Петко Бачийски е един от собствениците на компания „Яхтинг БГ”, която търгува с плавателни съдове. Членува в асоциацията на яхтените пристанища.
Г-н Бачийски, в продължение на няколко дни Асоциацията на производителите и вносителите на яхти дискутира проблемите на яхтения туризъм в България на изложението в Свети Влас. Кои са основните проблеми за собствениците на лодки у нас?
- България може да развива яхтен туризъм, но на този етап няма условия за това. Липсата на инфраструктура е най-големият проблем пред яхтинга. Само пристанището „Марина Диневи” в Св. Влас е пригодено за яхти. Липсващата инфраструктура е причината, поради която собственици на лодки да предпочитат Гърция, Турция или други държави, където да разхождат и акустират лодките си. На този етап в страната ни липсва закон, който да регламентира изграждането на съоръжения в морето. От началото на тази година, работна група към Министерството на транспорта умува върху възможностите за изграждането на нови инфраструктурни съоръжения - специализирани яхтени пристанища, чрез които да се привлекат повече висококатегорийни туристи.
По какъв начин представителите на бизнеса, като вас, ще влияят на тази работна група към Министерството на транспорта? И ще бъде ли чут вашият глас?
- Нуждата от промяна в закона за строителство в акваторията е факт от години. Причината е големият интерес от страна на общините и частните инвеститори, които искат да изграждат, модернизират и разширяват пристанищата в България. Поради това, през м. ноември 2009 г. министърът на транспорта свика работна група от 21 човека, която обединява Министерството на транспорта, МОСВ, МРРБ, Правното ведомство и на по-късен етап се включи и бизнесът. Аз съм член на работната група и представлявам Асоциацията на яхтените пристанища. Представители в нея има и от кораборемонтните заводи в Бургас, Русе и Силистра. Целта на тази група е да изготви предложения, които да бъдат синхронизирани с държавните ведомства, така че да се изгради една нова законова платформа, която да дава възможност за строителство в акваторията. А също така и този, който строи в морето да има право върху изграденото съоръжение.
Какви са вашите виждания за решаване на този проблем? Имате ли вече изготвени предложения за промяна в закона?
- Ние настояваме да има законова рамка, която да разрешава строителството в акваторията. Ние нямаме претенции това под каква форма ще влезе в закона - дали ще бъде с отстъпено право на строеж, дали ще бъде на принципа на публично-частното партньорство, но да го има. Този, който строи в морето да има собственост и права над построеното. В момента се получава следният парадокс: по европейската програма „Рибарство и аквакултури” можем да усвоим 16 млн. евро за разширяване на съществуващите пристанища. Програмата е отворена до 2013 г. Но тъй като законът не позволява строителството в морето, ние не можем да кандидатстваме за тези пари. Единствено ДП "Пристанищна инфраструктура” има право да извършва строителство в акваторията. На този етап, ако аз, под каквато и да е форма, изградя нещо в морето или общината изгради нещо в морето, съоръжението остава в полза на държавата. Под никаква форма инвеститорът не получава право на ползване или концесия по право. Ако предположим, че до края на годината влязат в сила промените в закона, всяко такова инвестиционно намерение ще може да се реализира.
Беше променен статутът на четири пристанищя - в Созопол, Варна, Несебър и Балчик, точно за да могат да усвояват европейски средства. Защо сте скептик, че тези 16 млн. евро няма да бъдат усвоени?
- Да, но те са изградени преди години. В момента тези пристанища се
стопанисват от фирма „Рибни ресурси”, която е дъщерно предприятие на Министерството на земеделието и храните. Тоест, пристанищата се стопанисват от държавата. Мярката, по която в момента можем да усвояваме пари, е за разширяване на вече съществуващите пристанищя. В Созопол пристанището го регистрираха съвсем наскоро. Това не е проблем. Проблемът е, че не може да се разшири. Това е същата пречка и за останалите пристанища по нашето Черноморие. Работната група заседава в края на май, както казах и тогава беше изготвена експертна оценка. В края на юни трябва да бъдат изчистени и синхронизирани изготвените предложения и да се отсеят гледните точки, за да бъде спусната одобрената платформа и да се изпрати вече като предложение. Втората стъпка е предложението да се резолира от министъра на транспорта и да бъде внесено в МС за разглеждане и след това в Народното събрание. А 2013 г. е крайният срок за усвояване на тези средства. Ние все още не сме започнали да правим проекти по „Рибарство и аквакултури”.
Фирмата, на която сте представител е собственик на пристанището в Несебър. Какви са намеренията ви за наго?
- Ние закупихме терена - бившия „Черноморски риболов”. Навремето там е било рибарско сдружение, имало е такъв поминък в много по-големи мащаби. В момента теренът има леки недостатъци относно това, за което е предназначен. Ние за това място, което е под защитата на ЮНЕСКО, изготвихме проект. Искаме да разширим пристанището. В нашия проект сме приспособили място, където да остават всички рибарски лодки. Навсякъде по света, където има рибарски поминък, инвеститорите правят всичко възможно да го запазят. Защото да отидеш на едно пристанище и да видиш както рибарски лодки, така и яхти, е атракция, това привлича туристите. Бяхме намерили инвеститор, който беше готов да вложи много пари в изграждането на модерни съоръжения. Тогава направихме предложение към абсолютно всички заинтересовани страни за публично-частно партньорство. Това беше преди година и половина. До ден днешен няма отговор от нито една институция, от нито една. Този инвеститор ние вече го изгубихме. В момента имаме строително разрешение за наземната част, имаме и регистрация на яхтено пристанище и капацитет за строителство, но нямаме закон.
Как смятате да реализирате този проект?
- Този проект вече не е възможно да се реализира. Така се получи. Докарахме инвеститор от клас „А” , който беше готов да инвестира милиони евро, но заради липсата на закон това до ден днешен е невъзможно. Той повече няма да се върне.
Не се ли притеснявате от рибарите? В Поморие те се обявиха срещу подобно инвестиционно намерение за яхтено пристанище.
- Мога да говоря за рибарите в Несебър. Аз бих искал по всякакъв начин да съхраня това, което има в стария град като поминък. В момента има 42-ма рибари. Знаете какво стана в Слънчев бряг- изрязаха мостиците, защото били опасни. Сега нови мостици няма, защото няма кой да ги построи. А това е проблем за рибарите и собствениците на малки лодки, защото няма откъде да извозват туристи.
Инвеститорите са много, закон няма. Аз, като част от бизнеса, обсъждам с колегите вариант, с който да могат да се изградят сезонни съоръжения. Такива съоръжения има по цял свят. Те са пластмасови, като кубчета, по които се образуват мостици и излизат извън зоната за къпане и лодките за разходка и джетовете дори могат да пристават там. Това, от което сега се опасявам, е да не стане така, както стана с наредбата за джетовете. Тази наредба две години подред не можеше да влезе в сила. Надявам се да не чакаме и ние две години за промените в закона.
