Интервю с журналистката Елена Йончева, която представи фотоизложбата „Сомалия” в Бургаската художествена галерия. Заедно с операторът Николай Стойков разказаха как куршумите са свистели над главите им. Само случайността, че в охраната им е имало представител от клана на пиратите, които се опитали да ги отвлекат, е помогнала да останат на свобода. За журналистката, обаче, цензурата е по-страшна от куршумите... 
Г-жо Йончева, какво мислите за журналистическата смелост?
- Смятам, че журналистическа смелост трябва навсякъде, независимо дали човек е в Сомалия, или започва да разработва някаква бургаска или софийска тема. Не е необходимо да отиваш в някакъв район, където е много опасно, или се водят военни действия. Защото журналистическата смелост е по-скоро свобода на духа и смелостта да не си конформист, да се
изправяш пред трудностите, въпреки всичко. Въпреки широко разпространената поради различни причини автоцензура, а те не са една и две.
Кое е по-страшно в случая, цензурата или куршумите, които са свистели над главите ви?
- Вбесява ме по-скоро цензурата, защото тя е ограничаване на свободата на личността. Винаги ме е вбесявало, когато някой се опита да ти отнеме собствената свобода. Докато в една военизирана ситуации човек намира някакъв изход. Като че ли нещата там са по-ясни, по-определени. Почти винаги знаеш какви са вариантите, какво трябва да направиш, за да намалиш риска. Докато цензурата понякога в нашата професия може да бъде много злокобна. Лично аз съм имала късмет, независимо кое правителство е било на власт. Може би, защото съм се занимавала с външнополитически теми. Вярно, че в един момент след репортажите за Босна и Косово ми се наложи да напусна телевизията. Заплашиха ме с уволнение и на практика трябваше да напусна. Но смятам, че свободата си я носим ние сами вътре в нас. 
