Антон Коджабашев е една от най-големите спортни легенди на България - трикратен световен и европейски шампион по вдигане на тежести. Световен рекордьор. На два пъти е бил президент на Българската федерация по вдигане на тежести.

През периода 2004-2008 г. е и вицепрезидент на Европейската федерация по вдигане на тежести. Коджабашев влиза и в политиката, избран е за областен председател в Бургас на партия АБВ. В момента е водач на листата на ПП „АБВ“ и кандидат за общински съветник на предстоящите местни избори. Интервю на Грамофона нюз.

Г-н Коджабашев, преди дни обявихте, че кухи клубове управляват федерацията по вдигане на тежести.За колко такива имате информация, че не развиват никаква дейност и съществуват само на документи?

-  Точно така казах, че кухи клубове управляват федерацията по вдигане на тежести. Целият български народ, свикнал с победите на българските щангисти,  се пита- защо спортът в България е на това ниво? Има 23-24 работещи клуба и общо 56-57 клуба.

Клубовете, които работят, няма как да променят начина на живот и начина на управление към този момент. Тези, които не работят са създадени изкуствено, за да могат да управляват спорта по един безобразен начин, без да може някой да ги смути или да ги смени.

Всъщност къде точно се корени проблемът с клубовете-фантоми и имате ли информация колко финанси са постъпили в техните ръководства?

-  Аз нямам достъп до тяхните книжа и това най-вероятно ще бъде предмет на прокуратурата или на специализираните органи, които да разследват точно тези злоупотреби. За да са създадени толкова клубове, на тях все пак са им отпускани някакви средства. Не мога да твърдя колко и дали въобще са отпускани пари и нека това все пак да бъде проверено.

Знам само, че клубовете, които работят, получават нищожни пари от федерацията. На фона на милион, милион и нещо, които суми постъпват  във федерацията, тези клубове, които са 23 -24, получават между 4-5 и 6 000 лева, всеки според успехите му.

На всичкото отгоре тези клубове са задължени да си заплащат участието на републикански първенства, престоя , хотели, храна и т.н. Това, което беше по мое време, когато аз управлявах федерацията, беше за сметка на федерацията.

Получихте ли вече официално становище от спортния министър Красен Кралев по темата?

-  Все още не съм прочел никъде да има становище. В четвъртък ще направим пресконференция в София, на която ще бъдем доста хора, свързани със спорта вдигане на тежести и действително ще поискаме становището на спортното  министерство по казуса. Ще поискаме и оставката на сегашното ръководство на федерацията, тъй като имаме 80 % подкрепа от клубовете, които работят.

Почти всички, които милеят за спорта вдигане на тежести, както и бивши спортисти и хора, които в момемнта се занимават с този спорт, ми се обадиха след като съобщих какво се случва. Аз поех тази задача много сериозно и ще довърша нещата докрай. Всички тези ръководители са едни търтеи, които никога не са създали нито един състезател, не са имали свой клуб, не са се сблъсквали с големите проблеми в спорта вдигане на тежести.

Тези хора доскоро тръбяха, че са почитатели на създателя на щангите в България Иван Абаджиев.Предвид големите пари, които получават от министерството , не се сетиха да направят каквото и да било за Иван Абаджиев. Както знаете тази година март месец аз направих макар и с минимални средства турнир в Бургас на негово име. Дори смятам той да бъде развит, да стане международен, с много голяма популярност в целия свят, защото Иван Абаджиев го заслужава.

Разкритията ви дойдоха след като предизборната кампания за местни избори започна. Вие сте кандидат за общински съветник от АБВ в Бургас. Защо точно сега казвате проблемите в щангите?

-  Никога не е имало избори, когато аз съм ставал световен шампион, не имало избори и когато съм ръководил спорта вдигане на тежести. Никой да не свързва всичко това с някакви избори. Избори е имало, ще има и след нас. Негодуванието на хората съвпадна с предстоящия местен вот и аз не искам успехите на един спорт да бъдат подчинени на някакви избори.

Колко е издръжката на един клуб по щанги в страната и стигат ли парите за покриване на нуждите на състезателите?

-  Това, което клубовете в момента получават, е абсолютно недостатъчно и никой нищо не прави от страна на ръководството жизненият им стандарт да бъде повишен. Има едно безхаберие и  пълна незаинтересованост, че действително тези хора мизерстват и изнемогват.

Има тук-там някакви ентусиасти, които с лични средства или помощи от приятели правят нещо, но това ли е пътят да се прави спорт? След като държавата отпуска едни стабилни средства за спорта, но те просто недостигат, както се казвая до крайния потребител.

Плаши ли ви черната прогноза, че българските щанги като спорт отиват в историята?

-  Тя не ме плаши, тъй като тя вече е факт и той е много трагичен.  В момента българският национален отбор няма квота за олимпийските игри и няма да видим български щангисти на олимпиадата сладващата година.

Навремето, когато аз ръководех федерацията имаше пълни възможни квоти и при жени, и при мъже и участието на олимпийските игри беше подчинено на всеки, който участва, на медалите, колкото се може повече те да са златни.

Последните олимпийски шампиони Гълъбин Боевски и Милен Добрев, лека му пръст, станаха по мое време. Когато аз бях начело на федерацията, този спорт наистина имаше живот и имаше смисъл човек да се занимава с вдигане на тежести. В момента този живот го няма, той  е умрял.

Колко клуба по вдигане на тежести има в Бургас и какво е тяхното състояние към днешна дата?

-  В Бургас има регистрирани четири клуба, единият е действащ, трите са гравитиращи. Единият клуб беше моят „Нафтекс”. Сегашните ръководители ми отнеха лиценза. Отнеха и на доста клубове, които не бяха съгласни с тяхното пагубно управление.

Това е техният стил-който не е с тях, е против тях, отнемат му лиценза и той няма право на съществуване. Моят клуб е създал спортисти като световния шампион Георги Марков, вице световния шампион и негов брат Иван Марков, Златина Атанасова и много други, които са медалисти от световни и европейски първенства. В момента за такива успехи никой не може да мечтае. Мисля, че клубовете не трябва да бъдат толкова много.

Това се промени по времето на министър Свилен Нейков, който разреши да се роят клубове, да се роят и федерации . Знаете, че до преди 5-6 години имаше 5-6 федерации по вдигане на тежести, което беше много голяма глупост.

В Бургас се направи много по отношение на спортни бази и зали. Можем ли да наречем Бургас-град на спорта или сме далеч от това определение?

-  Бургас не случайно спечели съревнованието за европейски град на спорта. Бургас съвсем спокойно може да бъде наречен спортен град  при положение, че имаме най-добрия плувен басейн на Балканите, а и тук идват да се готвят много титуловани федерации от различни държави. Имаме няколко зали, а след построяванвето на новата зала Арена, Бургас ще има  огромно спортно бъдеще.  

Кандидат сте за общински съветник в Бургас. Какво бихте променил за спорта в града и имате ли лична кауза?

-  Искам да видя десетте най-добри спортисти на Бургас в края на годината и сред тях да има медалисти от световни и европейски първенства и олимпийски шампиони. За разлика от това, което очакваме в момента, постиженията са далеч по-скромни, което според мен отново се дължи на изтичане на средства, тъй като по много различни спортове имаме много клубове.

В плуването например имаме 7-8 клуба в Бургас. Искам да попитам кому са нужни толкова много? Според мен е нужно да има един клуб, който да е под прякото наблюдение на община Бургас, тази която дава парите и материалната база, за да може именно в този клуб да се концентрира най-доброто.

В момента даваме пари на куцо, кьораво и сакато, а е хубаво парите да се концентрират както беше преди 20-30 години. Тогава имаше един клуб по щанги, един клуб по борба, където се насочваха парите, специалистите и там се взимаха добрите решения.

Моята лична кауза ще е да се направи в града алея на славата на всички спортисти, които са допринесли за славата на Бургас и на България. Знаете, че в борбата, щангите и много други спортове имаме европейски и световни шампиони и е хубаво някъде из града младите хора като минават и  да казват-ей този човек някога е дал нещо за града си, след което другите ще могат да се поучават от опита на големите и да имаме нови медалисти, с които да се гордеем.