Това е книгата „Създай се отново” на Вихра Петрова. Харесвам Вихра от времето, когато беше семейна половинка с Иван от ,,Сблъсък”. Но книгата започнах с недоверие. Първо, защото живея в хармония със своята половинка дълги 35 години. Не сме имали желание, а вече нямаме време да се разделяме. Второ, защото съм толкова твърдоглава, че не искам някой да ме учи как да живея. Но тази книга е дори за щастливи и непокорни като мен, защото всеки от нас е преживял раздели с любими хора, роднини и приятели без да осъзнава защо.

Вихра не е лицензиран психолог или психиатър. Тя е дипломиран магистър по Културология в Софийския университет. Затова умее да борави с думите, да нарича случките и следствията с истински имена и с мъдростта на опита да открива съвети за всяка ситуация. Прави ѝ чест как е преминала през раздялата най-болезнения етап от живота си с достойнство, без драми, залитане и самосъжаление. На това се опитва да научи и нас: всички изоставени, наранени и изгубени в отношенията си хора.

Защо написахте тази книга?

- Първо бих искала да Ви благодаря за интереса и хубавите думи за мен и моята книга. Всеки човек е щастлив, когато трудът му е оценен.

Написах тази книга, защото установих, че разделите в днешно време са епидемия, хората все по-трудно делят личното си пространство. Исках да споделя опит на човек, преминал болезнения път на раздялата, за да помагам, за да направя този път по-лесен за другите.  Да им подам ръка и да ги уверя, че всичко ще бъде наред. А на мен могат да ми вярват, защото аз съм една от тях.

„Да се създадеш отново” не е учебник, а споделен опит. Болезнен ли беше този опит?

- Понякога болезнено учиш някои уроци, за които не си подготвен. Но пък ние затова сме дошли на този свят, за да си научим уроците и да преминем на едно по високо ниво. Мисля, че за всеки човек, който обича една раздяла е болезнена.

Преди да ни съветвате как да се върнем към живота, Вие  разказвате за неизвестността, за периода на траур, за усещането, че нещо не е както трябва, откриване на улики в подкрепа на съмненията, момента на признанието, раздялата, вината, срама, безисходицата... Правите го деликатно, като приятелска прегръдка. Аз Ви повярвах. Вярват ли Ви хората?

- Да, щастлива съм, че десетки дами ми писаха, след като са прочели книгата, с благодарности за подадената ръка. Някои от тях споделиха, че от сега нататък книгата ми ще им е настолна и винаги ще се връщат към нея в трудни моменти. Какъв по-голям комплимент от това. Когато правиш нещо, то винаги трябва да е в услуга на хората, трябва да се стремим да си помагаме, така ще живеем по-леко и по-щастливо.

В книгата цитирате своите кумири Робин Шарма, Дийпак Чопра, Анди Андрюс, Хорхе Бухай, но самата Вие сте достигнала до мъдри сентенции за смисъла на живота, любовта към себе си, вярата в Бог, за които Вашите кумири могат да ви завидят. Как се постига това?

- С много четене. Аз, както споменахте, съм завършила Културология в Софийския Университет, изучавала съм философия, психология, семиотика, история на културата, религия. Освен тях по- късно започнах да чета усилено и езотерика, личностно развитие. 

Не можеш да седнеш да пишеш без да си изчел „един вагон с книги”, несериозно е. А и аз не пиша евтини булевардни романчета с жълтини. Книгата ми е плод на много прочетени книги, на много интервюта с разделени двойки, на много наблюдения и личен опит.

 

Аз съм известна с това, че колекционирам мисли. Ще цитирам Ваши от книгата и ще разсъждаваме върху тях, защото за мен, някои са шедьоври: „Доста често, в желанието си да показват любов към всеки, хората загубват себе си”. Кой е виновен за това?

- Хората сами са си виновни, че поставят друг на първо място освен себе си. Принасят се като жертвен агнец в името на някого, който изобщо не иска това от тях и после страдат. И аз така правех...доста глупаво отношение към себе си имах.

„Страшно е само в началото.” Какво означава това?

- Докато научиш истината, след като я разбереш, постепенно заживяваш и свикваш с нея и се адаптираш. Неизвестното е най-страшно, защото когато не знаеш, няма как да вземеш решение за каквото и да е.

„Другата жена се храни от вашите реакции...”  Никога ли не се изкушихте да крещите, да обвинявате, да задавате въпроси и искате обяснения?

- Не, защото това не е нужно. Кому са нужни обяснения след като вече една ситуация съществува, тя е факт. Въросът е как по-бързо вие да се отдалечите от нея, без значение каква ще е развръзката, дали мъжът ви ще се върне при вас, или ще остане някъде другаде.

„Не давете мъката си в алкохол, защото на сутринта тя пак ще е жива, а вие не!” Каква е панацеята, която лекува болката, унижението и обидата!

- Е, алкохолът, цигарите и наркотиците едва ли са най-подходящия спътник по пътя за справяне с болката. Тук дори и не споменавам унижението и обидата, защото никой не може да ни унижи или обиди, ако ние не позволим и ако ние отказваме да се чувстваме унижени и обидени. Това е въпрос на избор. Трябва да се научим да не избираме да се чувстваме по този начин. Това става с практика.

„Да свалим черните дрехи и печалния образ!” Какво ни очаква когато го направим?

- Очаква ни животът, по-хубав от преди...

„Дай време на времето!” Как?

- Ето това е сложното... с търпение, което  е дефицит в подобни моменти. Искаш всичко да приключи с магическа пръчка и на сутринта да се събудиш и всичко да е наредено, както си го искал. Да, то може и ще се нареди както искаш, но трябва време, за да се материализират мислите ти и съкровените желания на сърцето.

„Докато сме живи, всичко в този живот е предпоследно.“?!

- Да, всичко се мени всяка секунда, случки, ситуации, та и ние самите.

Няколко пъти обещавате, че ако хората следват съветите Ви ще се създадат отново като вас. Това дързост ли е, или дръзновение!

- Това е факт. Ако седят и мрънкат, нищо няма да променят, но ако се хванат в ръце и последват съветите ми, бързо и успешно ще се отдалечат от неприятната ситуация. Не казвам, че е лесно, но не е невъзможно.

„Обичайте се, ценете себе си, това показва любов и уважение към Бог, който те е създал.” Вярва ли в Бог една силна и горда жена?

- Аз наистина намирам за нелепо човек да не вярва във Висшата сила наричана от някои Бог от други Вселена. Енергиите съществуват и те са толкова мощни, че преобръщат животи, ситуации, случвания. Превръщат невъзможните на пръв поглед мечти в реалност.

Вярвам в законите на Бог, Вселената, които действат винаги безотказно, както земното притегляне. "Поискай и ще ти бъде дадено"... оказа се, че е точно така. Можеш да получиш всичко, за което мечтаеш, спазвайки тези закони. Напълно съм убедена и знам, че няма невъзможни неща!

„Важното е всичко да посрещаме със спокойствие. Едно умение, което малцина притежават, но всеки може да го постигне, ако има желание.” Колко време отнема това?

- При всеки различно, зависи от степента на желание да развиваме себе си и своите качества.

„Животът е вълнуващо случване!” Какво се случва в ден днешен с Вихра Петрова?

- Живея в щастливия си подреден свят, обичам, обичана и ценена съм. Работя работа, която много харесвам, уча астрология, която е моя икигай /ще стана и астролог – моя отдавнашна мечта, която ще сбъдна, много съм добра/, пътувам и не на последно място отглеждам вълшебното си дете, която е моята най-голяма гордост, моето съвършенство!

Какво бих могла да добавя още?

Вихра Петрова е създала наръчник по оцеляване, мислейки за всеки детайл.  Написала е не само списък с книгите, които е чела и са ѝ давали сили в оцеляването, но в самата книга „Да се създадеш отново” - е оставила празни листи за да опишете вашите стъпки към него.

Библията за смели момичета ще намерите в Лондон:

Bulgarian food shop Sofia : 62 Quicks Road, Wimbledon, SW19 1EX, London; 245 Ewell Road, Surbiton, KT6 7AA, London; 53 Bridge Road, Southampton, SO19 7GR.

Манчестър - Shop Sofia, 542 Liverpool road, Eccles, Manchester, M30 7JA

Тя е вашето спасение!

Нели Арнаудова ни запознава с различни и интересни хора в рубриката "Бургазлии зад граница", но и не само. Тя е от Бургас. Щастливо омъжена е и живее със семейството си в Бристол, Англия. Пише стихове, разкази и други забавни и не толкова неща в няколко сайта.

 

Снимки: Личен архив