Хайде, де, Хайдегер!
Aнтония Янакиева се завърна в ефира на радио „MIXX“ след успешното си предствяне в музикалната академия „Стани поп-фолк звезда“. Статистиката на шоуто показва, че Тони, както е известна за слушателите на MIXX, бе текстописецът с най-високи оценки в „Шоуто на Слави“. Шест шестици и само две петици изкара бургаската водеща за изпълнителите. Комисията не пестеше комплиментите си за Антония, която беше един от най-обсъжданите поети в конкурса. В ексклузивно интервю водещата сподели, че не харесва определението поетеса, с което е подразнила талантливия си съгражданин Ивайло Вълчев. Той пък й предложил да се зове „пишла“- от корена на глагола пиша, с което тя била напълно съгласна.
Редакцията на Грамофона Нюз реши да публикува цялото интервю на Тони.
Антония с победителката Люси
Интревю с Антония Янакиева, водещ в Радио MIXX
Боби: Едно нещо много интересно и малко странно се случва в ефира на радио „Микс“. Нашата колежка Тони Янакиева е тук по повод участието си в „Стани поп фолк звезда“ като текстописец, става въпрос за „Шоуто на Слави“. Здравей, Тони!
Антония: Здравей, много ми е неприятно, че съм в студиото като интервюирана, а не като интервюираща. Думата е сложна за казване. Две грешки : Тони Янакиева супер ме дразни, а колежка...
Б : Антония! Добре, извинявай, Антония!
А: „Колежката“ също дразни – това е като поетесата.
Б: Поетесата. Защо те наричаха поетеса?
А: Не знам защо така се случи. Имах известни спорове с Ивайло Вълчев, с който си говорихме, че според мен има дискриминативно отношение в поетеса. Когато те наричат поет, е малко по-добре, защото се знае, че мъжете са по-добри поети. Пък и аз нищо не бях писала в живота си.
Б: Говори с прости думи!
А: Ти как предпочиташ поет или поетеса?
Б: Има едно правило....
А: Сега ще ни го и обясниш сигурно...
Б. Еми, не, ти го знаеш. Професиите са м.р. ед. число.
А: Ивайло Вълчев имаше страхотно предложение – да ме нарича „пишла“. За което, аз съм абсолютно с две ръце. Поне иронията е явна.
Б: Писла или пишла?
А: Пишла...
Б: Мишка писка под решетка..
А: Нещо такова. Не ми харесва дискриминацията между мъжете и жените. Не че в шоуто има такава. Но всеки е чувал: „ по*бе са , по*бе са и стане поетеса“, а колегата Борко написа : „Са понатиска и стане текстописка“, което е малко дразнещо за жените.
Б: Разкажи как така реши да участваш в конкурса за текстописци „Стани поп- фолк звезда“?
А: Както всички хубави неща – съвсем случайно. В последния ден, последния час. Написах пародия на песента на Слави и Ку Ку Бенд „Жива рана“ преобърнах я на „Зла зараза“. И така.
Б: Споделяла си, че у вас са забранени поп-фолк каналите? Така ли е?
Знам, че някои от семейството ти ходят до тоалетна, като чуят нещо такова?
А: Да, съпругът ми получава спазми, когато чуе този ритъм. Аз самата бях забранила на сина ми този тип канали. Те са шарени, много плът има там и децата се увличат...
Б: Качваш ли се на масата?
А: Винаги!
Б. Кога?
А: Като пия две малки, съм на масата.
Б: Независимо каква музика има?
А: Абсолютно!
Б: Трудно ли се пише текст за песен?
А: Много трудно. Това е като бродерия, като гоблен. А аз гоблени не съм правила в живота си. Костваше ми много. Имаш даден брой срички и ги пълниш. Че и рима трябва да има накрая.
Б: За колко време става?
А:“Мокрото коте“, парчето на Няголета ми отне много време - 30 часа. За нея имах и два варианта за текста.
Б: Като кажеш 30 часа не мога да разбера малко ли е, много ли е?
А: Има някои, с талант, за двайсет минути могат да направят текст.
Б: Ами сигурно е възможност, но Шаде, за да изкара новия си албум и трябваха повече от 4 години... даже и повече..
А: Шаде си е Шаде... Защо не ми се обади да и напиша нещо на български!?
Б: Чалга стил ли ще бъде или някакъв друг?
А: Каквото каже, аз нямам претенции!
Б: Имаше ли чалга в твоите песни?
А: Не знам какво е чалга, аз всъщност това разбрах от участието си в Шоуто на Слави, че всичко, което правиш от сърце не може да бъде чалга. Защото чалга в гадния смисъл означава кич, а нещо, което идва от сърцето и правиш професионално, не може да е чалга.
Б. Да те питам за „мокрото коте“?
А: Питай!
Б: Питам те!
А: За това, че някои го определиха като новия турбо фолк. И аз трябва да съм обидена?
Б: Турбо, чалга хит, мазен кючек...
А: Защото просто не са слушали какво има в куплетите. Там се говори основно за дявола.
Б: Кой е дяволът?
А: Луцуифер, пудел, гъдел, котка...Абсолютно всичките имена на дявола са споменати в това парче.
Б: За какво не писа?
А:Не написах „Целуни целулита на Лолита“!
Б:Интересно звучи...Коя е любимата ти песен?
А: Таргет зона. Държа да ти кажа защо. В песената се пее
„Хайде, де, Хайдегер“, а след
излизането на това парче рязко нарастнаха търсенията на Хайдегер в Гугъл, а Хайдегер е любимият ми немски философ. А това е идеалната рима.
Б: За кого не би писала?
А: Няма такъв човек. И сега ще ме попиташ за какво не бих писала ...Ако се сетя кое е то, сто процента, ще го напиша... Просто няма такова нещо.
Б: Нещо за кантото ще кажеш ли? Това канто стана прословуто ...канто, бурканто, мерканто? Какво значи това?
А: Кантото, както ми обясни Симеон (моят композитор)...
Б: Ти не знаеше ли какво е ?
А: Е, не. Първият път, като ми каза, че ще ми прати кантото, му викам, пращай, но изобщо не знаех какво ще получа. Това всъщност е цялата мелодия на песента. И няма различно канто за куплетите и рефрена. Кантото е това, върху което си пишеш сричките. То е за текстописеца, доколкото разбрах аз. Трудна работа.
Б: Пееш ли в някое от парчетата?
А: Аз не пея.
Б: Пееш! Пригласяш!
А: Не пея, нито терци, нито бордони, аз пъшкам в парчето на Наско, което се казва „Секспир“. Много хора се учудиха не се ли притеснявам. Аз, все пак, съм професионалист. Мога да правя всичко с гласа си...
Б:Професионалист в пъшкането..така ли?
А: Еми, не. Ново течение „Пъш фолк“ няма да направя, то се видя. За друго става въпрос - ти не си ли пъшкал за реклами?
Б: Пъшкал съм. И други неща съм правил.
А: Знам, че си го правил. Ние като хора, които работим с гласа си, сме и артисти. Би трябвало да можеш да направиш всичко.
Б: Всичко на живо ли се случваше. Някакви нагласени неща в Шоуто?
А: Нищо нагласено нямаше. Макар, че много хора си казват, примерно, ако не харесват Люси защо тя спечели? (Люси, фен съм ти!) Значи, всичко си има сценарна логика, но не означава, че е нагласено.
Б: Понякога така изглежда. По телевизията изглежда по друг начин!
А: Не, не е нагласено. При всички положения има сценарна логика. Ти като дойдеш на работа не си ли правиш сценарий за предаването? Шест часа какво ще правиш?
Б: Обясни на хората, аз знам.
А: Сега ние с Боби сме си написали и въпросите, отговорите ги нямам обаче.
За всичко има сценарий, за да изглежда добре, за да бъде подготвено. А Слави е супер професионалист.
Б: За кой ти беше най-готино да пишеш? Кой ти беше фаворит?
А: В началото беше Яница (Джанис), защото започнах с нея. И от там нататък всички. Защото, когато си работил с някого, с всеки остават емоции, приятни, може и неприятни, но това е чара на екшъна, на ситуацията.
Б: Из хотела разни интересни неща са се случвали по нощята?
А: Имаше гоненица, криеница, една педя от земята, игра с асансьорите. Имаше доста срещи с бодигардовете. Имахме предупреждения от продуцентката за изгонване от хотела. Компанията определено беше шумна. Но, Боби, представи си, това са певци, събрани на едно място. На хората им се пее! Даже аз пропях!
Б: Ти какво пя?
А: Suprise! Uour Dead! Сещаш ли се?
Б: Faith no more! Аз ще ти пусна моето любимо парче от Шоуто. Страхотно ми харесва като аранжимент и музика. Deja vu на Люси.
А: Това е единственият личен текст, който си позволих да направя. Парчето първо щеше да се казва „Захар през стъкло“. Имаше съвсем друг текст. Пееше за Пепеляшка - тя чака принца, той не идва. Ивайло Вълчев не го хареса особено. Този ми беше втори вариант, защото аз не исках да имам лични текстове. Отнася се за моята любов, за моя мъж. За моята любов, която е война.
Б: Затова е станало много хубаво!
А: Не знам, може би, затова на теб ти харесва. Аз не знам, не мога да преценя. Но определено това си е рокаджийско парче.
Б: Слави Трифонов – какво ще кажеш за него. Какъв е като човек, като личност, като работодател. Като човек, с когото си работила, като шеф?
А: Слави е мъж, в който всяка жена ще се влюби. Включително и аз. Макар, че се правя на борсук. Слави е изключителен професионалист. И е мъж, на когото мога да кажа: „Слави, влюбена съм в теб! Но няма да ти го кажа, надявам се да не го чуеш.“
Б: На него ли го казваш?
А: Не, на тебе.
Б: Ще му пратя запис.
А: Прати му!
Б: Какво научи за себе си от всичко това, което ти се случи тези два месеца?
А: Да продължавам да вярвам, че човек непрекъснато трябва да чупи гипса и да търси нови хоризонти, дори да са му се стрували в началото абсолютно безсмислени и невъзможни за самия него. Аз, като човек, който обича Хайдегер, айде източна философия не чета, но той Хайдегер си стига, изведнъж – „щрак“ и се случва нещо ново. И е вълшебно.. и си струва!
Б: А какво ще правиш оттук насетне?
А: За моите бъдещи творчески планове ли питаш?
Б: Ми, много е тъп тоя въпрос!
А:Тъп? Въпрос?
Б:Какви са вашите бъдещи творчески планове?
А:В краткосрочен план да си направя парти на ефира в следобедната си смяна. Инак, гледам да не си правя планове, защото Луцифер винаги прави така, че плановете да се сменят в движение.
Б: Ех, този Луцифер. Ще ти пусна едно парче за финал „Рай“..
А: Не, бе, Боби „Кавър на рай“. Всичко е кавъри. И аз съм кавър на себе си.
Интервюто взе Боби!
Антония, Наско Терзиев, Гергана Димова, Лора
