Александра Ингилизова е един от организаторите на София филм фест на брега, който се провежда за 16-ти път в Бургас. Тя е дъщеря на известните бургаски журналисти Йорданка и Георги Ингилизови. Завършила е Немската гимназия в Бургас, след което учи филмови и медийни науки в Германия. В момента живее във Франкфурт на Майн със семейството си. Интервю на Gramofona.com

Предизвикателство ли е да се организира филмов фестивал в Бургас?

- Предизвикателство е да се организира филмов фестивал независимо къде си, но в Бургас ситуацията, разбира се, е различна. Хубавото е, че имаме толкова години подкрепата на общината и на ДТ “Адриана Будевска”. Филмите се прожектират в залата на театъра, екипът на театъра също всяка година работи заедно с нас.

Срещаме трудности в намирането на нови спонсори, но за щастие имаме подкрепата на дългогодишни приятели, които виждат смисъл в цялото начинание и продължават да вярват в идеята, че Бургас има нужда от подобен фестивал. “София филм фест на брега” е единственият фестивал в Бургас, който показва селекция от най-добрите и награждавани филми през последната година.

София филм фест на брега е създаден от твоите родители. Заради тях ли се чувстваш длъжна да го продължиш?

- Разбира се, че се чувствам длъжна, мисля, че мога да говоря и от името на сестра ми Кристина – и двете сме емоционално свързани с фестивала. Делото на родителите ни, Йорданка и Георги Ингилизови, трябва да продължи и двете ще направим всичко възможно фестивалът да го има и занапред.

Спомняш ли си как дойде идеята за създаването на фестивала?

- Не съм присъствала на разговорите между майка ми и баща ми и проф. Георги Дюлгеров, но знам, че майка ми много искаше, подобно на София, Варна и Пловдив, и в Бургас да има филмов фестивал, на който да се показват филми, различни от касовите холивудски продукции. И така през 2003 година с усилията на Стефан Китанов, на проф. Дюлгеров, на проф. Маруся Любчева, на родителите ми и на други съмишленици фестивалът стартира и се радвам, че вече 16 години го има.  

Бургаската публика има ли отношение към филмовото изкуство?

- През годините в Бургас се утвърди една фестивална публика, която с нетърпение чака месец март – както в София го наричат – месец на киното. С много от зрителите се сприятелихме покрай фестивала, много от тях помагат доброволно за популяризирането му.

Ще направя сравнение със София, защото все пак там се провежда фестивалът-майка – сред публиката там има много ученици и студенти, които се занимават активно с кино и театър, учат или работят в тази сфера. В Бургас подобни специалности с интензивно изучаване на филм няма, но е радостно да се види, че сред зрителите всяка година се срещат млади хора, които са жадни за кино. Тази година дори имаме и Младежко жури, което ще обяви свой фаворит сред късометражните филми от конкурсната програма “Джеймисън”.

Чувстваш ли се „превъзпитател“ на бургазлии, организирайки такъв фестивал тук?

- За мен киното, както литературата, показва нови светове и променя мирогледа. Ходенето на кино не трябва да бъде просто за удоволствие. Филмите са прозорец към едни други човешки съдби и животи, и когато става дума за чуждо кино, случващи се в бит и култура, различни от нашите. Не мога да кажа, че аз съм превъзпитател.

Но идеята на киното, както всяко друго изкуство, е наистина да възпитава – да възпитава вкус към красивото, да прави света и хората по-добри. Иска ми се тези по-особени филми, достигайки до нас, да съумеят, въпреки понякога мрачната си тематика, да ни покажат доброто у хората, да дават надежда и да ни карат да се усмихваме.

Ще съм щастлива, ако с показването на подобно кино успеем да събудим интереса на младите хора в Бургас към филмовото изкуство и фестивалът им е дал тласък да се занимават и занапред с кино.

Защо кино и ако не е кино, какво ще бъде?

- Откакто се помня обичам филмите. От малка ме водеха на кино, обичах по-късно и сама да ходя. След това дойде време и на видеокасетите, но може би всеки е минал през това. Години наред ходех заедно с майка ми на фестивала “Любовта е лудост” във Варна. Мисля, че това беше и причината да завърша киноспециалност.

А ако не е кино, ще е литература. Въпреки че втората ми специалност беше история на изкуствата, любовта към книгите и четенето са ми другата слабост.

 

Снимка: siff.bg