Инж. Атанас Желязков е роден в Бургас през 1978 год. Завършва Механотехникум в Бургас, а след това и Техническия университет във Варна. От 2012 г. е кмет на Ахтопол.

Инж. Желязков какви бяха трудностите по време на мандата Ви?

- За Ахтопол и за икономиката ни, най-важен е туризмът. Преди 4 години, когато хората ми гласуваха доверие, направихме бърз анализ, срещи с местния бизнес в лицето на хотелиери и ресторантьори и започнахме да работим. Лошото през първата година бе, че нямаше стабилни основи в нито едно направление, които да продължим. Тръгнали сме от нулата. Първото важно нещо беше туризмът и да помислим как да направим Ахтопол по-привлекателно място. Конкуренцията по южното Черноморие е голяма. Ние сме много хубав град, но сме много отдалечени от областния център Бургас, което е минус. Първата ни задача беше как да вдигнем Ахтопол в туристическата карта на България. Вторият важен момент беше как местното население да живее по-добре и по-уютно през зимните месеци. Това бяха двете насоки, върху които съм работил от самото начало.

Какво ново се случи в Ахтопол през последните 4 години?

- За по-добрия начин на живот направихме задължителните всяка година ремонти на тротоари и улични осветления. Това вече е банална тема, но това са задължителни неща, които всеки кмет трябва да направи. Сред основните обекти са спортните площадки по футбол, волейбол и баскетбол. Това е важно, защото нашите ученици нямаха дори къде да играят физическо. Това е придобивка, която за една година успяхме да направим. От там нататък проектите продължиха. Имаме футболен отбор на малки вратички. В Бургас се представихме на второ място в областното първенство. Това беше важно за възпитанието на нашите деца. Те са бъдещето за всеки град. От там се прехвърлихме към читалището. Направихме ремонт на сградата и започнахме с представления и театри. Идеята беше всяка година да има безплатен театър.

От туристическа гледна точка имахме сериозни проблеми. Нямаше подход към централния плаж. Успяхме за няколко месеца да освободим всички улици, върху които имаше бунгала. Успяхме да съборим незаконните постройки и да направим улично осветление. По този начин отворихме Ахтопол към централния плаж. От там озаконихме пристанището. Пуснахме лодки за рзходки.

Какво се случва с археологическите разкопки?

- Още през 2012 г. , първата година от мандата ми, започнахме активни археологически разкопки, защото много историци и учени казват, че Ахтопол има потенциал в това направление. Задействахме всяка година разкопки, които са финансирани от Общината. По мое предложение се заделят пари за инвестиция в археология. Освободихме сграда в центъра на града за музей. Сградата вече е със статут на музей. Има целево финансиране от 230 000 лв. за ремонта й. Вече има решение на Общински съвет за създаването на самостоятелен исторически музей в Ахтопол. Направени са разговори с Министерство на културата, които приветстват тази идея. Очертава се невидимата работа от толкова години да са факт през лятото на 2016-та. След това се надяваме да кандидатстваме за еврофинансиране за експониране на крепостните стени, както се случи и с други градове в България.

Тази година минаха ли археологическите разкопки и намерихте ли нещо интересно?

- Всяка година археологическите разкопки ги правим през септември. Съвсем умишлено, защото времето е най-подходящо, а и има по-малко туристи. Все пак и багери минават. Доста неща се разкриват. Има теза, че Ахтопол е старинен град. Вчера например намерихме римска керамика от II в. Има и доказателства, че заради географското си разположение Ахтопол е бил ценен град.

Обмисляте ли да развивате туризъм, свързан с Природен парк „Странджа”?

- Ахтопол се намира в Природен парк „Странджа”, който е и най-големият в България. За хубаво или за лошо, досега не се беше работило в тази насока. Туристът, който идва в Ахтополо не знае, че е в парк „Странджа”. От друга страна на местното население беше обяснявано колко е лошо да са в парк „Странджа” и как има сериозни рестрикции от това. Може би съвсем умишлено беше налагано на хората, че не могат да строят в парка, не могат да си продадат земята, не могат да направят нищо. Моето мнение е, че след като ние живеем в парк е редно да печелим и от този вид туризъм. Трябва да отворим Ахтопол и към парка.

Предоставихме на Дирекцията на парка за десет години безвъзмездно ползване сграда в Ахтопол. В момента я ремонтират с европейски пари. Сградата другият месец ще бъде открита. Там ще има Информационен център. Досега такъв имаше единствено в Малко Търново. Бъгарският турист в Ахтопол нямаше достъп до парка. Сега решихме този проблем и това ще отключи екомаршрути. Само за 10-15 минути влизаш в парка.

В какви посоки виждате туризма в Ахтопол?

- Три неща са: море, археология и парк „Странджа”. Това са трите неща, с които много малко градове по Черноморието могат да се похвалят. Несебър и Созопол може да имат море и археология, но нямат парк. Това няма да стане скоро. Трябва да сглобим една истинска концепция не за следващите 2-3 години, а за следващите 10-20 години. Да начертаем един път, който да следваме. И независимо кой е кмет, да няма как да се избяга от тази посока. Мисля, че го постигнах, което е най-голямата победа.

Търсим и как да увеличим плажната ивица. Имаме изготвен проект за буна, който е в Министерство на регионалното развитие. Одобрен е от всички институции. Въпрос на време е да осигурим и финансирането. Отделно трябва да се направят всички подходи от града към плажа. Да направим по-удобно ходенето на плаж в Ахтопол.

Как оценявате туристическия сезон за 2015 г.?

- За разлика от песимистичните прогнози за сезона, те не се оправдаха. Ахтопол беше пълен. Нашият основен турист е българинът. Любопитен факт е, който установих в разговор с местните хотелиери и ресторантьори, че имахме много български туристи, които за първи път идват в Ахтопол. Това е добре, защото означава, че градът се преоткрива като курорт. Естествено през целия август нямаше никакви свободни места. Сега правим подробни анализи, за да видим по какъв начин да се увеличи сезонът за другата година. За разлика от предни години, успяваме да вдигнем летвата. Бавно, но с тежки стъпки вдигаме нивото. Спрямо миналата година, сезонът беше по-добър.

Развиваме и спортен риболов, който в момента също е част от туризма. Започваме да предлагаме под наем лодки за рибарите. По това време има много риба и от цяла България идват за риболов.

Как се справят с незаконните къмпингуващи и смятате ли, че това е сериозен проблем?

-Това е национален проблем. Оказва се, че който разпъне палатка в необособено място е незаконно къмпингуващ. В Ахтопол има такива места. Съвсем умишлено не съм ги закачал. Моята идея е тези места, дори и да не може на 100 % да се озаконят, поне да има варианти, с които общината да може да се намеси и да ги регулира. Лошото е, че самият турист иска да отиде на диво място, където да не му се пречкат.Те трябва да знаят, че е незаконно да палиш огън и да оставяш боклуци навсякъде. Има много организации в тази насока и ако са искренни, те също биха могли да предложат промени в закона или в общински наредби.  Но от тяхна страна виждам пасивност. Този проблем трябва да се разреши, защото не може да гоним туриста, който е решил да почива на българското Черноморие. Цяло лято се получава говорене по този проблем и никаква ефективна  работа за разрешаването й. Не искам да гоня туристи, но и те трябва да знаят, че това не е анархия. Някои от тези земи са общински, частни или горски. Например, ако къмпингуват на територията на общината, не се знае къде точно се намират. Ако се случи инцидент или пожар, отговорност ще носи кметът. Досега в посока разрешаване на проблема не е работено и догодина ще имаме същите скандали. Ще се получи прехвърляне на топката Община – Областна управа.

Доколко незаконните бунгала са проблем и как се отразяват на туризма?

- Ние сме едно от последните места, където има много бунгала, които спрямо сегашното законодателство са незаконни. Няма как да им издадем категоризация. Хората, които стопанисват тези бунгала не са местни, а са хора от провинцията.Те идват, отварят бунгалата, генерират една печалба и си тръгват. Това не са хора, които плащат данъци. Това е кърлеж в Ахтопол, защото смучат от нашия туризъм. Борбата с тях иска воля и твърда ръка. Тези бунгала трябва да се съборят и зоната да влезе в регулация. Така собствениците да си преценят дали да си построят нови, отговарящи на съвременните изисквания и документация бунгала или едноетажни къщички. По този начин да практикуват сериозен туризъм. Бунгалата са сива икономика, защото те не плащат данъци. Това са стари постройки на 30-40 години, амортезирани са и по закон техният данък сгради е стотинки. Това е пътят с бунгалата. Аз крачка назад няма да направя, защото те са нелоялна конкуренция към местния хотелиер. Ние го натискаме да си плати данъците, той изисква от наша страна улиците да са изчистени и да има ново асфалтиране. Въпрос е на партньорство.

Усещате ли конкуренция за предстоящите избори и колко са кандидат - кметовете за Ахтопол?

-6 кандидати сме в Ахтопол. Съвсем логично. Такава е политиката на всички партии. Това е хубаво. Избирателите през 4 години имат тежката задача да се явят на избори. Не мога да кажа дали съм фаворит или не, но съм спокоен, защото съм си свършил работата. Скандал няма, избирателят има тежката дума. Ако г-н Лапчев спечели, пожелавам му го искрено, ще продължим да работим.

Какво предстои за Ахтопол?

- Начертал съм пътя за Ахтопол и съм супер оптимист. Конкретните обекти, които ще се случат са музея; 2 или 3 години ще отнеме за спечелването на проект за надграждане и експониране на крепостната стена с европейски средства; буната, която ще увеличи плажната ивица; разширяване на пристанище Ахтопол след година-две. Работата в един град е безкрайна. Който и да стане кмет, работа има много. Задължително е улиците да са изметени и да има озеленяване. Това са задължителни неща, които са си регулярни, но трябва да надскочиш това и да искаш повече. Привърженик съм на идеята след лятото да се направи анализ от целия екип в цифри, да се види местния жител и туристът от какво имат нужда, да планираме кратскосрочно и дългосрочно. Другите важни обекти, които са инфраструктурни. Предтои воден цикъл. Водопроводите в Ахтопол са на 40-50 години и се нуждаят от подмяна. Има квартали, където се налага подмяна и на електромрежата. Много неща трябва да се случват, но те са под земята, ще струват много пари, но сме длъжни да минем през този път. Трябва да се довърши и спортният комплекс. Трябва да се направи отоплението на училища и детски градини. За съжаление те още са на дърва.