Размириците през очите на една българка...
Невижданата агресия, която се стовари през последните 4 дни върху старата британска столица, потресе света и повдигна много въпроси, върху които досега сякаш негласно беше налагано табу. Разграбени магазини, подпалени автомобили, разрушени сгради и милиони уплашени до смърт хора – това е Лондон днес... И докато едни описват безредиците като резултат от натрупано напрежение заради трудните икономически условия, други ги определят като спонтанни младежки прояви на вандализъм. Какво и защо се случи се опитахме да разберем през погледа на една българка в Лондон? За размириците и имигрантския живот за Gramofona.com разказа 26-годишната хасковлийка Яна Недева, една от многото, които се борят за своето щастие в космополитния град. След близо 10 години на лондонска земя Яна описа какво се случва в едно общество, в което се преплитат религии и култури от целия свят...
- Яна, по последна информация размириците вече са потушени. Ти обаче чувстваш ли се все още застрашена в този момент?
- Да, магазинът, в който работя, както и всичко наоколо е разбито и ограбено. Беше страшно... два дни никой не ходеше на работа... Кварталът, в който живея, е като след война, грозен и страшен.
- Българското посолство в Лондон защити ли по някакъв начин хората?
- За съжаление посолството се намира в един от най-скъпите лондонски квартали, мнозинството българи живеят в най-бедните – разстоянито е огромно. Не мисля, че има такива, които биха рискували да пресекат цял Лондон за помощ, тези, които познавам, се оправяха сами. По улиците беше страшно...
- В кой момент беше най-уплашена?
- Сутринта след събота ходихме до нашия квартален център – тогава за първи път видях разрушенията. Всичко беше разбито, навсякъде имаше стъкла, дрехи и всякакви разхвърляни предмети. Може би най-страшният момент за мен обаче беше вчера: бях на работа, когато главният ни мениджър ни накара да затворим по най-бързия начин и да спуснем железните огради, които опасват сградата. Разбра се, че вандалите са се върнали и си помислихме, че ще искат кръв този път, беше 4-ти ден от размириците. Събрахме се всички, около 50 човека, и обмисляхме как да се евкуираме. Свързах се с приятеля си и през цялото време бях с него на телефона. Най-страшното беше, че не виждахме какво става навън, а в такива моменти фантазията ти работи. За щастие полицията разпръсна тълпата.
- Очакваше ли се нещо подобно?
- Да, децата са в лятна ваканция – тук те така се забавляват. Няма летни лагери, спортът е скъпо удоволствие, няма с какво да се занимават.
- Искаш да кажеш, че
деца са способни на това?
- Да, всички размирници са били деца на възраст от 12 до 18 г.
- Според теб как се справи полицията в Лондон? Доскоро се говореше, че това е най-безопасният град и полицаите ходят невъоръжени, но видяхме снимки на командоси, въоръжени до зъби.
- Да, снимките са от ден 4-ти. Дотогава наистина полицията беше невъоръжена. Едва вчера се появиха слухове, че ще пускат армията, но за щастие не се случи. Позволиха на полицията да използва водни струи и гумени куршуми. Хората обаче остават много уплашени, защото няма информация как правителството смята да се справи със ситуацията.
- Какви са опасностите пред българските имигранти?
- Каквито са за всички. Това не е нещо, което засяга даден етнос. Аз лично съм уплашена най-вече за това как ще възпитавам своите деца един ден в общество на безверие и толкова големи културни различия.
- Мислиш ли, че след размирниците има и имигранти?
- Англичаните в Лондон се броят на пръсти... това за мен са второ поколение имигранти.
- Дали има и такива с български корени?
- Няма българи, които са участвали в организацията. Говореше се обаче, че някои били като чакали, когато са видели всичко разбито. Говорих с много българи и всички признаха, че биха грабили, ако видят разбит магазин...
- Как изглежда Лондон в този момент? Какво е настроението на хората? За какво се говори по улицата?
- Лондон е притихнал. В момента всички са се заели с почистването на улиците. Хората са уплашени. За какво се говори: част от младежите казват, че е било време да се случи нещо подобно, други определят събитията като вандалщина, която не бива да се толерира.
- Но какво означава, че е било време да се случи нещо такова – в Лондон не живеят ли добре осигурени младежи с висок старт?
- Не, отдавна не! Вдигнаха безбожно цените на университетите, а когато завършиш не можеш да намериш работа, а имаш огромен кредит за изплащане. Няма занимания за младите, няма летни развлечения, не достигат учители – всичко това доведе до тук. Така е обаче в Лондон, не мога да говоря за останалата част от страната.
- Какво би посъветвала тези наши сънародници, които в момента тръгват да търсят щастие в Лондон?
- Че Лондон няма да е безопасно място в близките години и тук, където се установяват по-голямата част от българите, ще се виждат дълго време следи от тези събития. Това е един град пълен с хора от различни места на планетата Земя... Всеки с различни виждания, няма общност. Получаваш финансова стабилност, която ти дава някаква сигурност, но моралът и общността липсват...
