com.

Г-н Атанасов, защо озаглавихте настоящата си илзожба „Абстрактни икони“ и какво изобразяват те?

- Настоящата ми изложба има три заглавия. „Абстрактни икони“ е само част от нея. Цялостно изложбата е в три раздела - арт инсталации, които са реализирани и проектирани в Щатите, живописна част, която е част от цикъла „Абстрактни икони“ и група „Абстрактни скулптори“. Арт инсталациите са голямоформатни проекти и някои от тях са реализирани върху конкретни места като музеи, площади и публични пространства в Америка. Това е някакъв вид съвременно публично изкуство и тук представям една малка част от тези арт инсталации в общо пет табла. Живописната част, която се състои от 50 платна от различни периоди, през които съм работил, има различни групи техника и изпълнение. По-голямата част от нещата са правени през последните 2 години от както работя в ателието си в Созопол. А общо всички са от цикъла „Абстрактни икони“, по който работя от дълго време.

За Вас казват, че владеете формата до съвършенство и сте представител на абсолютния абстрактен синтез. Кога разбрахте, че владеете правите линии, точните окръжности и как се отрази това на работата Ви след това?

- Абстракцията исторчески се развива в две посоки – геометрична абстракция и абстракция на свободния жест. Или както американците ги наричат абстракция на мекия и твърдия ръб. Думата синтез е важна за мен, защото аз съм работил в трите зони на абстракцията – геометрична абстракция, абстракция на свободния жест, но и съчетавам тези две посоки в една картина. Геометричното и жестът работят заедно.

„1300 години България“ ли е апогеят на Вашето творчество?

- „1300 години България“ е в началото на моето творчество. Тогава бях на 30 години, а сега съм на 70, така че не. Това бяха два обекта, които в началото на кариерата си като архитект имах възможността да работя върху тях и да ги реализирам, някъде около 1978-1981 година. Аз съм с усещането, че това са едни от най-хубавите български паметници и това го твърдя с доста голяма гордост. Ако става въпрос за апогей в областта на публичното изкуство, през 1983 година направих един проект за паметник в Барселона на площад Каталуния, който сепечели първа награда. Това беше паметник за техния национален герой Франциск Масия.  Председател на журито беше световноизвестният скулптор Едуардо Чилида и той даде тази първа награда. Това за мен всъщност е моят личен апогей в областта на публичното изкуство.

Впоследствие съм правил и много други инсталации и може би апогей ще бъде една от инсталациите, по които най-дълго съм работил. Това е арт инсталацията на острова на Свободата в близост до Манхатън, САЩ. Той е пресъздаден върху едно от платната в бургаската галерия. В този проект съм вложил около 10 и повече години. Направил съм 7,8,9 варианта. Възнамерявам да реализирам последния, за който от тук нататък ми предстои дългосрочна борба, за да може тази идея да се реализира през 2026 година по повод 250 години от обявяването на Независимостта на Щатите. Ако това се случи, това ще бъде моят апогей в областта на публичното изкуство.

Разкажете ни за Вас. Вие сте българин, реализирал се в САЩ. Името Ви е известно в цял свят, но някак си не толкова популярно у нас. На какво се дължи това?

- Преди доста години заминах извън България. Не знам къде е по-популярно, къде не и на какво се дължи, но последните 20 години съм работил и живял в Щатите. Преди това около 10 години в Германия и Австрия, но никога не съм отсъствал дълго. Всяка година съм си идвал по няколко пъти. Последните 2 години се случи така, че завърших ателието си в Созопол, прекарах много ползотворен творчески период, в голямо спокойствие и голяма дейност в моята област. Затова можах да направя и тази изложба, която е резултат на тази дейност. Не съм затворил ателието си във Вашингтон, тъй като семейството ми е там. Малкият ми син завършва математика и теоретична физика в Йейл, жена ми ще остане там още една-две години до пенсия, след това ще направим нови планове.

Прекарал сте повече години в САЩ, но все по-често можем да Ви намерим в Созопол. Какво Ви върна тук?

- Ами някак си животът така се движи. След като малкият ми син замина в колеж, аз вече нямах толкова ангажименти към семейството си. Винаги съм мечтал да остана в ателието си в Созопол преди 25 години, но все минавам за по месец-два. Най-накрая ми се отдаде тази възможност да поседя малко по-дълго и мисля, че беше много успешно.

На няколко пъти споменахте сина Ви. До колкото знам той е приет в университет на 16 години, така ли е наистина и очаквате ли той да поеме по вашите стъпки?

- По моите стъпки не, той си прави свои много силни стъпки. Той не е приет в университет, а по-скоро кандидатствайки в една гимназия, която е най-елитната публична американска гимназия „Томас Джеферсън“ не беше приет веднага в 8-ми клас, а беше сложен като резерва и това роди у него някаква огромна амбиция да се покаже. След два-три месеца ми каза, че е научил цялата математика, която се изучава и повече няма какво да прави в гимназията. Той е изучил идеално математиката, която ще му преподават следващите четири години. Аз не му повярвах веднага, но си помислих „това е много интересно, трябва да се провери“. И му казах: „щом така твърдиш, ще те пратя на един университетски курс, да видим това, което казваш, вярно ли е“. Не е толкова лесно едно дете в 8-ми клас да попадне в университетски курс, но все пак има такъв начин и успях да го запиша.  Първи курс взе изключително лесно, само с шестици. Накрая не само това, но му дадоха и финансова помощ като тийнейджър, който е  взел университетски курс.

С тази финансова помощ аз го записах втори курс по математика, който в следващия семестър взе с отличие. Така че в 9-ти клас го приеха в тази гимназия, в която беше резерва в 8-ми клас. Едва ли не в рамките на гимназията, взе всички университетски курсове. Започнаха да го канят на стажове по най-престижните научни лаборатории през летата след 10 и 11-ти клас.

След 12-ти клас благодарение на този голям труд, който той положи, в 11-ти клас успя да издаде една книга по математика  от 500 страници, благодарение на което го приеха в най-престижния американски университет Йейл. Аз съм много горд със сина ми. Освен че е блестящ математик и физик, той е и класически китарист и изпълнител на Бах. Имах привилегията да слушам 3-4 години Бах на живо, след като намерих най-добрия учител в областта. Така че малкият ми син Александър имаше възможността да ходи на уроци и да учи китара при най-големия китарист в областта Вашингтон.

Какво пожелавате на сина си?

- Пожелавам му един ден да вземе първата нобелова награда за България и да ме покани в най-хубавия хотел в Стокхолм на негови разноски. (Смее се)

А на Вас самия какво си пожелавате?

- Пожелавам си спокойствието, което имах последните 2 години да продължава безкрайно и да мога да си работя без да се тревожа за инвеститори, за пари, за слава. Просто спокойствие и здраве.

Какво Ви дава Созопол?

- Моето ателие е на една скала до Мелницата и виждам само острова и морето. Освен хубави гледки и музиката на вълните, ми дава едно невероятно спокойствие през всички сезони, освен летния.

Автор: Павлина Куцарова